fbpx
Ние и детето

Когато „Да не разбере баща ти“ е равно на лъжа 

23 август 2023
да не разбере баща ти

Може ли от тактиката „Да не разбере баща ти“, която е следствие на редица счупвания във връзката, водещи до раздяла по грозен и болезнен начин, да се стигне до дете, което става жертва на синдрома на „родителското отчуждение“? Може. И Теодора Илиева разказва как се случва това. Както и как да разпознаем този синдром.


В седми клас нарисувах сексуалната си фантазия. С химикал върху лист от тетрадка с квадратчета, формат А4. За аналогов тийнейджър, който не беше гледал порно дотогава (защото интернет още нямаше, а видео касетите бяха лукс), картинката беше умилително прозаична. Любовна игра между мъж и жена, с пълните им анатомични детайли. Скрих импровизирания си еротичен комикс в нощното шкафче, само за да бъде размахан под носа ми от майка ми няколко часа по-късно. „Гледай само баща ти да не разбере! Това е отврат! Радвай се, че няма да му кажа“, рече тя след тирада, според която „децата на моята възраст“ трябва да анализират „На прощаване“, а не твърдостта на женските зърна. 

Майка ми направи това, за което англоезичният свят използва термина sex shame (б.а. вменяване на чувство за вина и срам за отношението ти към секса).

Лицемерната ѝ пуританщина въобще не ме притесни.

Вече ме беше засякла да бръсна краката си и това елементарно ниво на естетична хигиена ѝ се стори като варварщина. „Гледай само баща ти да не те види“, беше реакцията ѝ тогава. Единият родител крие от другия неудобни детайли от израстването на детето си. В случая, аз се превръщах в жена, което в дома на избухлив алкохолик и първенеца на местния шивашки цех беше... проблем. Докачлива тема и предпоставка за скандал.

Кога „Да не разбере баща ти“ се трансформира от добронамерен, но егоистичен опит за грижа, в опасна и тлъста лъжа? Майката спестява на бащата истини, изтъргувани между нея и детето като тайни. Моят пример е безобиден. Но същата тактика се ползва като камуфлаж за издънки, които могат да родят зависимост или да превърнат дома ти в стоянка на кварталните ченгета. 

Когато детето ти се прибира пияно, а ти трепериш, че мъжът ти ще се събуди 

Или когато заплашиш със съд друг родител, защото е благоволил да сподели с теб за Instagram акаунт, в който твоята и още няколко девойки са ухажвани настойчиво от педофили. И в тази ситуация мислиш само за гнева на бащата, а не за начина, по който детето ти се „забавлява“ в социалните мрежи. Тогава авторитетът ти като родител се клати като зъб на първокласник, а скритата зад примитивна гордост лъжа ще рикошира. В теб. В разпада на семейството ти. В моралния компас на детето ти, което расте с внушението, че бащата създава главоболия и за да си ги спестим, трябва да го лъжем. Че мъжете генерално са създадени, за да бъдат манипулирани.

Разбира се, местата на „саботьора“ у дома винаги могат да бъдат сменени 

Описаният пример е частен случай. Тактиката „Да не разбере баща ти“ е следствие на редица счупвания във връзката, които водят до раздяла по грозен и болезнен начин. И тогава лъжа, прикривана години наред зад страхове и предразсъдъци, рязко става официален инструмент за комуникация към бившия партньор. Детето става жертва на синдрома на родителското отчуждение, по-известен у нас като „Мама и тате се шамаросват с думи, а аз съм по средата“. Примери?

  • „Майка ти предпочита новото си семейство пред нас. Нали си има и бебе вече. Ние не сме важни.“
  • „Татко ти избра работата си пред нас. Не иска да те вижда. Ще му пречиш.“

Обвиненията може да са тежки до степен, в която възприятието на детето за „недостъпния“ родител се изкривяват независимо от това колко силна връзка са имали преди разпада на семейството. Отношенията агонизират независимо дали обвиненията са истина, или не. Ако детето чува нонстоп, че бащата „не е на себе си в момента“ и не иска да го вижда, то ще откаже всякаква среща и комуникация с него.

Как да разпознаем синдрома на родителското отчуждение 

В статия за Healthline детският психолог Ричард Гарнър, който създава термина „синдром на родителско отчуждение“, дефинира осем симптома за разпознаването му. 

  1. Детето непрекъснато и несправедливо критикува отчуждения родител.
  2. То не разполага със силно доказателство и не може да защити с примери обвиненията си. 
  3. Чувствата на детето към отчуждения родител не са смесени, те са изцяло и категорично негативни.
  4. То твърди, че лошото му мнение е базирано на негови заключения и наблюдения. 
  5. Подкрепя безусловно отчуждаващия родител.
  6. Не изпитва вина за това, че наранява с думите си. 
  7. Използва цели фрази от речника на възрастен, за да опише имагинерни ситуации или случки, които няма как да си спомня осъзнато.
  8. Неприязънта на детето към отчуждения родител ескалира до степен, в която се проектира и върху други членове на семейството, свързани с него (баби, дядовци, братовчеди).

Саботаж в начална фаза 

Какви детайли подсказват, че отчуждаващият родител е започнал да работи по стратегията си за прецакване на бившия партньор?

  1. Детето се оказва ходеща енциклопедия с детайли от връзката, които преди са му били спестени. Например за съществуваща афера на отчуждения родител.
  2. Контактите на детето с отчуждения родител се ограничават под предлог, че той е зает или незаинтересован да прекарват време заедно. 
  3. Отчуждаващият родител настоява личните вещи на детето да остават в дома му независимо колко време прекарва то с другия.
  4. Отчуждаващият родител излиза със съблазнителна оферта в периода, в който детето е с другия. Например: „Трябва да си с баща си този уикенд, но си мислех да поканя приятелите ти с преспиване. Какво избираш?“.
  5. В този смисъл отчуждаващият родител е склонен да нарушава безцеремонно всички споразумения за попечителство, постигнати в съда. Например, ако рожденият ден на майката (ако тя е отчуждаващият родител) се падне в период, в който детето трябва да е с бащата, по-вероятно е тя да не го пусне.  
  6. Тайните стават драматични. Отчуждаващият родител може да пази медицински картони, информация за приятелите на детето. Това работи, защото, да си го признаем, ако единият родител е в час с твоето обкръжение, интереси и хобита, е по-вероятно да искаш да общуваш с него.
  7. Клюките зачестяват. Например, отчуждаващият родител пита детето за личния живот на бившия си партньор. Това дава повод за спекулации от всякакъв вид. „О, баща ти има ново гадже? Чудя се колко дълго ще продължи. Имаше четири гаджета, докато ти беше в детската градина, а бяхме още женени.“
  8. Отчуждаващият родител опитва да наложи контрол над връзката на детето с другия. Това се случва чрез непрекъснат шпионаж на съобщения, подслушване на разговори, разбор на срещите им.
  9. Отчуждаващият родител сравнява бившия си партньор с новия. Така детето може да остане с впечатление, че доведената му майка (например) го обича повече от биологичната му.

Родителското отчуждението няма полова принадлежност. Според американската практика в ролята на „отчуждаващи“ влизат предимно майките. Те отдават този факт на семейният модел от 70-те и 80-те, в който мъжът носи парите, а жената върти домакинството и отглежда децата. Но независимо в коя точка на света възпитаваме с лъжа и градим семейства върху плаващи пясъци, е добре да не забравяме едно – детето е наследството ни. А като го превърнем в заложник на собствените си страхове, деформираме целия му път като щастлив възрастен.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross