Този текст идва при вас с подкрепата на Jolly Kids – място, където децата учат с удоволствие английски език (без дори да подозират, че го правят). Бяхме скептични към най-новото им предложение – онлайн уроци за деца до 7 години, но се оказа, че сме грешали. Вижте защо!
Помните ли усещането от последните 12 години, когато на българските политици им се налагаше да се виждат с колеги от чужбина? Срам, срам, срам и тук-таме – по някой конграчулейшънс.
Не че английският им беше най-големият кусур, но на фона на всичко останало, си беше като черешката на тортата. А опитите на една жена вицепремиер да изнесе реч на конференция помните ли? По-добре, че не помните, а ако помните – пожелаваме ви веднага да забравите.
Въобще, голям зор беше с този английски и човек почва да се чуди толкова ли никой не е ходил на Алианс навремето, не са ли учили за Хъмпти Дъмпти, или поне да пеят английската азбука!
Каква майка сте вие, ако детето не знае английски?!
Както и да е, проблемите на вицепремиерите не ни засягат толкова много, защото нито сме вицепремиери, нито имаме такива проблеми с английския.
ОБАЧЕ! Я си представете някой ден детето ви да стане вицепремиер и да почне да срича ДИЪР КОЛИГС, ИН ДЪ БЕГИНИНГ ЪВ МАЙ ШОРТ ИНТЕРВЕНШЪН... и всички да му се смеят, да чукат на дърво и да викат "Тцтцтцтцт, това не е ли синът/дъщерята на ..." (тук всеки да си сложи името), „Да не дава Господ!!“
Представяте ли си го? Каква майка сте вие, ако оставите детето си да се излага така? Разбира се, това е абсолютно невъзможно. Да го оставите да се излага, имаме предвид, не това за вицепремиерството – то, дето се вика, кой не е станал вицепремиер, та нашите деца.
Но да се излагат – абсурд! Та те ще знаят ПОНЕ три чужди езика – два от Тик-Ток и трети – чуждия език на чатовете, нали се сещате – ддз, нз, ко пр, и други подобни.
Поколение без Google Translate
Или по-добре да не е точно така, какво ще кажете? Искаме ли едно поколение от деца, които говорят английски от Тик-Ток, или искаме едно поколение, което може свободно да превключва от български на английски без да се запъва, да гледа оцъклено и най-вече без да звучи като превод на Google Translate?
Надявам се, че на всички ни е ясно, че да говориш английски вече дори не е задължително, а си е по подразбиране. Вероятно Валери Божинов би казал, че английският е като българския, ама на английски – и би бил съвършено прав.
Точно такъв си е – абсолютно задължителен език, който всеки трябва да знае за отскок, а след това вече да надгражда с всякакви други езици, шведски, исландски, каквото там го влече.
Защото на фона на толкова много деца, които имат баща чилиец и майка естонка (например), и проговарят едновременно на три езика, тези, които са си с обикновени български родители и живеят в България, автоматично изостават с две обиколки.
Онлайн уроци за деца
Ако детето ви няма предимството да е с поне един чуждоезичен родител, то вероятно сте като мен – майка на едно дете, което е записано на английски в детската градина, както и в занималнята на предучилищната.
Ниво на английски към момента:
„Мамо, аз вече го знам половината английски“.
Аз: „Ами кажи нещо на английски тогава?“
Той: „КРОКОДАЙЛС!!“
Аз: "Готов си за Европарламента!"
Както сами разбирате, налагаше се нещо да предприема, за да надградим влечугите и да минем и на други животни, а след това той да успее да ги вкара в цяло изречение.
За съжаление, малките деца не са най-добрата аудитория за уроци в стандартния им вид и така, докато се чудех какво да правя, за да го въведа в света на английския език, дойде пандемията и отнякъде ми попадна предложение да пробвам онлайн уроци по английски за деца в Jolly Kids.
