fbpx
от 13 до 18 години

9 неща, които само майки на тийнейджърки ще разберат

26 септември 2016

14469374_10210943501413737_420455565_n

Днес в Майко Мила официално ви представяме чудото, наречено ЕЛКА СТОЯНОВА

Има няколко причини да харесате Елка Стоянова. Най-основателната е, че не ви е в къщата. А друга, не по-малко основателна е, че няма начин да се озове там, освен ако не я поканите изрично. Има две момичета, които са бета-версия (подобрена) на самата нея. Захваща се с писане след раждането на втората ѝ дъщеря и въпреки че не е съвсем в добрия тон да се ръсят похвали - поезията ѝ е харесвана, има даже и награди.

Прозата я повлича доста по-късно, участва в различни литературни проекти, и награди има, но това не е важно, има една-две-три книги, а Фейсбук е естественото ѝ виртуобитание и ако я потърсите, може да се посмеете на неволите от ежедневието ѝ, които разказва там от време на време с огромна самоирония и усмивка към живота.

Обича мъжете, но смята жените за по-добрата половина на човечеството, поради което е за връщането на матриархата.

Готова е дори да поеме тежкото бреме на Господарка на Вселената, само и само нещата да потръгнат, да настане световен мир, да спре безмисленото насилие и прочие неща, за които смята, че пряко отговорни са синовете Адамови.

За останалите ѝ мрачни тайни ще трябва да питате лично нея - обикновено на порция пържола става словоохотлива и дружелюбна и можете да измъкнете от устата и всичко, освен пържолата. 

Започваме с първия текст на Елка, който е посветен на нещо едновременно зловещо и страхотно, а именно ТИЙНЕЙДЖЪРКИТЕ.


Да си майка на тийнейджърка е ментално, емоционално и олимпийско предизвикателство, което, от една страна, събужда звяра у мен (алоо, дъще - тия номера аз съм ги измислила и още не съм ги забравила), от друга, ме хвърля в умилителни крайности (каква съвършена малка жена расте, не е ли прекрасна, аз съм я създала и скулптирала, тоя бюст не го е наследила от баща си, я), а от трета, е в състояние да ме накара да седна и да правя списъци от рода на „пет-девет-десет неща, които ще разберете  само ако сте майка на тинейджърка“.  

Чувствайте се свободни да добавяте и други в списъка.

Емпирично извлечено:

1.
В момента, в който навършат 12, малките ни момиченца стават самонадеяни, оперени млади жени... освен когато са си малките ни момиченца. Или Хайд и Джекил.

Номерът е да ползвате свръхсилата си на супер-тийн-майка и да успявате да разберете кой от двамата владее тялото в момента – Хайд, който снощи ви сви червилото и копринения топ с гол гръб, за да се преоблече и гримира тайно на стълбищната площадка, или Джекил, който гледа в момента анимации на Дисни и се киска с по-малката си сестра.

Хайд, който подбелва очи на това, което сте облекли, или Джекил, който сутринта ви направи закуска и ви наричаше „мами“.

Смяната на настроенията е впечатляващa – от сърцераздирателните сълзи, предизвикани от... нямам идея от какво, до унищожителния гняв на Ксеркса, предизвикан от... нямам идея от какво, а разстоянието между тях е минус две секунди.

Наблюдавайте внимателно, ако не друго, поне ще добиете представа каква ще сте вие самата през менопаузата.

И нека това ви крепи през следващите няколко години – ще дойде ден, в който ВАШИТЕ сълзи и гневни изблици ще я опулват от недоумение. Кръговрат, би вметнала с удовлетворение собствената ви майка, ако ви чуе.

2.
На вратата на стаята ѝ се появява череп с кръстосани кости, под който пише „Влизането ЗАБРАНЕНО! Опасно за живота!“, и, ако трябва да сме детайлни, НАИСТИНА е опасно за живота.

Номерът е да дишате дълбоко и да не разбивате вратата с глава (своята или нейната).

Ако допреди няколко месеца малкото ви момиченце е стояло на коленете ви, докато си е пишело домашните, не ви е оставяло и секунда насаме, а гледането на Спондж Боб е било семейно забавление, на 13 личното пространство за Хайд е мъртва зона за неканения, разбирай буквално.

Ако я уцелите във фаза Джекил, може и да благоволи да ви пусне вътре, но само за да изнесете прането или да свършите друго общественополезно нещо, например да ѝ занесете храна.

Добрата новина е, че скоро става ясно и на двете страни – физическите бариери в пубертета са необходима част от етапа, но не са непреодолима константа.

3.
Не всички дъщери са еднакви, така че няма смисъл да правите сравнения.

Тийнейджър да вкарваш в стереотипи е ужасен автогол – той няма да ви го прости, а вие ще изхабите кило нерви. Последното е и неразумно - все пак тинейджърството продължава няколко години и всеки неврон ще ви е нужен.

Особено в ПМС (виж т. 6 и се прекръсти) особено периода с момчетата, който е скоро, много скоро, му-ха-ха-ха...

Тъжен смях е това, предизвикан от моите тийнейджърски спомени от тоя период, но да не отклоняваме темата.

Няма по-голямо проклятие за тринайсетгодишното от това да го поставяш в категории и под етикети. Тийновете МРАЗЯТ дълбоко, напоително и без нужда от аргументи, чисто инстинктивно, стереотипизирането.

Затова зарежете опитите да накарате дъщеря си да носи онази рокля, която смятате, че е ТОЧНО като за нея и ѝ стои страхотно. Тя се харесва с клин.

И не ѝ давайте за пример дъщерята на Сончето, която еди-какво-си, защото Сончето със сигурност дава вашето дете за пример на своето.

И като цяло, дръжте си езика зад зъбите, що се отнася до идентичност, емоционална определеност и всичко, което касае персоналността на детето. Нямате избор.

Единственото, което имате, е онези неврони и едно дете, което, що се касае до индивидуалността му, има нужда само от одобрението ви.

4.
Може и да съм супермайка, но дори и суперсилата ми не може да оправи всичко. И дъщеря ми го знае и ще ми е адски благодарна, ако спра да опитвам.

Но как! То е по-силно от мен, аз ИСКАМ да оправя всичко, да защитавам и спасявам малкото си момиченце винаги...

Да, знам, че не трябва.

Най-добрите треньори в света какво правят – държат си устите затворени, докато тече играта, защото знаят, че практиката е най-добрият учител. Ама това, ако някой знае как се усвоява, да ми го каже.

На този етап ми остава единствено да действам опипом и да се надявам, че намирам правилния начин да науча дъщеря си да се обича достатъчно, да прави умни избори и да не повтаря грешки.

Алтернативата (да стоя цял живот до нея и да ѝ живея живота, за да мога да ѝ нашепвам какво да направи във всяка житейска ситуация) ми е доста непривлекателна.

И много, много се надявам да прави свои грешки, не да повтаря моите.

5.
Ако не спи, си говори с приятелки. Не с вас. Ако не си говори с приятелки, спи.

Това ме вади от нерви. Защо не си говори с мен!? Какво толкова си говорят и се кискат!?

ИСКАМ ДА ЗНАМ.

Казвам си ОМ. Не винаги помага.

ОММ.

ОММ и един джин тоник понякога са добър вариант.

Понякога Джекил се смилява над изтерзаната си майка и разговорите се получават. Помнете тез мигове и ги трупайте, не се знае кога пак ще получи просветление.

После Хайд се връща с гръм и трясък.

6.
Е, сега ще разберете какво значи ПМС.

При тийнейджърките ПМС е явление, характеризиращо се с една дума. Зловещо.

И е сравнимо единствено с оная сцена от Екзорсистът, в която малкото, симпатично момиченце изведнъж подивя, откачи и главата ѝ се въртеше като глобуса в кабинета по география около врата ѝ.

При дъщеря ви няма зъл демон, зли хормони са. Напълно обяснимо, изключително ужасно, истинско и грозно. И най-добре стойте надалеч. Минава.

7.
Ако има житейски уроци, които искате да предадете на дъщеря си, преди да я доближите, се уверете, че е във фаза Джекил.

Не че нещо, ама ние майките сме, да го наречем, емоционални и чувствителни към начина, по който децата ни възприемат мъдростта, с която се стараем да напоим младите им мозъци, където да покълне семето на житейското познание.

И ако решим да ги обливаме с тоз извор, докато са във фаза Хайд, рискуваме да видим и чуем озъбеното, зло лице на тийнейджърството. Което би ни изнервило доста поради споменатата по-горе емоционалност и чувствителност.

Това от своя страна би довело до временна загуба на слуха у  жителите на два квартала наоколо, защото нито една истинска майка не може да посрещне хладнокръвно пренебрежението, проявено от дъщеря ѝ относно майчинските наставления.

А изследванията показват, че каквато и мъдрост да се опитате да прокарате през ушите ѝ, ако са с децибели над нормата за спокоен тон, звуците отскачат от мозъка на тинейджърката като топче за пинг-понг.

8.
И нещо, което и без това си знаете – дъщеря ви, тийнейджърката, ще се лута между това да ви обича и мрази, и после пак да ви обича, и пак да ви мрази, и така много пъти, със скорост, с която вие не успявате да кажете БРАДПИТИДЖОРДЖКЛУНИ два пъти, бързо, без пауза.

Много е болезнено да видиш момиченцето, което преди секунди те е нарекло „мами“, да се обръща внезапно с изкривено от яд лице, същи върколак по пълнолуние, и да ръмжи като такъв, само защото „ТИ. ПРОСТО. НЕ. РАЗБИРАШ!!!НИЩО!!!“

Добрата новина е, както казах – скоростта, с която ще се върне в любвеобилното си настроение, е зашеметяваща.

Пък и, да си призная, наистина нищо не разбирам, може и да помня някои неща от тийнейджърските си години, но пък и доста съм забравила. И слава Богу.

9.
Момчетата.

Никога не си достатъчно подготвен за мига, в който се появи Той.

Първата ми реакция беше „Не може! Никъде няма да ходиш!“. После минаваш през още десетина реакции, една от които е напористото желание да му плесна на младежа един зад врата, с дъщеря ми, моля ви се, ще се гаджосва!

В крайна сметка нещата се уталожват, пускаш я на първа среща, тайно ги следиш (да, представяте ли си, на първите три срещи вървях на 50 метра след тях) и всички са щастливи.

До деня, в който настъпва първият сърдечен армагедон и цяла нощ не спиш, защото дъщеря ти преживява първата си любовна драма, а ти я преживяваш с нея.

Защото знаеш, че както боли първият път, боли всеки път, и с тая болка се свиква, от нея не се умира, но първият път е най-тежко и мястото на майката е там. Да мълчи и да носи утеха с присъствие.

Отворен край. Още съм в началото на пътя, да не говорим, че освен тийнейджърката, още едно подрастващо крачи смело към възрастта тийн, а аз се надявам, докато стане време и тя да ме дарява с прелестите на тоз житейски период, да съм достатъчно психически стабилна, за да мога да поема нова доза от гореизброеното.

И накрая, простете клишето, но наистина всичко може да бъде решено само с едно – любов. Не се страхувайте да заявявате на гневните си тинейджърки, че ги обичате. Те искат да го чуват въпреки външната съпротива.

Сега си пуснете Бийтълс, „All we need is Love“, налейте си едно вино и се обадете на четиринайсетгодишното си малко момиче да се прибира. Почти осем и половина вечерта е.


Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross