Да спим или да не спим с децата в едно легло – това е въпросът! Ще можем ли да ги изкараме от леглото си, щом веднъж сме ги допуснали? Или всъщност спането с децата е много по-лесно за всички? Ще ги превърнем ли в малки, закачени за нас, ултраразглезени създания, или напротив – ще пораснат уверени и спокойни, че винаги има кой да ги закриля? Толкова много въпроси, но и толкова малко отговори. Уенди Уайзнър обаче е успяла да си отговори на някои от тях за единайсетте години, в които спи все с някое от децата си.
В семейното легло винаги има 1-2 деца
Когато се роди първият ми син преди 11 години, не очаквах, че ще спя с децата си толкова дълго време. Докато беше бебе, знаех, че споделянето на леглото е правилният избор за нас. Така кърменето беше далеч по-лесно и изобщо не си го представях по друг начин. Освен това, той се будеше постоянно нощем и ми се струваше ужасно да измъквам изтощеното си тяло от леглото, за да го успокоявам.
Докато се роди малкият му брат, вече бях преместила батко му в кошара в моята стая. Малкият спеше с нас в леглото, точно както и брат му. Но големият все още искаше да спи с нас в нашата стая, така че някак си нещата останаха по този начин. Изглежда имаше нужда от тази допълнителна сигурност, особено след като цялата семейна динамика се обърна с главата надолу, когато се появи новото бебе.
И въпреки това нямаше как да предвидя, че години по-късно все още ще има едно-две деца в леглото или в стаята ми почти всяка вечер.
Да, децата ми си имат тяхна стая с техни си легла. И са напълно способни да си спят там. Обаче в един момент се появяват болести или кошмари, или желание за малко повече гушкане, и накрая пак са при нас. Всъщност, случва се през повечето нощи. Най-малкото почти винаги заспива в нашето легло и остава там цяла нощ. Но той е бебето, така че заслужава специално отношение.
Ясно е, че тази „политика на отворените врати“ не е за всяко семейство. Но ние някак свикнахме да я караме така и си създадохме условия, за да ни е удобно. Имаме матрак 160 на 190 см с по едно единично легло от двете страни, за да може децата да спят с нас или близо до нас и пак да остава достатъчно място за нас.
Още не сме свършили, скрол надолу
Не сме само ние
В статия за The Natural Child Project антропологът Джеймс Маккийна обяснява, че съвместното спане се практикува навсякъде по света и в много култури продължава дълги години, дори до по-късно детство или даже през тийнейджърските години. Разбира се, това е свързано с факта, че някои семейства имат по-малко място, но е и културно приета практика.
И не, това не създава закачени и разглезени деца.
Робърт и Сара Ливайн, автори на „Важни ли са родителите? Защо японските бебета спят спокойно, мексиканските братя и сестри не се карат, а американските семейства просто трябва да не се впрягат“, споделят пред Los Angeles Times за японските деца, които делят стаята с родителите си много години и въпреки това не са свръхзависими от майка си и баща си. Всъщност е точно обратното: японските деца са сред най-самостоятелните, отговорни и старателни в света, традиционно включващи се в домакинството от много ранна възраст.
Ако имате нужда от още доказателства, че съвместното спане с децата за по-дълги периоди не им вреди, ето едно проучване от 2011-а. То разглежда деца от семейства с ниски доходи и различни етноси, които са спали заедно с родителите си на възраст 1, 2 и 3 годинки. Резултатите показали, че на 5-годишна възрасст децата нямат никакви негативни последствия от съвместното спане с родителите – нито в поведението, нито когнитивно.
Но повечето от нас, родителите, които спят заедно с децата си, нямаме нужда от конкретни доказателства, за да знаем, че допускането на децата ни до нашите легла – дори на възраст, заклеймена като „прекалена“ от повечето хора – е нещо аболютно нормално и естествено. Ние просто споделяме схващането, че децата са деца за толкова кратко и че необходимостта им от сигурност и близост трае толкова малко. Със сигурност не ги принуждаваме да спят с нас.
Вярвайте ми, в мига, в който някое от децата ми каже, че не иска повече да спи в стаята или в леглото ми, ще съм безкрайно щастлива да спрем. Но ще им позволявам този допълнителен буфер, колкото имат нужда от него. Светът понякога е страшно място, така че защо да не им осигуря допълнителен комфорт, ако мога?
А къде е мястото за секс между родителите?
Понякога хората питат мен и съпруга ми как успяваме да правим секс в тази разстановка. На тях им казвам: „Стига да имаш повече от едно помещение вкъщи, можеш да действаш.“ Както всички останали, чакаме децата да заспят и да са добре, за да се отдадем един на друг – просто не го правим в нашата стая. Този дребен детайл не е променил честотата или качеството на секса. Честно казано, е забавно да го праим на различни места. Така поддържаме нещата по-интересни.
И пак, споделянето на легло или стая с децата толкова дълго като нас, не е за всеки. Абсолютно го разбирам и никога не бих накарала някой да го практикува. Но ако ви се струва правилно, а сте притискани да не го правите, тотално може да обърнете гръб на тези глупости и да знаете, че няма нищо лошо в това. Не вреди на децата по никакъв начин, може да е един специален начин да се сближите и освен това предлага спокойствие на децата, когато най-много имат нужда от него.
Източник: mom.com
