Текстът на Гергана Върбанова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Мама ли… Какво да кажа за нея?... Цял живот няма да ми стигне да ѝ казвам колко я обичам и колко ѝ благодаря, че избра точно мен за свое дете.
Мама е моят герой, моята пътеводна светлина, най-добрата ми приятелка, моят психолог, учител, съветник, лекар, отдушник, рамо за сълзи и безкраен океан от любов, тя е сърцето и душата ми.
Герой, защото никога не се предаде, за да ми даде най-доброто от себе си. Герой, защото колкото и да падам, тя винаги ме вдига, изтупва ме от калта и ми казва: "Ставай, моето момиче, животът е пред теб!". Герой, защото съм я наранявала безброй пъти, а тя винаги прощава и забравя – това е майчинското сърце, там винаги намирам прошка.
Никога не ѝ благодарих за безсънните нощи (не съм била от добрите феи, които спят по цял ден, напротив дракон в обвивка на принцеса). Не ѝ благодарих за всички промити рани, не бях от добрите момичета с панделки и рокли, които кротко играят с кукли Барби.
Не ѝ благодарих за всички родителски срещи, които е изтърпяла (цигари, счупени столове, слаби оценки, поправки – как да повярва човек, че завърших магистратура!). Не ѝ благодарих за подкрепата, когато отидох на другия край на света, а на летището дори не се обърнах (тийнейджърските ми години бяха ужасни – драконът излезе от обвивката).
Не ѝ благодарих, че седеше по два часа на телефона, докато аз на 3000 км вървях пеша по-тъмните улици и само нейният глас ми носеше успокоение (боже, какво ли ѝ е било тогава?!). Не ѝ благодарих, когато всеки път отивах разплакана и наранена, а тя просто ме прегръщаше (тази прегръдка лекува всичко).
Не ѝ благодарих, когато се изнесох за първи път на квартира, а тя ми даде всичко и ми пожела успех (колко ли е плакала...). Не съм и1 благодарила за толкова много неща, за толкова сълзи, които е проляла.
Не ѝ благодарих, че изтърпя всичките ми истерии – от кофти гаджета до провали на изпити (късали са ме по висша математика толкова пъти, че съм достойна за Гинес!). Не ѝ благодарих, че стоеше по цели нощи да ме чака (докато аз лудеех по софийските барове и дискотеки; едно време имаше и такива работи...).
Не ѝ благодарих, че винаги чистеше масата след мен, сервираше и отсервираше, переше ми дрехите, купуваше ми нови, оправяше ми леглото (под което редовно намираше скрити пепелници с цигари). Не ѝ благодарих, че вървеше след мен и събираше разпилените ми дрехи и фасове от саксиите на терасата (наторявах цветята!). Не съм... За много неща не съм...
А тя заслужава цялата благодарност на света. Защото мама е моето вдъхновение и сила за живот!
Благодаря ти, мамо!
Благодаря ти, че си до мен всеки ден, че винаги ми даваш най-правилните съвети, че даде всичко да ме направиш това, което съм!
Благодаря ти, че не ме остави никога да падна, а винаги стоеше там долу, за да ме хванеш.
Благодаря ти, че си това чудо неземно, което осветява деня ми всеки ден!
Та това е мама - моето чудо! Слънцето сутрин, луната вечер. Най-прекрасното нещо в живота ми.
Това научих от нея, и продължавам да уча всеки ден. Никога да не се предавам, въпреки всичко и всички. След всяка буря да се изправям. След всяка обида да се усмихвам. Просто да се усмихвам – това е нейната рецепта.
Обичам те, мамо – ти си всичко за мен!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
