fbpx
Истории от лято 2023

Да се разболееш, та да си починеш

16 август 2023
мъж на шезлонг на плажа

Този текст ни беше изпратен от Цветелина Белева от името на нейния мъж Петьо. Така че, ако се чудите кой е тоя болен мъж, за когото ще прочетете, че си почива на морето с температура, докато жена му разтървава децата по плажа, знаете вече, Петьо е. Петьо участва в нашия конкурс „Истории от лято 2023“. Бъдете като Петьо, участвайте в нашия конкурс. Но не е задължително да се разболявате. Достатъчно е да ни пишете на konkursmaikomila@gmail.com до първи септември.

Тази година основен партньор на конкурса е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8 с 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!


Запазил съм за най-милите ми една къщичка в къмпинг на брега на морето. Раят под небето! (Няма да кажа къде е.)

Пристигаме. Свалям 27(!) куфара, чанти, раници, торби – багаж на жена ми, двете момчета на 6 и 3 години и моя сак с пет чифта гащи и толкова фланелки. Три приятелски семейства се настаняват в съседните къщи и настава една суматоха, едно врещене, размяна на тенджери, дезинфекциране на дръжките на вратите...

И на мен ми става лошо.

Ма наистина!

Втриса ме и казвам:

– Жена, зле ми е, ще си лягам!

Тя се оцъкли, скочи, почна да рови в трите куфара с лекарства и ме изгони в спалнята. Намаза ме целия с тамян и евкалипт, проветри стаята, та да стане 38 градуса вътре и ме заключи, за да е сигурна, че децата няма да лепнат някой бацил от мен. 

Първо се потих и спах три дни и нощи, нищо че чувах вой, бой, мучене, крясъци, звук на спукано, на счупено, тихия плач на моята любима...

Ма не излизам! Стискам зъби и стоя в спалнята, защото здравето на децата е най-важно, нали?

На четвъртия ден се събуждам от хъркане. Стадо комари, преяли с мен, изпружили се и хъркат доволно. Нямам сили да ги изтрепя.

Ставам, разхождам се, виждам се в огледалото – лелеее, майко мила... тия летни грипове ваят чудно тяло. Един съм се изпънал, коремът – хлътнал, тенът – избистрен, страшно парче съм, казвам ви! 

Паля цигара на верандата и доволно гледам към прегорелите, измъчени хорица, които влачат катуна към плажа, следвани от ревящи, тръшкащи се хлапета със сополи.

 Хе-хе. 

Но баш в тоя момент двама от моите приятели минават през вкъщи на път за закуски. 

– Ааааа, болен лиии... ма как не се сетихме ние да се разболеем! Тюх, бе, значи, хитрец такъв!, завистливо се подхилкват те. 

Жената изскочи от бунгалото, видя ме с фаса в ръка и истерично изрева:

– Пушиш ли, бе?!?, @/#!&*"!? Аз да ти нося супа, да те разтривам, да гледам тия зверове да не се избият, да ги влача по плажа, да им вадя бодилите от краката, да им промивам раните, да им пея, да ги приспивам, а ти... ТИ ПУШИШ!!! Срам нямаш. Душа нямаш...

И на мен ми стана едно виновно и явно съвсем ми падна имунитетът след този словесен пердах, та взех, че вдигнах температура. 

И айде пак – горещ чай, студени компреси, ракия в носа, масло от риган по гърба... 

А в просъница чувам: „Кашляй, кашляй... Ша ми пуши той, как не го е срам... пуууу!“

Полежах още три дни.

От време на време верните другари подвикваха под прозореца: „Петьо, жив ли сииии?“, „Цвети, къде го заровиии...“. Добри момчета. 

Наболедувах се. Ставам от леглото – съвсем секси и неустоим съм. Къпя се и отивам да разходя това божествено, макар и изнурено тяло, да хване загар.

Гледам жената – косата ѝ побеляла наполовина, съвсем на Круела ДеВил е замясала. Ръцете ѝ потреперват, ма ги подпира с втора за деня бутилка вино. Няма вече скрупули и директно в гърлото си го излива. 

Милата. Измъчи се. 

Разправя весели истории с момчетата – малкият шибнал баткото с камък в главата. Оня му върнал и му забил една игла от диамантен гоблен в крака. Па пясък яли, па ларингит от крясъци хванали. 

Знам, бе, обич моя, знам! Та вие не спряхте да викате, не можах да се наспя от вас. Болен човек да тормозите. 

По кървясалия поглед, дето ми метна, разбрах, че мааалко съм прекалил. 

Та реших да заведа децата да ловим раци в едни камънаци. Малко се пребиха, кръв, рев, но нищо. Момчета.

После баскетбол с приятелите. Водно колело, ресторантче. Потрудих се и аз да гледам децата. 

И на следващия ден доволни и щастливи си заминахме. По-хубава почивка не съм имал! 

Весело лято на всички.

P.S. Ако ви интересува после какво стана – жената се тръшна болна в София. 

Нека, де, малко въздух и тя да вземе. Рахат да види, дет се вика. 

Аз ще се оправя – ще ги мятам до градината, бабата ще готви, записах ги на тенис, на занималня, колела караме, пица поръчваме... Грижите на мъжа край нямат, ама ще се справим! 

Та, мили дами, обичайте и ценете вашите мъже, защото ние правим всичко по силите си. Да,дааааа, знам, че не ви е достатъчно, но ни излъжете и ни целунете. Друго не ни трябва.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross