fbpx
И аз съм човек

Да излезем на чисто и да си го кажем честно - най-епичните домакински провали

28 септември 2022

Този текст е публикуван с подкрепата на Fairy Bulgaria и новата обърната бутилка на Fairy Max Power, които истински се стараят да ни е “чисто и просто”, докато ние пък истински се стараем да не обръщаме с главата надолу всичко, до което се докоснем. 


Много обичаме да четем за провалите на другите по отношение на домакинските дейности и занимания, защото така успяваме да се почувстваме мааалко по-добре в рамките на собствената си непохватност. А тя на моменти е епична. Каквито са и историите, които ни споделихте, когато ви питахме честно в очи къде сбъркахте най-много, скъпи приятели, в този живот, и по-точно в битовата му част.

Когато пуснахме поста, не сме си и представяли такава вълна от споделени истории. Смяхме се от сърце и съчувствахме от душа. На някои места даже пляскахме с ръце и викахме “Да, да, да, и аз съм го правила!”. На други се кръстехме с гореща молба да не ни застига такова чудо.

Тук ви предлагаме малка част от коментарите, които се осмелихте да напишете. Явно съвестта ви по тези въпроси е вече чиста. За кухните не е много сигурно. Но пък хубавото на кухните като цяло е, че те нямат изчистване и при тях винаги важи непреходното “То така си беше”. 

“То така си беше” е и една от трите категории, в които условно сме разделили получените истории. Другата група е “Дефектът в ефект” - когато един малък битов гаф, води до основно почистване, ремонт или купуване на нови уреди например. (Което си е ефект, откъдето и да го погледнеш.) И третата линия, по която се движат вашите истории, спокойно може да бъде обобщена с една фраза по Джералд Даръл - “В изблик на зле насочен ентусиазъм”. 

Пожелаваме ви да се забавлявате така, както се забавлявахме ние, когато четохме тези коментари за първи път. А ако имате желание да ни споделите нещо “от кухнята” (или от друго помещение на дома), чувствайте се свободни да го направите на maikomilabg@gmail.com.

(Запазен е оригиналният правопис на коментарите.)

То така си беше

Lucy Stamenova

Детето беше малко - на година и половина някъде, аз като една прогресивна и мързелива майка съм му връчила лъжица и то "яде" самичко някакъв джваньок от детската кухня. Хвърчи нещото там във всички посоки, наследникът пищи от кеф и от време на време си уцелва я устата, я косата.

Аз понеже съм изключително съобразителна, в тоя точно момент дефилирах през бойното поле с току-що изпраните белички пердета. Паничката с яденето самичка се шмугна в тях, заклевам се! Пердета, диван, под, аз... всичко в манджа, детето не го броя, то така си беше.

Не помня как се справих, имах позив директно да изхвърля пердетата. Дребния редовно влизаше в банята как си е на стола за хранене.

Angelina Partzova

Бях ученичка, стоя си в стаята и си приготвям багажа, защото предстояха празници и щяхме да пътуваме някъде. Изведнъж от кухнята се чува мощен гръм. Веднага изтичах да видя какво е станало и попадам на траги-комична гледка - баба ми стои в средата на кухнята, а от косата й се стича боза, по стените има боза, по шкафове има боза, по тавана има боза, навсякъде БОЗА!!!

Милата ми баба беше изключителна домакиня, готвеше най-вкусните манджи на света, всеки ден переше на ръка, миеше на ръка, метеше и бършеше прах, не знам как е допуснала в хладилника да остане забравена боза достатъчно дълго, за да се превърне в бомба със закъснител, чакаща някой клетник да отвори капачката. Всички бърсахме, всички чистихме, даже май отложихме пътуването за следващия ден ... след много години при ремонт на кухнята демонтирахме старите шкафове и познайте какво имаше зад тях - засъхнали петна от боза.

Teodora Borova-Slavcheva

Нова година, 31/12, в 8 вечерта се сещаме да си купим вечеря. Във Фантастико бомба е паднала, останало е русенско варено и няколко тарелки кюфтета. Взимаме кюфтетата, слагаме ги във фурната и се отнасяме да гледаме новогодишния концерт с Горан Брегович. По едно време подушваме дим. Отиваме до кухнята, отваряме вратата и ни посреща такава гъста димна пелена, все едно сме пуснали ефекти на рок концерт. След 30 Мин проветряване стигаме до печката, където от кюфтетата бяха останали само овъглени следи. Оттогава винаги ползване таймер.

Катя Сярова

Майко мила, с мъжо ще варим прясно мляко. Сложихме го в млековарката вечерта, прозореца отворен - лятно време и се отдадохме на релакс. На следващия ден кой на работа, кой по задачи...водата извряла, млякото и то, хванали пътя. Тенджерата самотна и загоряла. По обед...се сетихме, че варим мляко. Ние търсим него, то нас - не. Още се чудя как успяхме да спасим млековарката, половинката показа мъжка сила.

