Текстът на Петя Тодорова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Моята майка ме е родила много млада. Само на 16 години. Животът ѝ не е бил лек, но мама винаги е държала главата си изправена.
Първият ми спомен за нея е доста неясен. Спомням си, че ме заведе на ресторант, беше ми купила прекрасна бяла пола с едри плисета. Беше лято, аз много се вълнувах, че отивам на ресторант. Другото, което помня, е, че си залях прекрасната бяла пола с пепси.
Отношенията ни не са били много сърдечни по ред причини. Въпреки това винаги съм усещала нейната подкрепа и любов, докато растях.
Мама ме научи да обичам книгите и съм ѝ безкрайно благодарна за това! Мама ме научи никога да не се отказвам от мечтите си, винаги да следвам своя път.
От мама се научих да обичам киното. Често ходехме на кино. Спомням си първия си сблъсък с "Междузвездни войни". Първо мама ме заведе в една кафе-сладкарница – за нея кафе, за мен най-голямата мелба, която съм виждала през краткия си до този момент живот.
Представете си висока чаша с тънко столче, пълна със сладолед, ядки, забодени котешки езичета и на върха на тази вкусотия забодена цяла обикновена вафла! Изядох мелбата с удоволствие и възторг!
После влязохме в прохладния кино салон ,светлините угаснаха,екрана светна и аз заспах. Следващия епизод от "Междузвездни войни" – "Завръщането на джедаите" (на който не заспах), отново гледах с мама.
Моята майка е висока, слаба и елегантна жена. Като бях малка, майка ми ходеше на маникюрист. Божеее, това беше най-досадното ми място на света! Спомням си пръстите на мама натопени във паничка с вода, а аз не мога да си намеря място на кожената пейка в салона от досада.
Помня червения ѝ пеньоар (какъвто е имала всяка градска майка през началото на 80-те години). Обличах го, когато беше на работа. Миришеше на нея.
Моята майка не е добра готвачка, но никога няма да забравя нейните прекрасни дунапренени торти, които печеше в електрическата тенджера. Бях очарована от цвета на тортата всеки път – червена, жълта или оранжева според цвета нишесте, поръсена с пудра захар, мекичка и пухкава отвътре, на места пореста като дунапрен.
Сега вече съм жена на средна възраст, имам три деца и едно внуче (хваля се, естествено!). Майка ми се гордее с мен, защото съм по-добра готвачка от нея, показва снимки на приготвената от мен храна на приятелки и се надува естествено!
Моята майка иска книги от мен, защото знае, че имам много и различни благодарение на нея: "Но не от онези страшните, дето ги четеш, от другите, по-хубавите". Никакъв Стивън Кинг за нея, не ѝ понася.
С времето ставаме по-близки. Една тиха и неизказана обич има между нас.
Моята майка от много години живее в чужбина. Виждаме се, когато можем. Тя си идва или ние ходим при нея. Най-много се радва, когато ние ѝ гостуваме, тогава е най-щастлива. Казва ми: За мен това е моят дом.Посрещам ви у дома".
Все повече забравя българския език. Децата ми я питат: "Бабо, ти като мислиш, на гръцки ли мислиш?". "Мисля на гръцки, дори сънувам на гръцки."
За мама няма връщане назад. Земният ѝ път ще завърши на чужда земя. Моята майка нарича децата ми "агапиму". Така обича.
През август ще навърши 63 години. Моята майка се казва Янка. Баба ми, нейната майка, я наричаше "Яно" – звучеше ми много грубо. Дядо ми, нейният свекър, я наричал "булка". Приятелите ѝ казват Янке. Аз ѝ казвам "мамо". Обичам те.
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
