Децата тръгват на училище, по-малките на детска градина, а още по-малките започват ясла. Как обаче я започват тази ясла - някъде плавно и полека, на други места с едно "чао" от мама, която няма да се появи в следващите 8 часа, а детето ще се чуди какви са тези непознати хора и какво прави то при тях.
От 2020 г. задължителното присъствие на родител по време на адаптационния период на децата е записано в Наредба №5 за предучилищното образование.
Ето какво гласи чл. 39 от нея:
Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина, съответно училището, се осъществяват при условия и по ред, определени с Правилника за дейността на детската градина или училището, чрез:
1. индивидуални срещи в удобно за двете страни време;
2. родителски срещи;
3. присъствие и участие на родителите в процеса на предучилищното образование;
4. други форми за комуникация.(2)
(Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Детската градина изработва и прилага модел за работа със семействата и децата в периода на адаптация от семейната среда към детската градина, който е неразделна част от Правилника за дейността на детската градина.
(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Моделът по ал. 2 задължително включва краткосрочно присъствие на родителите в детската градина. Продължителността на присъствието на родителите, както и дейностите, в които могат да участват, се определят предварително на индивидуални срещи между учителите и родителите.
Сигурно има места, на които адаптацията в детска градина/ясла протича по този начин. Скорошният опит на Диана Хаджийска, написала следващите редове, обаче не е такъв.
Как се гледат децата в родните ясли и градини? Какъв е процесът на адаптация тук и отговаря ли той на добрите западни практики? Изобщо дреме ли му на някой как точно се чувстват децата ни, отвлечени и заключени в стая с 30 връстници и двама възрастни? Всички те непознати. Ползват ли хората от системата Covid-19 като удобно извинение да не въвлекат родителите в този процес?
След години абсолютно нежелание на Столична община да се справи с недостига на места в ясли и градини темата за качеството на грижата за децата там е забита в девета глуха. А е важна, дори по-важна от тази за местата.
Здравейте, казвам се Диана и съм един много ядосан родител. Ядосана съм на безкритичните и примирени родители; на недоволния, но непротестиращ персонал; на директорите и кметовете, толериращи всичко това. Как мисля да го променя? Започвам от директора, с копие до районен и ресорен кмет. В краен случай - емиграция. Ето и един мой сблъсък с реалността.
Европейски съюз, 21 век, телефонен разговор между родител на дете в яслена възраст и директор на ясла, в която детето е прието по чудо след жребий:
- Добър ден! Г-жа ... търся.
- Аз съм, няма кой друг да Ви вдигне на този телефон.
- Здравейте! Звънели сте ми от номера. Не знаех дали е само Ваш, или е служебен и някой друг също го ползва.
- Личният ми е.
- Добре, ще знам. Майка съм на дете, което скоро трябва да тръгне на ясла при Вас. Нямате сайт и не намирам информация за родителска среща и подробности за адаптацията, затова звъня.
- Ама каква родителска среща искате в тази пандемия, бе, госпожо? Работим от 1 септември и до 30 октомври детето трябва да дойде. Носите си документите и изследванията, за да ги видя и на другия ден тръгва.
- Без да познаваме персонала? Без да сме говорили за начина Ви на работа? Дори на двора ли няма да ни съберете?
- Ами елате, ако искате да говорим. Приемното ми време е от 9 до 14 часа.
- А адаптацията? Детето кога се запознава с персонала?
- Водите я и тръгва. Три дни до обяд, после цял ден.
- Да Ви кажа, разколебана съм.
- Ами както прецените, Вие решавате.
Разбрахме се да идем да говорим. Наистина ли това е грижа за деца в реномирана столична ясла? Наистина ли сме в ЕС и е 21 век?
И като се сетя, че племенничката ми тръгва в ясла с 3 страници план за адаптация, майка ѝ е с нея и има гарантирано място за всяко дете в града. На малко над 1000 км оттук...