Diliqna Velikova

В нощта срещу 24май сложих да варя компот от ягоди на котлона на терасата, но седнах да гледам филм и забравих. Сутринта се сетих и бегом на терасата,а там ягоди по тавана,стените,пода-ужас! Мих и трих с каквото намерих,баня,обличане и в читалището,че трябваше да присъствам на награждаване за празника/ защото съм учител/

Milena Sultanova

Много обичам да ми е чисто, особено в кухнята.. та най-епичния ми провал разбира се е след целодневно лъскане, бърсане и полиране на къщата и най-вече на кухнята, последвано от онзи блажен момент, в който си отварям бутилка червено вино, която строших на плочките в кухнята и всичко до тавана беше в червени пръски/локви/петна и счупени малки стъкълца :))

Stela Stamenkova-Din

Ще боядисвам яйца за първи път в дома на тогавашното ми гадже. Обяснявам му аз, големия разбирач и естет, за яйцата, кое, как, защо… И после със замах плиснах цялата червена боя върху цялата кухня. Имахме ЕДНО червено яйце - не питайте как го боядисахме

Polina Harizanova

Новодомци. Великият ремонт е приключил най-после.

Няма и следа от миризмата на потни майстори и цигари. Кухнята е излъскана до блясък. Радост! Емоция! Сълзи!

Решавам да сготвя първата вечеря в новия ни дом.

Взимам стъкленото шише със зехтин/ 1л./, за да завърша прекрасната салата, но уви..

Не улучвам плота в бързината
и зехтинчето се плюсва на земята.
Шкафчета, плочки, ламинат..
Добре дошли в зехтинения ад!
Сълзи крокодилски текват като водопад,
а на земята - всичко мармалад.
Приятелят ми се ядоса,
че зехтина се прахоса.
Изнервено крещя-
Сигурно не ме обичаш вече, ще си събера багажа,
А той ми вика- Стой! Върни се!
Това кой ще го изчисти?

Valia Chipeva

Не мога само с една, то са толкова много...

Случка 1) Имаме външно барбекю, оборудвано и с котлон, че лятото да се готви на него, за да не се затопля къщата. Слагам да сваря пилешки сърца. Да, естествено, че ги забравям, защото се хващам да правя и друго... 3 часа по-късно, гледам през прозореца на кухнята 4 силуета, които тичат и носят нещо, което ми заприлича на пушка.

Аз пищя, така че и мъртвец ще се събуди, а в този момент сигурно и хората от Пловдив (Живея в София) са си помислили, че тестват системата за информираност при аварии. Грабвам точилката и заставам зад задната врата да чакам нападателите, на ще се защитавам бе! Отваря се вратата и аз бааам... добре, че не оцелих съседа с пожарогасителят

2 Мин. По- късно и останалите съседи се бяха събрали, за да ме спасяват

Голям срам брах.

Случка 2 от графата Каква майка сте вие :

Дъщеря ми на около годинка и половина се скрила в банята. Търся я аз в огромния апартамент 50 квадрата, крещя...чувам мило гласче от банята, "мама ела гуш", отварям врата успокоена, че съм намерила наследница и онемявам. Детето свършило номер 2 в памперса и после старателно бръкнала и размазала всичко по себе си, вдигнала ръчичките и с големи очи повтаря "мама гууушииии".

Успях само да извикам името на мъжа ми, а на нея да изсъскам, стой там и да затворя вратата, за да съм уверена, че това гуши няма да се случи. Мъжът ми взе две дървени дръжки, самоотвержено влезна в банята, успя да вдигне с тях детето във ваната и после да я измием отдалече с душа. Пищи това дете и това си...накрая се сетихме да пуснем и топлата вода (Вече е на 9 и видимо не е увредена)

Няма да продължавам, че може да има норвежки агенти

Svetla Petrova

Миналата година сестрата на съпруга ми ни донесе бутилка гроздова шара, най - вече за децата, да пият. Те обаче така и не пожелаха да я опитат. Сложих шишето в хладилника, но след три, четири дни все още нямаше интерес към нея. Реших да изсипя малко от шарата в мивката, уж че децата са пили, защото съпругът ми щеше да се обиди и да смъмри децата ”Ето на! Леля ви ви донесе шара, вие така и не я изпихте. Свако ви каза, че е много сладка. Ако беше някой боклук от магазина до сега да сте го изпили...” Дори да му обясняват, че не харесват шара, щеше да си настоява на неговата, поне да я опитат...

Чистя си из кухнята и целия този филм ми е пред очите. Изтрила съм плоскостите. Предния ден бях измила щорите, прозорците /живеем на главна улица с много движение и лятото бързо се събира много прах/. Последно измих барплота. Отварям хладилника, вземам бутилката с шарата и в момента, в който отвъртам капачката тъмночервената течност се разпръсква по мен, по дивана, по стените и тавана... В цялата кухня стана ”КРАСОТА”. Започнах бързо да чистя, защото съм чувала, че шарата забоядисвала. Вярно е! Забоядисва.

По - късно съпругът ми се прибра, децата и те. Започна се ”Ти не съобрази ли, че ще е ферментирала? Как искаш от десет дена да стои и нищо да и няма? Това нещо трудно се чисти. Деца, вие защо не я изпихте? Леля ви на вас я донесе. Свако ви каза, че е много сладка. Ако беше някой боклук от магазина до сега да сте го изпили...” Не знаех, че за три, четири дни в хладилника може да започне ферментацията.

П.П. ”На лъжата краката са къси”

Стела Генчева

Спомняте ли си как като влезеш в нов дом всичко ухае на свежо? Е, аз за нула време успях да унищожа това усещане. През онзи паметен ден, мъжът ми беше на работа, малкото ми бебе ревеше като магаре (също толкова инатливо). Аз реших да се наградя с нещо сладко и сложих да се вари мляко за десерт. (Пустата му лакомия!) След море от сълзи и дълго укротяване на опърничавата, Ема заспа. Реших и аз да я последвам, че сънят си беше лукс в тази къща. Събудих се от задушливата миризма на дим. Майко мила! Целият коридор беше покрит с плътна завеса от пушек и нищо не се виждаше! До кухнята можеше да се стигне само с противогаз. Ако имахме детектор за дим, той отдавна щеше да се е прекръстил и да се е изключил.

Веднага отворих всички прозорци, като се надявах миризмата бързо да изчезне. Да, ама не! Цял ден се проветрява тази ти ми кухня, но всичко смърдеше на изгоряло - пердетата, диванът, че даже и цветята ми. Тенджерата беше почерняла цялата и я оставих на балкона с идеята да я измия после.

Следобед мъжът ми се прибра. Аз предварително наготвих таратор с много чесън, напръсках се с парфюм от онзи за специални случаи и излях на пода в кухнята половин литър препарат с мирис на лимон. Сигурна бях, че няма да усети нищо съмнително. За мое съжаление, още от вратата ме подхвана:

- Мирише ми на изгоряло!

- Не, съседите от горе пак са се пробвали някоя нова рецепта! - веднага го контрирах.

- Абе, мирише ми на изгоряло и точка! - (С телец не може да се спори!)

Започна да обикаля и да души като хрътка наоколо.

- Да не е направил някой контакт късо? На теб не ти ли мирише на изоряло? - погледна ме подозрително.

- Не, само така ти се струва!

- Няма да излезем, докато не разберем от къде мирише!

Мина през всяка стая, помириса всеки ъгъл и накрая излезе на балкона. Там се кипреше изгорялата тенджера, почерняла от сажди.

- Аха! Знаех си! - възкликна доволно той и я посочи с увереност.

- Браво, Шерлок! И какво разбра?

- Че някой е варил мляко! - ухили ми се ехидно насреща. - Видя ли, че пак бях прав!

- А ти нали знаеш поговорката: „Ако една жена не е права, по-добре отидете и ѝ се извинете"? Хайде, да излизаме да разхождаме бебето преди да си ме ядосал!

Дефектът в ефект

Диана Бобева

За вечеря исках да изненадам семейството на съпруга си.Кюфтета с бял сос/фрикасе/ трябваше да бъде изненадата. Замесих каймата и оформих 10-12бр. кюфтета които сварих със зеленчуците.Трябваше да се премине към бешамеловия сос за който не улучих съотношението на брашно, яйца и вода. Соса започва да прелива. От малката тенджера до средната.........и стигнах до голямата бяла тенджера в която свекървата вареше буркани за зимата.

Вечерята се състоя и на вкус и мирис беше средно добре, получих похвали и стимул.

Спасих се, когато я приготвях бях сама в кухнята през деня.Отделих в малка тенджера част от соса заедно с кюфтетата, а останалия сос изсипах във WC.

Този ден никога незабравям, защото след него така се специализирах и това стана любимото ястие на семейството ми без грам излишен сок.

Мария Ангелова

Като добра майка, прилежна домакиня от виден род на чистачки-перачки-готвачки, използващи всякакви уреди за по-бързо, лесно и вкусно готвене и стопляне, един ден включвам електрическата кана за вода-ще я топля, защото ми трябва за неустоимия и пухкав хляб, който приготвям в хлебопекарната за детето, за мен и за таткото. Целият плот е отрупан с продукти-пакет брашно, пакетче суха мая, мерителна чаша и лъжица, бутилка прясно мляко, захарница, солница, разтопеното масло чака в едно канче на котлона, хлебопекарната е нагласена и отворена, няма търпение да я заредя и да я стартирам, и още куп кухненски пособия, които си пребивават на плота.

Та както казах, включвам ел.каната в контакта, наливам водата и преди да успея да затворя капака ѝ, тя ме изпревари и нагревателят ѝ гръмна. Точно в лицето ми. По всички продукти, уреди, по плота, по горния ред шкафове, по долния ред шкафове, по лед лентата, по мивката, по тавана.. Имаше парчета и жици дори в невинното разтопено масло в канчето на котлона. Навсякъде! Невръстното ми дете, което разбира се, беше до мен, започна на плаче, аз си помислих, че съм се превърнала в сляпо пърлено прасе, прегърнах дъщеря си, за да се успокой и седнахме на поизцапания под да огледаме щетите. Погледахме, погледахме и лека по лека започнахме да събираме, забърсваме и измиваме всичко-от съдове до основно почистване на кухнята.

Нели Илиева

Сложих да варя боб. Незнайно как съм заспала. Събудих се от силна миризма и разбрах, че боба се е опекъл, направо се препекъл в тенджерата. В бързината да сваля тенджерата от котлона взех, че я изтървах и останалите някакви частички от бобчетата се разпиляха по земята. Реших, че много по-бързо и лесно ще изчистя бобчетата от земята като ги изсмуча с прахосмукачката. Така освен че изхвърлих тенджерата, защото не можах да я изчистя от изгорялото, изхвърлих и прахосмукачката, защото мотора спря да работи.

Екатерина Топалова

Прясно женени. Зима, ама качествена - със сняг, студ, вятър. Уикенд. Мъжът ми решава да си почива с любимото тогава хоби - да гледа финала на любимата игра League of Legends. Гледа цял ден (с малки прекъсвания за тоалетна и храна). Няма проблем - аз съм пич, нямаме деца и ангажименти, всичко е ОК, пък и е финал, нале... Сготвила съм, изчистила, вечерта идват свекървата и свекъра, възлюбеният продължава да зяпа лаптопа и не им обръща много внимание. Тръгват си. Разчиствам масата. Моля го да измие чиниите точно когато вече трябва да се разберат крайните резултати и да се види кой печели. Напечено му е на човека, пък аз с тъпите чинии, та ми отказва.

Вече съм ядосана - мухльото цял ден нищо не е пипнал, мивката пълна. След скандал, аз се разсърдвам и си лягам (малко пояснение - висока съм 1,55, тогава бях 45кг макс). Булчото тряска капака на лаптопа и отива гневно да мие. Знае, че не е прав и миенето на съдове му позволява да разсъждава върху поведението си, та решава да се извини.

Влиза в спалнята и не ме вижда. Обикаля жилището и никъде не ме намира. Решава да провери дали не съм на двора (в снега... човекът е блондин). Изненада - не съм там. Обикаля пак жилището ама нц, никъде ме няма. Филмът в главата му започва да се развива - по пижама съм избягала от вкъщи в яда си. Взема ключове, пали колата и прави бърза обиколка на квартала. Решава да се обади на приятел, който живее до родителите ми, да види да не би да съм отишла у нашите.

За всеки случай иска и да се обади на друг приятел, който работи в полицията, да се оглеждат по улиците за (явно невменяема) жена по пижама в снега. Да, ама си забравил телефона. Газ обратно към вкъщи. Там вижда, че телефонът, ключовете, портмонето ми, ботушите ми - всичко ми е у дома. Вече освен луда и по пижама, съм и боса в снега. Навежда се да си вземе телефона от масичката и нещо в леглото се размърдва.

Завалията чак тогава разбира, че през цялото време съм си била в леглото - завила се през глава с юргана, ама съм била толкова слаба, че не ме е видял в леглото. Започва да ме целува и прегръща, да ми казва колко се радва, че съм добре, а аз сънена и все още сърдита недоумявам какво се случва и какво пък е можело да ми се случи докато спя, че да предизвика такова притеснение. Изводи:

1. Не е хубаво да си прекалено слаб.

2. Не е хубаво цял ден да висиш пред компютъра и да не си мръднеш пръста да помогнеш на жена си.

3. Смятай за колко луда ме е мислил?!

Nora Kalionska

В зората на демокрацията имаше небивал интерес към всякакви замразени храни, полуфабрикати и гадости, които тамън се бяха появили на пазара. Топ попаденията бяха пакети с някакви съсухрени неща, на което му викаха заместител на месо (направени от соя, приличаха на фъшкии от прилеп), кафето Инка (имащо вкус на вкиснали чорапи с йегермайстер) и нейно величество замразената пица.

Майка ми ненавижда да готви, за нея това е безсмислено занимание за простосмъртни, които нямат никакви по-висши стремежи от яденето и гледането на мачове по телевизията. Та, камерата на хладилника беше доволно заредена с пици и аз, тогава около 11 годишна, решавам да взема съдбата в свои ръце и да си направя вечеря. Какво сложно: слагаш пицата във фурната, пускаш я и чакаш да се опече за около 15 минути. Да, ама кой да знае, че се маха найлоновата опаковка преди това...

Дълго време цялата кухня смърдеше на опърлени телетъбиси, а фурната беше покрита с тънък слой залепнал и изгорял найлон. Пробвах всичко: препарати, белина, олио, оцет, дори плюнки. Нашите накрая си купиха нова печка. Още не знам дали майка ми не беше тайно доволна, че печката е аут, за да не й се налага да готви...

Magdalena Vasileva

Имам много истории. Но любимата ми е с течен сапун. Да си знаете, че по принцип съм много сръчна и обичам да свърша цялата домакинска работа за 2 часа и после да мързелувам юнашки. В тоя ден извъртях 2 перални и зареждайки 3-та установих, че перилния препарат е свършил.

Слизането до Фантастикото пред блока ми се стори излишно натоварване (все пак цял ден чистя!) и се замислих с какво да заместя препарата.

Е, не мислих дълго, като погледа ми попадна на любимия ми препарат за миене на чинии с аромат на нар (пералнята ни беше позиционирана в кухнята)

Отсипах щедро в дозатора за течен прах за пране и воала! Завъртя се пералнята. На мен ми е гот, че съм приключила с всичко и се изтягам доволно пред телевизора. От това състояние ме изтръгнаха виковете на сина ми.

Отзовах се светкавично и попаднах в свят на белота и хармония с аромат на нар. От пералняте бликаше пяна и бавно се стелеше по целия под и обгръщаше в нежна прегръдка всичко по пътя си...

Спомням си само, че гребях с шепи от пода, а пяната не свършваше... За сметка на това, дни наред кухнята ухаеше разкошно…

Vesi Chakarova

Детето е 2 клас. Получава задача по математика: "Ако за 7 мин. се сварява 1 яйце, за колко минути ще сварим 3 яйца?"

450589 минути обяснявам задачата, а онова изчадие ме гледа и недоумява, как така ще се свари за 7 мин и 3-те яйца!

При което решавам да покажа на отрочето. Тя твърди, че за да се сварят 3-те яйца, ще са необходими 21 минути. Приготвям 3 яйца, малка тенджера, пожарогасител, ръкавици!

Слагаме в тенджерата вода, да покрие яйцата и я слагаме да заври. Засичаме по часовник времето. На 15 мин, водата извря, яйцата почнаха да стават черни и почти се запалиха!!!!

Не дочакахме да минат 21 минути. Детето разбра, че задачата е логическа, а не аритметична

Аз хвърлих една малка тенджера на боклука, но...Важното е урока да бъде усвоен и разбран, най-вече!

Vanina Hadjieva

Преди няколко години, приятелят ми ми звъни, защото съседите ни от долния етаж са му се обади, че от окачения им таван тече вода...Прибираме се на пожар и какво заварваме...Още от общия коридор се наблюдава повишена влажност...Отваряме апартамента и ни блъсва облак пара. Надникваме в хола - море. А в средата на морето - кучето ни плава в леглото си, натоварило всички дистанционни и играчките си...Та...кучето беше прегризало тръбата на парното в средата на зимния сезон... Водата в хола ни беше една педя. Изгребвахме я с часове, с дни сушихме мебелите. Наложи се, разбира се да направим и ремонт - смяна на ламинат, на повредени мебели, пребоядисване...Наричаме го "битов инцидент", защото кучето беше бито. Много бито…

Венислава Георгиева

Най-любимото ми е, как сложихме нов бойлер. Аз бременна в 4ти месец. Щастливи с мъжа отиваме на кино, връщаме се към 23:30.. Изненада, от долният етаж тече вода... Викам тази пък съседката какво мие баш сега? Прибираме се и О, ужас! Тръбата към бойлера е избила. Целият коридор, хол, мокро помещение, са във вода до глезена... Спираме тока, щото има разклонители по земята. Мъжа се обажда на приятел с който допреди малко сме били заедно. Отивам, взимам го и се почва действието по попиването. Подгизналият килим отива на терасата и от там парцали, кофи, мопове .. хубаво основно чистене ударихме... Тааа справихме се, със задружни усилия, някъде към 2 и нещо нощес, всичко беше сухо. Идея си нямам как всичката вода беше само там където сме с плочки и не се наложи смяна на паркет

Каролина Семкова

Всеки ден се сблъсквам със невероятни предизвикателства които ми сервират моите двама палавници. Най стресиращото за сега беше един след обяд, когато двамата бяха подозрително тихи ,докато аз им приготвях вечеря. Отварям стаята и бях шокирана от надрасканите две стени над леглата им. Бяха се състезавали кой повече ще нарисува. Още стоят произведенията им. Страхувам се че ако боядисаме , ще се изявят отново.

Susan Essex

А за този случай не бях докрай виновна аз, ама нейсе. Готвя, вече не помня какво, и решавам да полея с малко вино. Сещам се, че имам отворена бутилка, тъкмо за готвене. Грабвам и смело отварям. За 1 милимундер от секундата бутилката избухва, капачката отхвърча към тавана, удря се и върху мен нежно се посипва сняг от мазилката. Тези модерни капачки за многократна употреба на шампанизираните вина явно си вършат работата. Сега си купувам вино само с коркова тапа или на винт. Шампанското го пия мислено около басейни 

В изблик на зле насочен ентусиазъм

Anelia Spassova

Един майстор на миялни ми беше казал, че много хубаво прочистване, дезинфекция и поддръжка било да се изсипе вътре 1 шише белина и да престои 1 нощ. Реших да го послушам, но нямах белина, затова сипах щедро Доместос, размазах наоколо и оставих няколко часа. После си казвам - сега пускам едно плакнене и готово. След 10 минути миялната беше пълна до горе с пухкава пяна, която се проточваше през вратата. Пуснах плакнене още 68201 пъти с нулев успех, маркуча се запуши и освен пяна почна да тече и вода. С едната ръка бършех шкафа, с другата ламината, а с резервните две изгребвах пяната с купичка. Това се случи преди 3 седмици, но у нас още мирише на басейн. Добра профилактика се получи, а на майстора със сигурност са му горяли ушите, въпреки, че не беше виновен той, а моето креативно приложение на съвета му.

Lora Belorechka

От ранна детска възраст изпитвам силна любов към готвенето. Най-вече към приготвянето на разнообразни тестени изделия. Наследила съм я от баба - забележителен майстор на всякакви пити, погачи, сладки, соленки, кексове, сладкиши, палачинки и... бухтички. Много пъти съм я гледала как приготвя бухтички - не изглежда сложно, а и разполагам с точната рецепта. Що пък със сестра ми да не си направим сами? Тамън ще се получат точно както ги харесваме - с течен център. Речено - сторено.

Ставаме с малката сабахлента към 5 часа (за да не ни хванат), отиваме в кухнята и аз, като по-голяма на цели 11 години, ръководя процеса. Сместа е забъркана, олиото загрява в тенджерка. До тук добре. Пускаме с лъжица първата партида. Нещо не е наред - тестото се разлива в олиото, получава се мазна каша. Хмм явно не е загрято достатъчно. Изливаме и започваме наново. Този път котлона е на макс и нещата вървят по-добре. Бухтите излизат златисти отвън и суровички отвътре. Идеалка! Идва ред на последната, олиото вече пуши, бухтата става на въглен, а аз не успявам да я извадя. Тя се запалва и от тенджерката лумва огън. Настава паника и к'во да правя, КАКВО да направя!? Пускам светкавично чешмата, грабвам с две шепи от ледената вода и я пльосвам в олиото...

Това беше моят първи самостоятелен урок в готварството - горящо олио НЕ се гаси с вода!

П.П. Освен кухнята, други пострадали в събитието нямаше.

Doriana Dimitrova

От 2-3ти клас със сестра ми готвехме сами вкъщи с насоки от майка по телефона. Родителите работят до късно, децата се прибират рано- така стояха нещата. Не знам как сме се справяли, честно казано- каквото е казвала- правили сме го, после сме го яли.

Не помня на каква възраст бях, може би 13-14, но реших да правя пиле Жулиен и щото съм много готина, ще го правя в йенската тенджера на майка.

За да не цапам сто неща- слагам малко лук и чесън в тенджерата. На котлона. Да се позапържи.

Познайте какво остана от йенската тенджера, от лука, че и от чесъна след точно 3мин?

Само дръжката ми остана цяла в ръката.

Майка се прибира, хили се, аз рева и търкам загорял лук от котлона.

Още й дължа една йенска тенджера.

Като цяло често се е налагало да ме спасява в опитите ми да сготвя нещо, което не е много по силите ми или за възрастта ми.

Един път правих торта Гараж- събирахме блатове, какао и всьо от прекалено много места из кухнята, за да сглобим нещо, което поне мъничко да прилича на торта.

Абе, страхотна е мама, че ни позволяваше да вилнеем като отвързани в кухнята й.

Katia Zashkeva-Atanasova

Реших да правя бисквитена торта. Това ли си решила?! Напазарувах всичко необходимо и се залових да направя тази толкова лесна торта. Тя може и да е лесна за другите, ама аз бях решила че ще изпитвам законите на физиката.

Сложих млякото да заври, след което доволно изсипах пакета с нишесте, за да установят с ужас че просто не се разтваря! Станаха едни буци, аз натискам, те изплуват,и така половин час, докато от млякото не остана. Изхвърлих тази доза, купих нова и реших, че нещо е сбъркано с нишестето. Отново загрях млякото и изсипах нишестето в горещото мляко. Ами резултатът беше подобен.

Тогава реших че няма да се правя на многознаеща и помолих жената от магазина да ми обясни как се прави. На третия път успях да докарам крема с подходяща консистенция, но двойно повече нишесте, че нали да има. оттогава правя други неща, но не и бисквитрна торта. Страх ме е, дали ще го бъде тоя крем.

Svetlana Kostova

Имах пилешко бон филе. Реших, че ще правя хапки. Нарязах го и приготвих панировката, но видях, че нямам олио, а само зехтин екстра върджин. Но като любител на експериментирането (правя козунак с кокосово масло, вместо с краве), реших, че мога да изпържа хапките в зехтина. Само че никой не ми беше казвал, че той не трябва да се нагрява, а е само за салата. Сложих в тенджерата, увеличих на макс и се запали. Не щеш ли мъжът ми реши да угаси пожара с вода и огънят лумна до тавана. Проветрихме и се разминахме само с една изгоряла тенджера

liyana V. Yolova

Реших аз да готвя червен боб, суров и да си ги сваря и сготвя сама!

Гадината се кисна 24 часа като 2 пъти смених водата и вреше около 4 часа.

Осъзнах че боба е все още на камък.

След ред псувни, осъзнавайки провала си, си викам ще го изхвърля и незнайно защо реших да го изхвърля в тоалетната и оп изненада (само за мен обаче) тоалетната е запушена.

Хвърлях сода и оцет, сипвах кола, няколко пъти ходих до магазина и взимах продукти за отпушване, но нищо не свърши работа а апартамента вече миришеше на атомна бомба.

И изведнъж ми просветна, ако успея да направя дупка достатъчно голяма, че да стига от другата страна, тя би трябвало да се разшири и да тръгне.

Обаче какво да напъхам в тоалетната?

Трябва ми нещо здраво и все пак да се огъва. Хмм водопроводчиците използват тел!

Аааа няма пак да ходя до магазина, тук трябва да има нещо!

и в този момент съзрях една лайсна ако така се нарича (използва се за преграда между паркета и стената) грабнах я и бързо я боднах в тоалетната, както рицар за последен забожда падналия дракон в сърцето ( голяма драма).

“Драконът” се отпуши са няколко секунди.

Какво премеждие- повече няма да готвя суров боб

Или да изхвърлям голям обем храна в тоалетната

Благодаря за вниманието!

Даниела Цветанова

Наскоро правих сладко от сливи. Тъй като не се бяха запечатали бурканчетата реших да ги сложа в тенджера да ги кипна и да забравя. Сложих ги и като кипнаха се оказах с избушили бурканчета плуващи във вода примесена със сладко от сини сливи.

Една зимна вечер сме си сипали червено вино със съпружеското тяло. Вкъщи ме знаят, че паля от половин оборот. Та детето се размахва и разсипва виното върху светлия килим. Погледите бяха все едно очакваш Денерис да каже "Дракарис". Аз обаче бях постигнала дзен състояние на духа. Викам споко. Седнах на килима с кофичка кисело мляко и си говорим с домашните. А те ме гледат като гостите на сватбата на Джофри как върху петното от вино мажа кисело мляко! Тоз номер научих от една приятелка. Петното го няма.

Друго премеждие(по скоро на мъжа ми) са моите творения на пилешка супа. Не я обичам ама изобщо! Та като ми поръчат пилешка супа у дома не знам защо, но всеки път е с различен цвят! Зелена-буквално, червена, прозрачна и жълта. Премеждията са към мъжа. Да му мисли как ще я яде!

Като стана зелена, бяхме на семейно общежитие в София( иначе сме от Перник). Коментра беше "Мама не я прави така." Взех чинията и право в мивката. Казах "Или ходи 30 км пеш до мама да ядеш там или слез до магазина и си купи лютеница.".

За повече кулинарни рецепти ме последвайте!

Petia Berberova-Voykova

Малкият, наскоро захранен, заклето кърмаче. С триста зора, двеста молитви, запалени свещички в манастира Свети Георги, челни стойки, тв реклами, щото само по тях се заглежда, а тия мити Бейби тв, Дък тв и разните му други канали, оставящи травма в майчиния слух за години наред, не вървят. Та, след като съм готвила около час зеленчуци на пара, варила съм яйце, пасирала съм и т.н. има около 20 г пюре в бебешкото коремче, още толкова по столчето за хранене, по пода, по косата ми и т.н.

Тръгвам аз да взимам салфетка да си забърша поне очите, че вече в съзнанието ми е само песничката "Оранжево небето", ама така е с оранжевите зеленчуци, друго не виждам. Да, обаче до салфетките чисто нова стъклена бутилка зехтин, цял литър! Неприбрана още в шкафа! Как изхвърча това нещо на плочките в кухнята не знам. Още ми се вие свят, не съм сигурна дали от пързалката, която беше на мястото на кухнята седмица след случката, дали от часовете търкане или от това че цял литър отиде във фугите, обаче повече зехтин в стъклена бутилка няма да купя.

Irena Keranova

С претенциите на човек, отгледан от майка, която е изключително добра в приготвянето на тестени изделия (и не само) , се залавям да меся тесто за пица. Какво съм бъркала само аз си знам, накрая стана някакъв тизек на бучки.. Всичко се случи за секунди - прикипя ми, почнах да късам от веществото буци и да матям по стените в кухнята. Влиза мъжът с ей такива очи - какво става?! Аз се давя, не мога да отговоря от пяна на устата. Запретна човекът ръкави, събра колкото можа, омеси чудно тесто.