Първоначално си казах – пълен абсурд! Някой да му задържи вниманието 30 минути, докато му преподава, това просто няма как да стане! След това обаче се самоопровергах – какво пък толкова, дай да пробваме и ако не става – не става (с идеята, че, разбира се, няма да стане).
Урокът
И така, казах му, че ще има урок по английски, защото иначе ще продава билетчета на метрото цял живот, отворих лаптопа в уречения ден и час, и седнахме заедно. Аз отстрани, за да не се виждам и да плаша преподавателката. Вълнувах се точно толкова, колкото и детето. Той си навиваше блузата на единия пръст, аз правех същото отстрани.
Опасявах се да не би да е скучно, да не би да е неразбираемо и да трябва да го ръчкам тайно в продължение на 30 минути, за да стои пред лаптопа и да мучи ЙЕС и НОУ.
Честно казано, въобще не знаех какво да очаквам – освен това на екрана да се появи учителка с купчина учебници, тетрадки и тебешири.
За моя изненада там се появи мис Деби – весела, позитивна и най-вече въобще неговореща български преподавателка. В тоя момент си казах – ще го бъде!
Не знам дали някога сте учили език с преподавател, който не говори български, но аз имам опит с това и мога да се закълна, че е най-добрият метод. Буквално нямаш избор и се налага да проговориш чуждия език, защото е малко вероятно преподавателят да започне да учи български от теб.
Мис Деби успя доста бързо да омае повелителя на крокодилите, дори го предразположи да отговори с три думи, вместо с една, и докато се усетя, вече играеха на някаква игра, в която търсеха предмети с определен цвят в стаята. Пяха песен, говориха си и, за мое пълно удивление, детето ми се забавляваше ужасно много и най-важното – отговаряше на английски.
Разбира се, накрая получи и много похвали, беше му казано, че се справя great и дори и аз леко му завидях, защото навремето никой не ми казваше, че се справям грейт и то ми и личи.
„Кога пак ще имам урок?“
Урокът продължи 30 минути, които минаха абсолютно неусетно, и първите думи на сина ми след това бяха „Кога пак ще имам урок?“.
Трябваше да се самоощипя, за да повярвам на това, което чувах. Не бях се и надявала на по-добър развой на събитията. Казах си, че може би ще успеем да постигнем едно задоволително ниво на английски, което да му позволи да общува и чете без затруднения и дори почувствах някакъв оптимизъм за бъдещето.
А най-якото е, че всичко това се случи у дома, по весел и готин начин, без напрежение и вадене на двоен лист, без пуфтене, разсейване и криене под масата.
Знам, че много от вас гледат скептично на идеята детето ви да учи английски онлайн и аз напълно ви разбирам. И аз така гледах, но се оказа, че съм в грешка. Може би грешката е още по-дълбока и идва от спомените ни за това как ние сме учили цял живот – с досада, по един безкрайно скучен и неефективен начин.
Оказва се обаче, че имало и други начини и те са напълно естествени за децата ни – през игри, приказки, песни и въобще – чрез забавление. Звучи почти еретично – да учиш през забавление, брррр. Анатема!
Това работи
Можете сами да се убедите с един безплатен пробен урок по английски в Jolly Kids и да наблюдавате кротко отстрани как се чувства детето ви. Ще имате щастието да видите с очите си как то се забавлява, докато буквално неусетно научава нови думи и изрази.
Компания в това ще му прави някоя от трите преподавателки – мис Деби, мис Невена или мис Рейчъл. Много е вероятно дори малко да му завидите – благородно, разбира се, но като си спомните часовете по английски в училище... абе, ще му завидите.
Но зарежете това. Важното е, че едно такова дете няма шанс да срича и да се запъва на английски, каквото и да работи някой ден.
Дори и билетчета да продава, ще може да ги продава на два езика, а вие ще бъдете спокойни, че детето ви няма да се излага като ония хора от началото на текста. А това въобще не е малко.
P. S. Или пък има друг вариант – не само, че ще се излага, а ще се излага на два езика. И това също не е малко. Някои и това не могат!
