fbpx
Образование

Да напуснеш града, за да станеш учител на село

29 март 2024
Даниел Симеонов с учениците си. Снимка: Личен архив

Чували сме истории за хора, зарязали уредения си живот в големия град и хукнали към селата, за да са близо до природата. Нещо подобно се случва и с Даниел Симеонов – режисьор, наричащ се „пишман режисьор“, тъй като докато е снимал филми, му се е налагало да работи и в корпоративния свят. След класически бърнаут той се оттегля в своето село Ъглен и преподрежда приоритетите си.

Вместо да сади зарзават, Даниел решава да стане учител.

Записва се в програмата на „Заедно в час“, която дава възможност на хора от различни специалности да преподават, и съвсем скоро е назначен в съседно на неговото село да учи учениците на английски език. Така от 2016 г. всяка делнична сутрин Даниел става в 6:30 и заедно с децата от Ъглен пътува с училищния автобус до Дерманци, където всички влизат в клас.

„Маркс е казал, че битието определя съзнанието, а то и битът го определя“, казва учителят. Той всъщност съвсем не зарязва киното, въпреки че с клетва е решил да напусне индустрията, но покрай „Заедно в час“ връзката между първата му професия и преподаването става много директна. „Част от плана на организацията тогава беше специалисти от различни области да станат учители. Те пък трябваше да създават проекти, като използват първата си професията, за да предадат този опит на децата. Така и аз започнах курс по кино в училището като занимание по интереси“, разказва Даниел.

Траян Траянов – директорът на „Заедно в час“, му подсказва, че в България има нова организация, която се занимава с кино образование. Даниел решава да се свърже с нея. Там среща Ралица Асенова – един от създателите на „Арте Урбана Колектив“, сдружение от артисти, професионалисти в областта на културата. Оказва се, че имат един и същи поглед върху киното, мястото му в училището и в света и тяхната обща история започва.

Така децата в Обединено училище „Неофит Рилски“ в с. Дерманци постепенно опознават киното и света през него.

Гледат филми, създадени от големите майстори. Преоткриват възгледите си през темите, които са представени в прожектираните им продукции. Учат се да се изразяват, докато снимат собствени истории и пътуват с тях по различни фестивали из света.

В колекцията на CinEd (платформа с 21 късометражни и пълнометражни филмa, достъпни за всички учители и ученици след регистрация) има творби на автори като Аки Каурисмаки, представители на Френската нова вълна като Жан Люк Годар и Франсоа Трюфо, или на Румънската – Раду Жуе, както и на Немската нова вълна – с представител Райнер Фасбиндер.

Даниел не може да забрави първата прожекция в читалищния салон. На голям екран се гледа „400-те удара“ на Трюфо. „Ралица тъкмо се беше върнала от Париж, а градът във филма има определено важна роля. Нейните обяснения за града и киното впечатлиха учениците“, спомня си учителят. Филмът на Трюфо ги трогва и защото проследява историята на момче, което не получава необходимата грижа от родителите си и стига до интернат.

This image has an empty alt attribute; its file name is Daniel-Simeonov-snima-filmi-s-uchenitsi-ot-s.-Dermantsi-1024x576-1.jpg
Даниел Симеонов с учениците си. Снимка: Личен архив

„Има едно стереотипно разбиране за старите филми, че не биха били разбрани от новото поколение“, казва Даниел. Но опитът му напълно опровергава тези твърдения. „Всъщност децата са съвсем будни и разпознават тинейджърските неволи на Антоан – главния герой от филма,“ обяснява учителят. По думите му, учениците се оглеждат през неговата история в своите проблеми.

Оказва се, че не е пречка и ритъмът на филма, който е доста по-бавен от този на съвременното кино. Особено ако зрителите са предварително подготовени за това. „Нашите кино срещи не минават просто с натискане на копчето и с пускането на филма“, уточнява Даниел Симеонов. „Има предварителна педагогическа работа, която подготвя децата за гледането на определен тип кино. Ние като преподаватели поставяме това, което се прожектира, в определен педагогически контекст и така то не е нещо самоцелно. В този смисъл нашите ученици вече са изградили разбиране към подобни филми и не изпитват затруднение в тяхното гледане и разбиране.“

Децата в с. Дерманци снимат филм. Снимка: Личен архив

Киното като учител

Даниел всъщност вижда доста по-голям отпор от страна на другите учители към подобен вид кино, тъй като те са тези, които смятат, че децата биха загубили интереса си. Но според него подобни притеснения биха изчезнали, ако към гледането на филми се подходи както към подготовката на един напълно нормален учебен урок. Според Даниел киното учи децата на много неща – да изследват света и да засягат важни социални теми, които в момента са пренебрегнати от образованието у нас.