Пет минути по-късно го чувам да беснее из кухнята. Шок! Отивам - какво става, човек?! НЕ МОГА ДА ГО РАЗТОЧА - вика. Малко по-спокойна вече се завърнах на бойното поле, разточих, наредихме плънката и изпекахме пОцата. Стана най-вкусната домашна пица, която съм яла. Не ни се вярваше.

Извод 1: С претенции и нерви - далеч от кухнята.

Извод 2: Важно е да се допълвате.

Извод 3: Тестото го чакаш да засъхне и тогава го стържеш с шпатулата.

Константина Табакова

Това се случва около лето десето от моето раждане. Мама и тате работят, а аз съм сама в къщи. Рисува ми се, ама толкова много, че съм готова за шедьоври. Изкарвам къде що има бои в шкафовете, настанявам се на бюрото под прозореца и започвам.

Избирам зелено, още от малка обожавам този цвят - носи ми свежест, спокойствие и пролет в душата. Та единственото истинско и непоправимо маслено зелено беше в тубичка, маслена боя. Не че съм знаела как да рисувам с маслени бои тогава, но това е друга тема на разговор. Факт - имах налице Боята, картината в глава и желанието да работя. Стиснах тубата с боя, за да сложа на палитрата... Тцъ, не излиза. Стискам по-силно, пак не излиза. Стискам с две ръце и с всички сили, защото това е най-красивото зелено, с което разполагам и не мога да развалям картината с други нюанси. Стиснах с всичките сили, с които разполагам. Е, излезе... Ама от тубата боята отиде директно върху пердето, добре цръцнато от тубата наполовина.

Така, запазваме спокойствие, това не е нещо непоправимо. В крайна сметка се пере.

Овнешката ми природа реши да сложи всичко в ред. Понеже мама още е на работа, а ние притежаваме автоматична пералня, няма никакъв проблем да изпера пердето, а и съм виждала как става... Качвам се на бюрото, свалям пердето и го слагам в пералнята. Понеже боята е доста наситена, преценявам, че ще е нужно повече прах от обикновено, не че съм знаела колко е това "обикновено"... Слагам прах, затварям пералнята, пускам и воала - колко съм добра!

А за да е всичко перфектно, реших да изненадам мама с готова изпрано перде и за целта сметнах, че ще е най-добре да ида да я посрещна, като се връща от работа и да я съпроводя до вкъщи за голямата ми изненада.

През целия път разказвах, че имам изненада, че ще бъде страшно доволна от мен, че такова нещо не съм правила досега. Влизаме в кухнята и О, ЧУДО! цялата ни кухня е в зелена пяна... Не знам как стана, честно да си кажа, но мама се изненада, действително не толкова приятно, колко ми се искаше, но все пак и създадох вълнение.

За протокола - от тогава минаха почти 30 години, мама все още пази пердето, а то все още е зелено, е не толкова наситено, но е зелено

Borislava Krandzhilska

Алей хоп, да разкажа. Като прочета епичен провал и се сещам защо съм баннала едно тиктокърско недоразумение "5 m@tes craft". Та ще правя торта, шоколадова като "у Владови", дет се викаше. Това беше лесната част, но дойде време за украсата и на мен ми се дощя да е нещо по така. То тази щеше да е изненада за кандидат зетя и започнах да ровя из нета. Попадам аз на този ми то сайт, що ли е и харесвам едно клипче с купички от шоколад направени с помощта на балони.

В мен едно гласче на заден фон викаше, явно не много убедително - а помниш ли щеркати като си направи ластик за коса от една Маркова блуза, благодарение на тези, Непробвай! Та почнах аз, дуя балони, застопорвам ги на чаши, разтапям черен шоколад. Все пак тия не са написали намажете балони те с масълце, но сладкаря в мен се обажда и се застраховкам.Също тия гадове не са написали, че все пак нема начин да изсипеш горещ шоколад върху балони те, но аз се сещам и започвам да чакам да изстине. В един момент налях, точно върху пет "бомби" със закъснител. И тамън много щастлива оставям касеролата и си викам тоя сайт явно ще го реабилитирам и започна великото гърмене на балони.....

Хвърчи шоколад навсякъде, то таван, то стени, то кухненски шкафове, плот, моя милост - апокалипсис в стил Уили Уонка. Чистих последствията повече от месец. Тамън си изчистил и отваряш шкаф и намираш пръска шоколад вътре, как по ягодите е влязъл там?!


Този текст е публикуван с подкрепата на Fairy Bulgaria и новата обърната бутилка на Fairy Max Power, които истински се стараят да ни е “чисто и просто”, докато ние пък истински се стараем да не обръщаме с главата надолу всичко, до което се докоснем. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross