Когато преди месец в гейминг вселената се появи Baldur’s Gate 3 (BG3) отзвукът беше зашеметяващ. И от страна на критиците, и от страна на играещите. Без никакво съмнение най-добрата игра за 2023-та получи изключително високи оценки. Толкова високи, че е на пето място въобще в историята на Metacritic, що се отнася до игрите за компютър. И е с равен брой точки с игрите на позиции две, три и четири (Half-Life 2, Grand Theft Auto 5, The Orange Box) и на една точка зад лидера Disco Elysium – The Final Cut. A Metacritic е огромен сайт, който събира ревюта от критици, след това ги оценява и въз основа на този рейтинг дава оценки на игри, филми, телевизионни програми и музика.
Важна част от общото усещане на играта е Мария Анастасова. Причината – тя е гласът в голяма част от саундтрака на Baldur’s Gate 3. Оперна певица, запален геймър и „елфиня от малка“, както сама се определя, тя е перфектният избор за тази вселена. И да ни прощава Дж. Р. Р. Толкин, но, боже, колко красиви елфи е раждала и ражда клета майка България! В случая – Melethiel. Това е tiktok хендъла, който тя използва. С онова великолепно английско th, което много често остава непроизносимо в българския. Ако го превеждаме от елфически ще е „любов“, „любима“ или „дъщеря на любовта“. И то си личи.
Няма как началото да не е със снимките. Защото те са толкова магически, колкото и песните на Мария. Може да започнете тук от Down By the River, целият плейлист е лесно намираем. „Сима Биволарска е магьосница, познаваме се от много години и ми е правила и други фотосесии. Исках, преди да излезе играта, да си направя много тематична фотосесия, за да имам снимки, с които да си споделям песните. Писах ѝ, предложих идеята и тя веднага измисли концепция. Снимахме в парка до Семинарията на една магическа пътечка“, разказва Мария.
Семейното наследство
Геймингът и фентъзи вселената в нейния живот идват по същата линия, по която се предава и пеенето. Тя е трето поколение оперна звезда, и то по много родови линии. Но това невинаги е благословия.
„Да, вечният синдром на самозванеца. Винаги съм го имала в оперните среди. Колкото и труд да вложа, все има нещо в главата ми, което ми натяква: „Всички ти казват, че си добра заради фамилията ти, а реално не го мислят“. Не успях да се отърся от това, въпреки че колегите ми от русенска и от пловдивска опера са чудесни – подкрепят ме. Предполагам затова започнах да се развивам в други сфери, където съм сама, без близък, на когото да разчитам – мюзикъл, саундтраци, анимация. Там успехите са сякаш по-реални, защото съм по-уверена в себе си. Но операта продължава да ми е на сърце – израснала съм в нея. Всъщност имам повод да се гордея – мама, татко, сестра ми, чичо, баба, дядо, всички са посветени на това несигурно и красиво нещо (изкуство), което прави света по-приемлив. И да искам, не мога да изтрия тази биография“, казва тя.
Паралелно с пеенето Мария завършва анимационно кино в НБУ (леко влачи дипломния си филм втора година, б.а.), но ще го завърши. „Винаги съм обичала да рисувам и да създавам истории, герои, светове“, казва тя.
Русе, Варна и Пловдив
Мария дели живота си между три града – Русе, Варна и Пловдив. „Русе, родният ми град и първият оперен театър, в който съм работила. Носталгия, хубави спомени и вечни приятели. Ако имаше адекватен транспорт и пътища дотам, щях да се прибирам по-често от веднъж в годината, но уви. Във Варна правят приказни мюзикъли и имат добрата практика да смесват певци, които имат добри актьорски заложби, и актьори, които имат добри музикални качества, и става невероятен обмен, защото си помагаме взаимно. В Пловдив съм отскоро. След като гледах „Исус Христос Суперзвезда“, знаех че искам да участвам в техни продукции“, обяснява Мария.
Наесен тя ще играе Мортиша в „Семейство Адамс“ в Пловдив, като има шанс постановката да е точно на Хелоуин. На 28 октомври ще влезе в ролята на Бел в „Красавицата и Звяра“ във Варна. А иначе ще има и доста концерти с пловдивската опера.
А за какво мечтае една оперна певица? „Преди постоянно прекарвах време в мечти, в момента се старая да живея в реалността и се стремя да съм удовлетворена от живота си“, казва тя.
Любовта към игрите
Ясно е откъде е наследила гласа си, а откъде е любовта към игрите? „Баща ми ме събуждаше в първи клас с интро музиката на Zelda – Ocarina of Time (най-високо оценената игра от Metacritic) на старото Nintendo. Баща ми също е голям геймър. Нашите постоянно ми пускаха фентъзи филми и саундтраците им се слушаха в колата на всяко пътуване. От малка съм елфиня. Тогава бях на седем години. Имахме семеен гилд (отбор, група – бел.ред.) в WoW с баща ми, чичо ми, братовчедка ми и леля ми. Хордата (една от двете големи фракции в WoW – бел.ред.), разбира се. Любимите ми игри освен Зелда са Dishonored и Bioshock, но такъв тип игри вече рядко се правят. Сега редом с BG3 играя Dead by Daylight и The Forest с една приятелка – обичаме да бягаме от убийци, чудовища и канибали по незнайни причини“, разказва Мария.