„Много ми се иска българското училище да излезе от границите на шевиците, на бродериите и българщината. Ясно е, че те са част от нашата идентичност, но не може иновативните програми да се ограничават само дотам и с това да се изчерпва нуждата от социални интереси“, смята той. Според неговото възприятие именно чрез киното, което гледат и правят в училище, децата придобиват различни ценни умения, които да ги подготвят за реалния живот след образованието.

Децата в с. Дерманци снимат филм. Снимка: Личен архив

Така например те изследват по-пълноценно темите за бежанците, миграцията и гастарбайтерството, което е част от живота им, тъй като на 99% от децата, на които преподава Даниел, родителите или бабите, и дядовците им са в чужбина, за да работят. Учителят коментира с децата избрани откъси, подходящи за тяхната възраст, от филма на Фасбиндер „Страхът изяжда душата“. Заедно разбират каква е ситуацията, филмът им помага да си я обяснят чисто психологически, а така те успяват и да говорят със своите роднини и близки и да осъзнаят как те се чувстват.

„Киното дава възможност да се развива емпатията, променя нагласите“, казва учителят и допълва, че именно социалните умения са най-ценното, което трябва да се развива в 21. век.

От говорене за кино до обикаляне по кино фестивали

Разговорите след филмите помагат на децата и в работата им по собствените им проекти. Учениците в с. Дерманци вече няколко години се учат да изразяват емоциите си, като снимат собствени филми. С някои от тях пътуват и по фестивали в чужбина. Вече са били в Париж.

Миналата година пък във Висбаден срещат Вим Вендерс, който посетил фестивала непосредствено след участието му в Кан. Там учениците на Даниел говорят с режисьора. Задават му въпроси, и то със самочувствие, че са подготвени за срещата с него, тъй като са гледали откъси от „Париж, щата Тексас“ и „Криле на желанието“.

Тази година им предстои пътуване до Лисабон, а темата, по която трябва да заснемат проект, е „Снимане на другия“. Решават да заснемат хората от пазара в тяхното село, което е доста колоритно място. Оказва се, че задачата съвсем не е лесна, тъй като освен че трябва да предразположат героите си, е нужно да намерят увлекателен разговор, който да даде смисъл.

Покрай опита си с децата, Даниел вижда, че киното всъщност ги учи и да работят в екип. Ако в реалния живот голяма част от учениците не биха се събрали с други от училището, то при снимането им се налага. И искат или не работят заедно и се преоткриват. Нещо, което според Даниел е особено важно и със сигурност го няма в „елитните“ столични училища.

Какво значи престижно училище?

Преподавателят има свое мнение за това кое прави едно училище престижно. В общоприетия случай престижът е съпоставен с резултатите от матурите. Но според Даниел това съвсем не е достатъчно, защото тук идва въпросът какво точно измерва матурата.

Деца учат как се снимат филми. Снимка: Личен архив

„Наистина е чудесно ученикът да знае какво е сложно съчинено изречение и да открива допуснатите грешки в думите, както и да пише есе. Но ако не знае как да работи в екип, да прави презентация и да изразява умело собственото си мнение, както и да общува пълноценно, то той подготвен ли е да навлезе в социалния живот?“. Даниел смята, че училището е важно да учи на практически умения, които да помагат на детето да се справя с живота и да се развива пълноценно, а не да се учи как да реши конкретно специализиран изпит.

Според учителят образователната институция трябва да отправя по-ясни послания какво именно е училището. И ако първата му роля е да е средище на знания, то веднага след това следва и ролята му на социален център. Защото „наливането“ на знания може и да се е случвало в миналото, но днес информацията е навсякъде и образователната система е важно да се съобрази с този факт, фокусирайки се върху възможността да покаже на децата как да използват тези знания.

Това прави и Даниел Симеонов с уроците по кино. Подобен подход смята, че може да се приложи и към всеки друг предмет, което ще направи образованието ни по-устойчиво.

Петя Славова

Автор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross