Темата днес е силно полемична - ще говорим за пушенето по време на бременност (тук имаме текст за пушене, алкохол и наркотици при кърмене). Какво въобще има да му се обсъжда, ще кажат много хора - спираш веднага щом разбереш, че си бременна и не посягаш към цигарите повече. Да, но има случаи, в които спирането е толкова трудно, че жените имат нужда от съвет за това как да се справят с порока си. Такъв е случаят и на нашата анонимна авторка, която ни прати този текст с молба за помощ от аудиторията ни - и сме сигурни, че ще я намери!
Предполагам всички сте чували приказките как „когато видиш двете черти на теста за бременност, светът ти рязко се променя”. И започваш да живееш здравословно, спираш всичките си вредни навици от раз. И започваш да ядеш само био продукти, защото детето, детето, детето…
Не знам дали някой ви е казвал обаче всъщност колко трудно е да се откажеш наистина от вредните си навици. И каква злокобна вина постоянно тежи в душата ти.
Бременна съм, много начална бременност. Забременях без да имам някакви проблеми, бебенцето е искано, щастлива съм.
В същото време обаче има нещо, което никой не ми беше казал – въобще не е лесно да се откажеш от цигарите.
Има някакви митични жени, които казват, че щом са разбрали, веднага им се отщяло да палят цигара.
Тялото не ми подсказва нищо
Мислех, че тялото ми по някакъв начин ще подскаже, че не трябва да пия или пуша. Но това не се случи. И то не само, че не го направи и почти цял месец пих и пуших, но и до момента не ми е подсказало, че трябва да спра.
Не знам колко от вас са се сблъсквали с това, през което аз преминавам в момента. Дори не знам как да го опиша.
Преди да разбера, че съм бременна, пушех по кутия и над кутия цигари на ден. След като си направих два теста и отидох при гинеколог, който установи бременността ми със сигурност, с приятеля ми се качихме в колата за вкъщи и си казах: „Край, повече никакво пушене".
След вечеря ритуално му връчих кутията си с цигари, която да скрие за наистина екстремни случаи, и церемониално изпуших последната си цигара.
И желанието се върна още по-силно
Няколко дни бях ОК и тогава ме удариха хормоните – плача за едното нищо. Дори няма причина. Просто... както си стоя и започвам да плача. И тогава желанието се върна още по-силно.
Запалих си – боже, много гот!
„Но не бива, вредно е, прочети какво причиняват цигарите на бебето, не трябва. То е по-важно от тъпото пушене”, мисля си в същото време.
И досущ като в анимация чувам и друг успокоителен глас:
„От една нищо няма да стане, не се притеснявай. Въпросът е да не се тровиш както преди. А и през 60-те години всички са пиели и пушели като разпрани по време на бременност, пък човечеството не се е свършило, нали?”.
И така вече няколко пъти провеждам този мисловен разговор в главата си. Има дни, в които въобще не ми се пуши и няма проблем, но има други, в които не издържам.
Драстично съм намалила количеството, но въпреки това се случва да пуша. Въпреки че знам с цялото си същество, че не трябва. Въпреки че умишлено изчетох всички страхотии онлайн, за да се стресна. Въпреки че знам, че става само с воля и инат.
Въпреки това все още не мога.
Пак си паля от време на време
Изключително се притеснявам, че повечето майки ще скочат, ще ме посочат с пръст и ще грякнат с грозни епитети по мой адрес. Но въпреки този страх, въпреки че съм бременна, пак си паля от време на време.
Никога не съм си представяла, че мозъкът и тялото ми могат да действат толкова контра-интуитивно.
Чувствам се едновременно ужасно виновна и спокойна. От една страна виновна, защото осъзнавам, че не трябва, а от друга – ох, като си дръпна и всичко изчезва. Изчезват ми притесненията как ще премине бременността, ще се справя ли, таткото ще се справи ли и т.н., и т.н., и т.н…..
И въпреки това желанието не намалява. Остава само вината накрая и надеждата, че въпреки моята тъпотия и липса на воля за момента, в някакъв момент просто ще спра рязко. И всичко ще е наред.