Колко дълго всъщност играе вече BG3? „Ключът за играта го получих заедно с всички останали и още съм на първата част, защото имам мания като става въпрос за игри и трябва да събера абсолютно всичко, да говоря с всеки, да направя всеки страничен куест, преди да мога психически да продължа напред с играта. Dragon Age, Witcher и други RPG-та (ролеви игри – бел.ред.) ми отнемат месеци да ги завърша, тази ще отнеме дори и повече“, признава тя.
Тази смесица от удоволствие и усещане за неизбежната празнота след финала е добре позната на всички, които могат да се потапят дълбоко. Без значение в книга, в игра или във филм. BG3 получи високи оценки заради художествените си качества, но и заради това, че много умело пресъздава вселената на Dungeons & Dragons – най-голямото RPG в историята, и най-вече петата му итерация.
„Играта е много жива, всеки герой в нея е многопластов и истински, всеки разговор е органичен. Ти се привързваш към спътниците си и преживявате много неща заедно, в някои се влюбваш, за други те е грижа, други ненавиждаш. Както и в живота. Много неща са направени страхотно, но мен лично ме вълнуват най-много героите, с които преживяваш приключението, и тук те са направени както трябва“, обяснява Мария магията на играта.
Записването на саундтрака
Както често се случва в живота, нещата се получават малко случайно. Мария прави компилация от избрани моменти от премиерата в ролята на Бел в „Красавицата и Звяра“ и я качва онлайн. След това с нея се свързва композиторът Борислав Славов – той търси глас и произношение на английски като нейните . „Mисля, че фактът, че играя игри от малка и съм голям фен на фентъзито подпомогна процеса, защото освен че мога да изпея нещата, мога и да усетя каква атмосфера трябва да пресъздам. Дали елф, горска фея, бард в някоя таверна, зла харпия или някакъв друг герой, аз съм израснала с този свят“, разказва Мария.
Самият процес на записване също е различен. „Борислав е толкова интересен човек и винаги започвахме записите с разговори, споделяне на истории и идеи. Много си приличаме по вкус, естетика, говорим на един език. Вместо да обсъждаме музикални специфики, той ме поставяше в ситуация. „Сега си представи, че си бард до огнището и героите са в таверната след битка, поръчват си една медовина и ти трябва да ги изкараш от мислите им.“ Изкарва от теб индивидуалното, това в гласа ти, което е най-твое, неповлияно от други хора, стилове, техники“, добавя тя.
LARP
Live Action Role Playing – това е като игра, но с доста елементи на театър. Или както Мария казва, когато я моля да обясни на незнаещите – този мийм.
„Брат, ела с мен на фестивала. Струва само 400 кинта. Ще спим в палатка и ще се валяме в мръсотия три дни, ще е наистина яко. Няма тоалетни. Ще пием бира и ще минем 28 км за два часа. Обещавам – ще е велико.“
„Шегувам се (не).“ LARP е приказно преживяване, което споделяш с няколкостотин души в гората, и всички са колоритни и интересни, в роля и извън роля. Има феи, елфи, рицари, чудовища, бардове, култисти, всякакви шматки. Има таверна с медовина (важно) и временна смърт (нужно). Танцуваш в кръг под луната докато някой не те подгони с меч. Не мога да си представя по-добър начин да си прекарвам отпуските“, казва тя. Мнозина други могат, обаче авторът на тези редове познава и още хора, които правят точно това с отпуските си. И ги разбира напълно.
LARP за Мария започва официално преди три години. „Щях да пътувам от София към морето и видях във Facebook събитие за The Fog Larp. Събрах си няколко поли и корсети от ежедневния гардероб, палатка, спален чувал, мандолина и си хванах влака. Отидох сама, а сега имам толкова близки хора от този свят, с които често се виждаме. Знаех за LARP преди това, от YouTube канали, които следвам, като Mo Mo O'Brien, която също ми писа да ме похвали за BG3“, с лека гордост обяснява тя.
Както може да се очаква от човек, влизал в толкова различни роли в музикалния си живот, в ларпаджийския тя също не изпълнява само една роля. Няколко игри е стрелец в Нардуим, звено на клана Нолдор. Вечерите става бард в таверната (по очевидни причини). „Била съм гонена от самодиви, омагьосвана от сатир с кавал, убивана шест пъти в таверната за една вечер, докато се опитвам да си изпия рога с медовина (който разлях многократно). Всяка случка е безумна, особено ако ти самият си малко много отвеян“, завършва тя.
Както се казва на чист синдарин: Gellon ned i galar i chent lîn ned i gladhol, melda heri! Преведено от елфически на български: “обичам да гледам очите ти, когато се смееш, скъпа лейди”. Тренирайте го този език, ще ви трябва!
