Ето го първия текст от конкурса ни „Истории от лято 2023“. Изпрати ни го Ралица Найденова. Очакваме и вашите истории от лятото на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Случи се да отида на море сама. Без деца и без мъж.
Представяте ли си го?
Море без филия с пясък.
Без разговори от типа на:
АЗ: ИЗЛИЗАЙ ВЕДНАГА ОТ ВОДАТА, ЧЕ СЛЕД МАЛКО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В АМФИБИЯ!
ДЕТЕ НОМЕР 2: ОСТАВИ МЕ ДА ЖИВЕЯ ВЪВ ВОДАТА, АЗ СЪМ РУСАЛКА. ТИ НЕ СИ МИ МАЙКА.
…
АЗ: Време е за лягане.
ДЕТЕ НОМЕР 2: ТИ ДА НЕ СИ МИ ШЕФ, ЧЕ ДА МИ КАЗВАШ КАКВО ДА ПРАВЯ. НИКОГА НЯМА ДА ЗАСПЯ!
Без АКА МИ СЕ в най-неподходящия момент.
И с топла вода, която никога не свършва.
ЗавиждайтИ.
Може би се питате как така съм се озовала на море без деца.
Колебая се дали да призная… Истината е, че съпругът ми е много готин и малко преди да дойде време да тръгнем на море, предложи да замина сама за няколко дни, за да си почина.
Не, няма да ви запозная с него.
И така, паля колата и няколко часа по-късно пристигам на морското ни село. Останалите от компанията, които са пристигнали преди мен, ме канят на вечеря. Лекинко се напрежонквам, защото съм планирала да си остана сама и да си темерутясвам на спокойствие. Все пак отивам на вечерята. Само възрастни сме и водим разговори за възрастни, не се налага да дояждам спагети болонезе и пица. Най-после мога да си поръчам каквото ми се яде на мен. А ако искам, мога и изобщо да не ям.
И какво, мислите, прави една майка без деца и без мъж на море?
Прави си каквото си иска и чувството е неописуемо.
Собствено аз си чух мислите за първи път от години насам. Изненадващо, при наличието на две дъщери — тинейджърка в активна фаза и калпазанка в предучилищна, все още са ми останали тук-таме някакви мисли и някой и друг жив неврон, който да поддържа жизненоважни системи.
Още по-изненаващо, отново съм мила, почти симпатична, с леко чувство за хумор и невъзмутимо спокойна. Нищо не е в състояние да разклати дзен будиста в мен. Е, ибаба може да е като монасите в ашрамите — няма кой да им къса нервите по цял ден. Искам да им видя спокойствието след една седмица с деца на море. Колко години ще им трябват да си върнат нирваната, м?
Сега ми е паднало да съм като будистки монах — плажът е моят ашрам.
Цяла сюрия деца крещят на главата ми и хвърлят пясък върху мен цял ден — няма проблем, усмихвам се блажено. Нали не са моите деца.
Семейство гърци ме издуха във водата посредством разговор. Няма проблем, те просто така си говорят. Генетично са глънтали мегафони.
Група възрастни с торбички BILLA и хладилни чанти организират бивак на неприлично близко до мен разстояние по случай детски рожден ден — дори това не може да ме сломи.
В двора на къщата много възпитано се нанася змия — съвършено ок съм и с това, мога да я поканя на питие по-късно. (Все пак колко често на човек му се случва да е в компанията на себеподобни.)
От балкона на съседната къща денонощно лае куче, порода Теле — действа ми почти приспивно.
Въобще животът е прекрасен. Усмихвам се и си мълча насаме със себе си.
Мога да не си вдигам телефона изобщо. Да се оправят.
Мога да спя колкото искам. Мога и изобщо да не спя.
Мога да ходя на плаж, а може и изобщо да не му стъпя. Да не съм му длъжна на тоя плаж да му ходя преди 18:00 часа! Ще си гледам морето от терасата и ще си пия коктейли. Или пък няма да пия коктели. Не съм им длъжна на тия коктейли да ги пия!
Няма да спазвам никакъв режим.
Край на графиците и организацията.
Ще отпусна юздите.
Вечерта късам синджира — изпивам цяла чаша вино и гледам цели два епизода от произволен сериал, без да заспя, припаднала от умора.
Блажено прекарвам цели четири денонощия и половина, преди да пристигнат домашните.
От цялото семейство най-много ми липсва кучето — по-послушното дете.
Извън шеговития тон на написаното си мисля, че за психичното ни здраве и за оцеляването ни като родители е много важно да си подаряваме време насаме със себе си, за да можем да излезем от контекста на рутината, да се погледнем отстрани, да се издърпаме за косата като барон Мюнхаузен и в крайна сметка да бъдем една по-добра своя версия. Да нямаме завишени очаквания към родителството, да му махнем пудрата и грима и да го даваме по-леко. И ако можем, да предадем тая лекота и на децата си. И да си го кажем на глас — в някои аспекти романтиката в родителството е силно преувеличена.
Накрая на тия четири и половина почивни дни се питам защо не мога да съм толкова готина и в присъствието на децата си. Кога станах такъв киселяк? За мен отговорът е прост — натрупванията през годините са много. Изморена съм — и физически, и психически, на моменти се чувствам направо смазана. А когато съм изморена, търпимостта ми към околни дразнители граничи с нула. В продължение на години живях в бърнаут, от който не съм убедена, че някога ще мога да се възстановя напълно. Освен това – и на фона на това – възпитанието и отглеждането на дете е двупосочно болезнен процес.
Завършвам с пожелание — периодично да си подаряваме време за себе си и да му се наслаждаваме. Почивката върши чудеса — после харесваме себе си повече, което означава, че сме по-добри и с децата си, и с партньорите си.
