Срещаме ви с Марио Бакалов – пилот, мотивационен лектор и баща. С приземяването на най-големия пътнически самолет в света Airbus A-380 в София на 16 октомври 2016 година той влиза в авиационната история на България.
Марио Бакалов разбира страха от летене и се захваща да помага на хората в това неудобство. Той организира редица семинари за преодоляване на паника и фобия. Ето ТУК може да се запишете за следващия му семинар, а във Фейсбук страницата му и в Инстаграм профила му да следите съвети и бъдещи лекции. Но преди това прочетете колко е опасна турбуленцията, опасна ли е въобще и какви познания от авиацията Марио Бакалов ползва като баща.
Как решихте да станете пилот?
Както при повечето пилоти вероятно, мечтата се роди още в ранна детска възраст, може би на 5 или 6 години, когато за първи път съзнателно летях и имах възможност да надникна в пилотската кабина. С времето съм изживявал различни моменти, в които отново и отново съм си казвал, че някой ден ще стана пилот. Така например като малко по-голямо дете, когато баща ми купи малък самолет с дистанционно и започнахме с авиомоделизъм или по-късно, когато имах уникалната възможност да присъствам на тренировка на екипаж в реален симулатор. Или пък на 18 години, когато направих първия самостоятелен полет. И така до ден днешен различни ситуации потвърждават, че още като дете съм се влюбил в наистина подходящата за мен професия.
Различен ли е светът от пилотската кабина?
Да, различен е. От пилотската кабина виждаш света в буквалния смисъл от друга перспектива – по-спокойна, по-широка. Поглеждаш отвисоко и осъзнаваш колко сме малки, колко са дребни проблемите ни понякога… И същевременно колко е голям светът, колко възможности има.
Марио Бакалов. Личен архив
Трикове за преодоляване на страха от летене
Много хора изпитват панически страх от полети и някои дори не летят именно заради това. Има ли как да се справи човек с подобна фобия? Всъщност, самият Вие сте мотивационен лектор по темата. Може ли да препоръчате някакви техники – за дишане, какво да си мисли пасажерът?
Да, страхът от летене е изключително често срещан – далеч по-често, отколкото хората предполагат. Много пътници изпитват напрежение още дни преди самия полет, а за някои страхът стига до степен на паника. Добрата новина е, че това е напълно преодолимо. И то не със силна воля или „стягане на зъби“, а с малко познание и конкретни техники.
- Първо, човек трябва да разбере какво всъщност се случва по време на полета – какво е турбуленция, как работи самолетът, какви са мерките за безопасност. Когато знаеш какво се случва и защо, неизвестното вече не плаши толкова.
- На второ място – дишането. Най-простата техника е така нареченото „коремно дишане“. Само няколко такива цикъла могат да „рестартират“ нервната система.
- Много е важно и също какво си казваме вътрешно. Вместо „Това ще е ужасно“ – опитайте с „Това е дискомфорт, но не е опасност“. Или просто „Дишай. Всичко е наред“. Звучи елементарно, но тези малки фрази могат да прекъснат паниката.
- И не на последно място – не се борете със страха. Признайте си го, но не му давайте контрол.
В нашите ежемесечни онлайн семинари за хора със страх от летене, съм виждал как само с малко информация, конкретни упражнения и разбиране от страна на екипажа, полетът може да се превърне от кошмар в нещо напълно поносимо – а понякога дори в положително преживяване.
Има ли защо да ни е страх от турбуленцията и има ли опасни трасета
Турбуленцията, казано на човешки език, е просто неравномерно движещ се въздух. Същото като неравен път с кола – леко подрусва, понякога е досадно, но не е опасно. Самолетът преминава през зони с различна температура, въздушни течения, понякога вятър или облаци – и това създава усещането за „подрусване“. Но машината е проектирана да го издържа без никакъв проблем.
Няма самолет, който да е „пострадал“ сериозно от турбуленция. Нито пък пилот, който да се е притеснил от нея. По-скоро е въпрос на комфорт.
Истината е, че повечето пътници се плашат, защото не знаят какво се случва. А когато не знаеш – мозъкът започва да си пише собствени хоръри.
Реалността обаче е съвсем друга: по време на турбуленция ние, пилотите, не само че не се паникьосваме – понякога единствената драма е, че трябва да си оставим кафето, за да не се разлее.
Климатичните промени как ще изменят преживяванията ни на самолета?
Климатичните промени вероятно ще направят турбуленцията малко по-честа, особено така наречената clear air turbulence – турбуленция от ясно небе – тази, която не се вижда на радара. Макар че до момента няма еднозначни доказателства за тази теза. Но това не значи, че полетите ще станат по-опасни. Самолетите са създадени да издържат на такива условия, а ние, пилотите, сме обучени да реагираме. За пътниците може да има малко повече разклащане тук-там, но безопасността остава същата.
Има ли въздушни трасета, които са по-опасни или съвсем безопасни, можете ли да назовете няколко?
Всички въздушни трасета са безопасни – ако не бяха, просто нямаше да се използват.
Но има определени региони, където по-често се срещат турбуленции. Например над Северния Атлантик, особено през зимата, когато струйните течения са по-силни. Също и в зоната около Екватора – там често има буреносна активност.
Но „по-опасни“ не е точната дума. Ние, пилотите, знаем какво да очакваме, следим прогнозите и при нужда просто променяме маршрута. За пътника това може да означава малко повече разклащане – но не и риск за безопасността.
Още не сме свършили, скрол надолу
Кокошка по време на полет…
Имате ли куриозни случаи по време на полет – раждания, предложения за брак, семейни скандали или нещо подобно?
Честно казано, не съм имал нито раждане, нито предложение за брак по време на полет… Или поне не докато съм бил в кабината. Но съм виждал доста забавни сцени. Веднъж един пътник си беше донесъл малка плюшена кокошка, която при всяка турбуленция вадеше, слагаше на масичката и ѝ говореше: „Всичко е наред, Рейчъл, всичко ще мине.“ Понякога най-добрият начин да се справиш със страха е с чувство за хумор – дори да не е твоя, а на кокошката.
Имало е и семейни сцени – типичното „ти каза да го вземем, сега ти го дръж“ в пиковия момент точно преди кацане. А друг път виждаш как някой сериозно обяснява на половинката си, че когато крилото леко се движи, това значи, че нещо не е наред – а реално това движение е напълно нормално, проектирано е така. Такива моменти са чести – хората често си обясняват сами ситуации, без да имат нужната информация, и стигат до грешни изводи. А всъщност в кабината всичко си е под контрол и за нас няма нищо необичайно.
Просто понякога турбуленцията не е най-силното нещо на борда – по-шумни са вътрешните филми, които си прожектираме.
Марио Бакалов. Личен архив
С дете на борда
Какво бихте посъветвали родителите, които летят с малки деца? Какво е важно при излитане и кацане?
Най-важното е родителите да са спокойни – децата усещат всичко. При излитане и кацане често се случва на малките да им заглъхват ушите. Затова е добре да имат нещо за дъвчене, близалка или бутилка с вода, от която да пият – при бебетата помага кърмене или шише. Добре е да имате в ръчния багаж всичко нужно – храна, дрехи за преобличане, играчки. И най-важното: не се притеснявайте, ако детето плаче. На екипажа това не му пречи – свикнали сме, а останалите пътници обикновено са доста по-разбиращи, отколкото си мислим.
Вие сте и баща – какви послания от авиацията прилагате и като родител?
В авиацията най-важните неща не са само техническите умения, а човешките – способността да запазиш спокойствие, да изслушаш, да се довериш на другия. Същото важи и в родителството. В напрегнати моменти с децата се опитвам да направя точно това: първо да разбера ситуацията, без да реагирам импулсивно. В пилотската кабина не викаш, когато нещо се обърка – а мислиш, проверяваш, действаш с ясно съзнание.
Дисциплината също има място, но не като строгост, а като постоянство. Когато децата виждат, че си последователен, че държиш на думата си, че си честен – се чувстват сигурни. Както в самолета: ако пътниците видят, че пилотът е спокоен и знае какво прави, те се отпускат. С децата е същото – водим ги не с перфектност, а със стабилност и човещина.
И най-важното – децата ни не слушат толкова думите, колкото гледат поведението ни. Ако искаш да ги научиш на уважение, спокойствие или честност, трябва първо сам да ги излъчваш. Не можеш да искаш от тях да се държат по определен начин, ако ти самият не си такъв. Това, което казваш, трябва да е в синхрон с това, което правиш – и точно това изгражда доверие.
