fbpx
И аз съм човек

Аз съм раждала и изглеждам като раждала. Проблем ли има?!

26 юни 2024

Понякога като ти кажат, че „все едно не си раждала“, сякаш те поздравяват, че добре си прикрила следите от някакво престъпление. Все едно да си раждала и да се промениш след това е нещо лошо. Дали е лошо не знаем, но със сигурност е неизбежна. Защото дори да можеш да влезеш в същите дънки, вече не си същият човек.


„Ама ти все едно не си раждала!“
Виж се, виж се, готова си за второ!“
„На колко е детето? Браво, браво, хич не ти личи!“
„Има някои жени, много се отпускат, а ти си супер!“

Мога да изброявам още доста реплики, които съм чула по свой адрес от близки, познати, съседи, касиери в магазини и случайни баби на улицата, след като родих и започнах да излизам навън с живото доказателство – детето ми.

Изведнъж всички се почувстваха задължени да коментират външния ми вид – колко добре изглеждам „за раждала жена“, как не съм напълняла, как не ми личи, че съм била бременна. И все се чудех дали се опитват да ми направят някакъв комплимент (доста нескопосано), или се да ми повдигнат духа, защото съм изглеждала като сдъвкана и изплюта (както се чувствах през първите няколко месеца след раждането).

Има и трети вариант - хората просто са нетактични.

И не осъзнават, че не е задължително да коментират външния ти вид. Преди появата на децата, както и след това.

Да, след раждането наистина не изглеждах по-различно отпреди да родя. Поне на външен вид. Веднага се върнах на същите килограми, че дори и с 1–2 по-малко (не ме мразете!).

Коремът ми се прибра за седмица-две. Но това не е била целта ми, дори не съм мислила за всички тези неща. И въпреки това хората се избиваха да ми го посочват сякаш е голямо геройство.

Докато в моите очи най-голямото георйство си оставаше фактът, че от мен буквално е излязъл човек.

И какво лошо има в това да си родила и да приличаш на родила? Да ти личи, че преди дни, седмици или месеци, коремът ти е бил разтегнат до пръсване, органите ти са били натъпкани като пътниците на метростанция „Сердика“ в час пик.

Какво лошо има да ти личи, че си била подпухнала като мекица и че не помниш кога за последно си спала, яла и дишала въздух? 

И защо хората си мислят, че жената ражда и се превръща в бледа сянка, в клет хипопотам, в някакво митично същество, на което задължително му увисват и коремът, и гърдите, и пъпчасва, а носът и краката му порастват и изобщо раждаш и ставаш един изрод със стрии и целулит, на който задължително трябва да му се казва, че изглежда супер „като за раждала жена“.

И от тебе се изисква да глътнеш корема и с любезна усмивка да благодариш за тази учтивост.

Защото истината е, че жените раждат и после се променят.

И няма жена, която да е родила и грам да не ѝ личи. И В ТОВА НЯМА НИЩО ЛОШО. 

Все нещо ще ти се промени. Корем, крака, коса, може и стъпалото да ти порасне с един номер. Може да напълнееш или пък да отслабнеш. Тук-таме някоя стрия, малко целулитче от задържаната вода. Гърдите ти наистина може да увиснат малко, да станат по-големи, докато кърмиш, а след това тъжно да се спихнат.

Коремът ти може да се прибере обратно за 7 дни и да е стегнат, но никога няма да е както преди да се разтегли като балонче от дъвка за 10 стотинки. 

Не знам как би трябвало да изглежда една раждала жена. Дебела ли трябва да е? Слаба ли трябва да е? На челото ли трябва да ѝ пише нещо?

И защо всички смятат, че най-върховният комплимент за една майка е, ако ѝ кажат, че изглежда сякаш не е раждала.

Да, може видимо да нямаш много промени. Може и да си очевидно променена. Може дрехите да не ти стават или да са ти широки. Може на пръв поглед да си същата, а вътрешно да не си на себе си. Бременността и раждането променят тялото, но майчинството променя всичко останало.

И е време да спрем да казваме на майките как не им личи, че имат деца и са раждали, а да започнем да ги питаме „Как си“, „Трябва ли ти помощ“, „Искаш ли да ти донеса храна/възглавница/ чаша бира?“. И е време самите ние да спрем да се напъваме да изглеждаме като нераждали, при положение че сме раждали. И няма нищо страшно в това. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross