Понякога съвсем неочаквано, ей тъй, докато се готвим да си лягаме, започваме да раждаме. Е, обикновено някак се досещаме, най-малко по настоятелната болка и зачестяващите контракции. Но Росица Атанасова ни изпрати своята история, в която разказва как тя дори не е разбрала, че има цели осем сантиметра разкритие и бебето ѝ вече е съвсем готово да излиза, и направо ни скри шапките. Много се смяхме на неин гръб и решихме да споделим историята. Вие не се колебайте да ни изпратите своя забавен разказ от родилното на maikomilabg@gmail.com.
******
Терминът ми беше на 16 октомври. Август месец е, всичко върви нормално и решаваме, че все още имаме време да направим едно непланирано море. Направихме консултация с лекарката ми и тя каза, че не вижда причина да не отида, само че да стоя основно на сянка под чадъра. Като съобщихме на нашите, майка ми щеше да се гътне от притеснение, обяви ме за луда, а зетя направо щеше да го застреля, че ми се води по акъла. Та, докато се организираме, беше станало края на август и аз бях почти в средата на осмия месец. Морето в крайна сметка мина съвсем спокойно. Прибрахме се по живо, по здраво и си зачаках термина.
На 26 септември, за зла участ, мен ме хваща зверски вирус с повръщане. Следват прегледи, диета и постоянно наблюдение от лекар. На следващия ден аз вече съм добре, повръщането е овладяно и съответно зарязвам диетата и започвам да си похапвам, защото съм мнооого гладна. Да не взема да заслабна случайно... Иииии още недовършила хапването... повръщането се завръща с пълна сила и в пълния си блясък. Звъня на лекарката и тя ме навира в най-тъмното място на кучето. Защо не съм удържала още малко? Срещаме се, бие ми инжекция деган и се прибирам.
Нещо примокря, но не ми пука
Настава вечер и нещо ми примокря, но съвсем малко като количество. Аз си мисля, че от това повръщане и напъване вече се и изпускам. Сменям гащи и превръзки, но течът не спира. Аз обаче си трая и не предприемам нищо. Първо има още 20 дена до термина, второ нямам никакви болки и контракции, трето въпросният теч беше доста неопределен – по малко и през известен период от време.
Пък аз си очаквам като по филмите да ми изтекат водите – да са много и наведнъж. След като обаче ми свършиха сухите гащи, аз решавам да си призная какво ми е положението. И майка ми щеше да ме застреля, защото съм си мълчала и даже се приготвям да си лягам. Обявиха ме за луда и ме накараха да звънна на лекарката. Жената като чу и каза веднагически да тръгвам с чантичка на рамо към АГ-то, и като стигна там акушерката да ме прегледа и да се чуем.
Взех си един душ, приведох се в приличен вид и тръгнахме. Бъдещият татко вече беше взел-дал. Прежълтял, не знае къде се намира и не знам как въобще ни закара до болницата. На входа ни посреща акушерката, вече предупредена от лекарката, а аз лягам и вирвам краката за преглед.
Осем сантиметра разкритие
Картинката е следната: аз – легнала и разкекерчена. Срещу мен акушерката, въоръжена с GSM и диктуваща на лекарката какво вижда и какво е положението. Като си мисля аз, че ще ме върнат вкъщи, защото нямам ниииикакви болки и контракции. И това, което чувам от разговора им, е че моята лекарка трябва ВЕДНАГА ДА ДОЙДЕ, защото съм с 8 (осем!) см. разкритие. И че до един час ще съм родила.
От току-що чутото аз съм в тотален шок, че всичко се развива с такива темпове. В същото време си казвам, че поне всичко ще свърши доста бързо. Беше около 00:00 часа и си викам и на х*й да ме въртят един час, все ще го избутам. Има жени – по два дена раждат...
Слушат тонове, правят ми клизма, лекраката пристига. Само където не ме убива с поглед защо не съм се обадила по-рано, и се качваме в предродилна. Оказва се, че от напъните при повръщането, мехурът ми се е пукнал, но някъде отгоре, и аз като се поразмърдам, потича по малко.
Чувствам се страхотно до момента, в който ме включват на система. Адът беше на земята, но там в предродилна зала. Болките бяха страшни и вече си имах и контракции, както си се полага, в главата ми се върти само едно нещо: един час, един час и всичко свършва...
Нищо не свършва толкова бързо
Да, ама не – от осем см. разкритие не мръднах цели четири часа. В 04:00 часа сутринта вече бях сменила 100 пози и установих, че най-малко ме боли лееекинко приседнала на ръба на леглото. Тъкмо се настаних и влиза лекарката и крещи: „Не стой така, че му седиш на главата!“. Скара ми се и пак отиде в родилна зала при акушерката. Седят и си говорят, от време на време ме преглеждат, а аз вече две не виждам. И толкова много ме боли, че не мисля трезво. Застанала на вратата с единия крак в предродилна и с другия крак в родилна, седя и ги уговарям, че не мога повече и трябва да го родя вече туй бебе.
Напъвам и напъвам
И двете вече се смеят с глас на мен и молбите ми, и ми казват като бързаш много клякай ей там и почвай да се напъваш, все едно ще ходиш по голяма нужда. Докато го изрекат и аз вече бях приклекнала и напъвах. И на трети – четвърти напън така се напънах, че не можах да се отпъна... Усетих как нещо се разшири там долу и така си остана.
Казах им че нещо стана и май съм готова, и хайде на магарето. Оттам беше лесно. Три пъти напънах и лекарката ми вика „ако сега се пресегнеш, ще можеш да му пипнеш косичката“. Нищо не искам да пипам, давай да излиза вече!
След минута вече държеше в ръцете си едно лилаво нещо с пъпна връв увита три пъти около врата и един път около рамото. Приличаше ми на някой човек на изкуството с артистично преметнат шал около врата. Беше доста грозноват, а те една през друга говорят колко бил хубав. Почувствах се тъпо, защото очевидно не беше много красив и си мислех, че по-добре поне да си мълчат, а не да казват на черното бяло.
Както и да е това си беше моето грозно и сбръчкано човече. После ме закараха в стаята и на сутринта като се огледах и видях другите две бебета, разбрах, че не са се шегували хората с мен. Те, милите, бяха като оцелели след боксов мач,а моето вече се беше поизбистрило и приличаше на ангелче. Та, успокоих се де.
