fbpx
Образование

Да отбележим 24 май с пет правилно написани думи

24 май 2022

Здравей те , днешния празник е един от най - важните в Българския празничен календар и сме исключително радосни , че можем да го отбележим за едно.

Ако горното изречение ви се струва съвсем безпроблемно, може би е необходимо да проведете по-задълбочен разговор със специалист по български език. Ако пък сте от тези хора, за които то е всичко друго, но не и “безпроблемно” - честито, явно сте провели разговора със специалиста навреме.

Шегата настрана. Българският език е труден, красив и интересен. Освен това е съществена част от националната ни идентичност. А празникът на буквите - 24 май, е страхотен повод да си спомним, че “и ний сме дали нещо на света” (И. Вазов) и че не е лошо да смятаме езика за ценност, точно както шевиците, небето от коприна и трите морета, дето така и не ги докопахме.

Три важни (според нас) причини, за да се стараем да пишем грамотно:

- от уважение към себе си;

- от уважение към събеседника/читателя;

- за да не коментират разни хора из социалните мрежи колко грешки имаме в коментара си, което директно го прави нищожен дори по същество да е верен и полезен (тази точка автоматично ни връща към първите две).

Именно във връзка с грамотното писане решихме да се спрем на пет правила и/или думи в българския език, чието правилно изписване ще направи света ни една идея по-добър и смислен. Честна дума!

Не знам, незнам, н езнам, незна м, незн ам и други производни

Оказва се, че незнанието на думата “не знам” е често срещано. Всъщност е много лесно да се запомни: частицата “не” винаги се пиша отделно от глагола. 

Не знам, не мога, не разбирам - това е правилното изписване. А може би и правилното отношение към живота, но това е тема на друг разговор.

Впредвид? Или може би беше в изпонапредвид? 

Шокиращо, но не е нито едно от двете. Не, не е и в предвид, нито пък напредвид. Много по-просто е: предвид.

Имам нещо предвид. И толкоз. Не е необходимо да се слагат никакви допълнителни предлози, с които да си усложняваме живота.

Препинателни знаци и интервали

Ако изливахме потока си от мисли като една безкрайна дума - без да слагаме интервали, препинателни знаци и други подробности, сигурно щеше да е великолепно. Да, но не.

Интервалите са едно нищо и никакво нещо, за което също си има правила. Представяте ли си?! Вместо човек да разчита на собствения си усет, финес и възможност за импровизация, ние трябва да се съобразяваме кога и къде да пишем пустите му интервали.

Ето накратко: интервалът се поставя след препинателния знак.

Пример: Днес честваме празника на буквите ЗАПЕТАЯ ИНТЕРВАЛ защото е 24 май. (Днес честваме празника на буквите, защото е 24 май.) Да, изречението е безумно, но е правилно.

Като последователност изглежда горе-долу така: дума - препинателен знак - интервал.

Това правило не важи за малкото тире, т.нар. дефис, който се пише в думи като “по-добре”, “черно-бял”, “горе-долу”; както и за скобите - (когато отваряме и затваряме скоби, те са плътно пред първата и зад последната дума в самите скоби - без интервал).

На гинеколог ли ходим, или на генеколог?

Всеки да си ходи където си иска, но правилното изписване е “гинеколог”. Думата е стигнала до нас през немски или френски, където пък се е озовала благодарение на братята гърци - γυνή/gyne (гине) - жена, женски, и -λόγος/ -logos (логос) - което означава “дума”, но и самия предмет на говорене, обяснение, а оттам всичко, което е наука.

Понякога от свръхкоректност настъпва внезапен смут и решаваме, че и-то в някои думи въобще не трябва да е там, понеже ни звучи меко или неправилно, или нещо Бог знае какво. Такъв е случаят с гинеколог, така за някои хора звучи и коригирам и те решават, че е правилно да се изпише корЕгирам, защото казваме коректор и коректно.

Само че корЕгирам не е коректно, колкото и безумно да ни се струва това. Просто думата идва от сегашното време на латинския глагол corrigo, а другата от причастието на същия глагол correctus.

Сигурно ще си кажете, че в този български има твърде много латински, който ужасно много ни обърква, но това е положението. Езиците са живи системи (дори мъртвите - като латинския!), които си влияят един на друг и ни пречат да сме щастливи.

Между другото, изучаването на латински доста улеснява разбирането на много езици и като граматика, и като лексика. Неслучайно преди 9 септември 1944 г. класическото образование и изучаването на латински и старогръцки език е било широко застъпено в цялата страна - навсякъде е има класически гимназии или поне паралелки със засилено изучаване на тези езици и антична култура.

И от класическите езици правим плавен преход към една класическа грешка - любимата ни:

И или Й

Така. Сега. Опитваме да си подберем думите и да подходим по най-мекия начин към темата, макар че, трябва да признаем, случаят с И и Й изисква твърдо и незабавно решение.

Може би под влияние на дългогодишното класическо образование, може би заради  други невероятни, неназовани и необозрими за средностатистическото човешко съзнание причини, но много обичаме да слагаме Й в края на някои думи. И ако за Корнелий, Аврелий и Мавриций е ясно защо е така, то за други думи като идеЙ например никак не разбираме откъде идва това непреодолимо желание за перманентно използване на Й в множествено число.

Нека си го кажем в прав текст: няма дума в българския език, която да е в множествено число и да завършва с Й. Същото важи за “който” и “които” - едното е за единствено число, другото е за множествено. 

Благодарим ви, че останахте до края на този текст, който (ето, виждате ли, един текст и пишем “коЙто”) можеше да продължи и още, но не ни се отваряше дума за правилото за пълен и кратък член, за да не стане война. Има твърде много хора, които смятат, че това с пълния и краткия член е жестока отживелица и въобще не трябва да държим на тези неща.

На тях успех при разгадаването какво точно се случва в следващото изречение: 

Извънземен срещна кмет. 

Честит празник!


Всички правим грешки и това е нормално. Ние винаги проверяваме, когато се колебаем. Обикновено го правим в Езикови справки направо по телефона или търсим в сайта Как се пише на Павлина Върбанова.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross