Поканихме Ели Мантовска да сподели от личен опит като родител и специалист, подкрепящ семейства, кои са най-големите родителски тревоги и какви са готовите решения в някои проблемни ситуации.
Ели Мантовска е консултант и специализант семеен терапевт с над 25-годишен опит. Майка е на близначки на 9 години и на момче на 6. Създател е на много програми, сред които консултантската практика 5pod5 и курса „Сладки думи“ (за проговаряне и общуване с малкото дете).
Ели ни е гостувала и по темите за кариерно консултиране на юноши, трудната адаптация в детската градина и проговарянето.
Всеки път, когато искрено дадем думи на това, което ни пречи да заспим нощем, отнемаме малко от силата му. Благодарна съм, че все повече семейства търсят професионална подкрепа. Това за мен е знак, че в България отдаваме все по-голямо значение на психичното здраве, на свързването в семейството, на осъзнатостта.
Подготвяйки се за нашия разговор, разгледах записките си – от 2019 г. съм провела над хиляда срещи със стотици родители. Към това бих добавила опита си от стажа като психолог в детски градини и училища. И, разбира се, почти 10-годишния ми опит като родител, може би малко по-необичаен и по-труден, особено в началото. И какво забелязвам за себе си и за хората, които са ми се доверили?
Често не се справяме с гнева и вината ни като родители
Сякаш още с раждането на детето (а дали не е и със зачеването?) получаваме един растящ товар с вина… Днешният свят е хем много предразполагащ към учене и информираност, хем объркващ с изискванията, обществените нагласи и противоречивите гласове. Сякаш нямаме шанс за успех – все някой ще ни каже, че не се справяме. Много често това е нашият собствен вътрешен глас.
Отговорът:
От няколко години водя едноименен курс към „Осъзнати родители“. Съавтори са над 150 родители, които взеха участие. Всеки дава от себе си – чрез споделения си опит и най-вече като нормализираме факта, че родителството е трудно начинание. Много харесвам един цитат от д-р Хаим Гинът: „Вината, както и солта, е необходима подправка към живота, но никога не бива да се превръща в основно ястие“.
Нека си поговорим с гласа на вината – какво иска да ни каже? Какво е в наши ръце да променим? А как по-подходящо би ни мотивирал този глас? Как да ни заговори със състрадание и обич, както ние бихме искали да говорим на децата си? Забелязвам, че често тези въпроси са отправна точка. Плочите, с които сами да построим пътя към приемане и прошка…
Трудното детско поведение
Тръшкането (ах, как не я харесвам тази дума), противопоставянето, постоянната борба за вниманието ни, мрънкането, трудното заспиване.
Отговорът:
Да започнем с въпрос: забелязвате ли общото? За мен общото тук е нашата натовареност. Защо понякога едно и също детско поведение е лесно поносимо, а друг път – направо непоносимо? Моят опит сочи, че разковничето е нашето състояние. Ако сме отпочинали (а кой родител е?), очакваме нещо приятно, известно време сме били разделени с децата и те ни липсват. Или пък нямаме безкрайно дълъг списък със задачи.
Моята покана към всички нас, да, включително и към мен самата, е да съкратим списъка със задачи. Да опростим програмата. Да помислим какво наистина ни носи радост заедно като семейство?
Много харесвам американската авторка и учен д-р Брене Браун. В една нейна лекция за играта, тя споделя, че направила диаграма на Вен на нещата, с които всеки член на семейството ѝ се забавлява. Пробвах го и аз, каня и вас да опитате. Не обещавам, че това автоматично ще спре предизвикателното детско поведение. Но вярвам, че да се забавляваме повече заедно ще действа като копче, с което да намалим интензитета и честотата му.
Проговарянето
Като създател на курс за проговаряне и общуване с малкото дете към мен често се обръщат семейства, притеснени за развитието на детето си.
Отговорът:
Първата ми покана е да се опитаме да разберем от къде идват притесненията ни. Дали някой около нас е повдигнал темата и каква е квалификацията му? С кого сравняваме детето? Единственото дете, с което има смисъл да сравняваме нашето, е самото то отпреди време. Какъв прогрес има детето, дори и най-малката му стъпка? Да си сложим „очила на учен“ и да наблюдаваме, доколкото ни е достъпно, без голяма тревога, какви са силните страни на детето ни.
За България са изработени много подробни стандарти за ранно детско развитие. С кого можем обективно да обсъдим какво детето показва и за какво все още гради умения?
Добър родител ли съм?
Как се справяме? Бъркаме ли някъде? В един екип ли сме с партньора/ката ми? Това са въпроси, които тормозят много родители. Лично аз дълбоко уважавам хората, които си ги задават, защото го виждам като предпоставка за личностно израстване.
Отговорът:
Много родители се обръщат към мен, защото имат голямо желание да променят автоматизираните си реакции.
От деца са се заричали какво няма да правят като родители. И ето че идва един изненадващ момент, в който с вик от устата им излизат точно онези най-омразни думи, които са били убедени, че никога няма да изрекат.
Защо става така?
Защото сме хора. Това е краткият ми отговор…
И защото понякога автоматизираната реакция е по-силна от нас. И тук идва добрата новина. Ако имаме желание за промяна, най-важното е вече налице. А как да се задействаме към промяна, каня всеки от нас да изследва сам или в партньорство с терапевт. Какъв „бутон“ задейства дадена детска (или партньорска) реакция в мен? С какво го свързвам още по-далеч в миналото си? Какво обикновено ми помага да се променя. Например – да си изградя нов навик, да спра нещо, което вече не работи за мен?
Детският нервен изблик
Или така нареченият „тантрум“ .
Отговорът:
Бих предложила една малко по-различна гледна точка. Нека нервният изблик не е повод за бързо дисциплиниране. На мен лично много ми помага аналогията с бутилка газирана напитка.
Нека си представим, че нервната система на детето е като бутилка, пълна с газирана напитка.
Сутринта, детето се буди стреснато от вика на по-малката си сестричка – все едно някой разклаща бутилката. После облича дрехи, които точно днес дразнят тялото му – ново раздрусване. На закуска очаква любимо ястие, но днес е свършило – раздрусване. По пътя към детската градина чува силния вой на линейка – раздрусване. На посрещане я няма неговата учителка – раздрусване.
И когато в 17:00 го вземем от детската градина и му подадем банана, който сме започнали да белим, сякаш от нищото детето се срива с викове.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ние сме в шок – как е възможно един банан да предизвика такава реакция?
А всъщност цял ден в детето са бушували тези газирани мехурчета и сега вече нервната система не може повече да се сдържа. И изпуска всички мехурчета… И това, което обикновено помага, е превенцията. В случая с бутилката – да я оставим, за да се успокои налягането вътре. А детето можем да заведем на тихо място без други деца, сред природата, за да „изрази“ през игра всички мехурчета. Това помага да осигурим безопасността му – да не „залее“ себе си и околните и да избегнем някой да бъде наранен. Да опитаме да се заредим със спокойствие. Със състрадание да изчакаме на безопасно място всички мехурчета да се освободят и да помислим за повече превенция.
Детето непрекъснато търси внимание
Много семейства са ми споделяли, че са си казвали:
- „Детето ми иска само мен и не мога дори в тоалетната да отида без него!“
- „Дъщеря ми повтаря: „Мамо, мамо, виж, виж ме!“ поне хиляда пъти на ден!“
- „Синът ми непрекъснато иска да е до мен – направо сме залепени!“
- „Не иска да заспи, ако не лежа до нея, а е почти на 5! Не трябваше ли вече да спи сама?!“
Звучи ли ви познато? На мен – определено. „Степента, до която са задоволени нуждите на детето, определя колко търсещо внимание ще е то“, казва д-р Гордън Нюфелд.
Отговорът:
Този цитат от д-р Гордън Нюфелд ме накара да се замисля за един разговор с д-р Лора Маркам. Работех със семейство, което се чувстваше на прага на изтощението след раждането на второто им дете. Голямата им дъщеря сякаш непрекъснато искаше внимание и родителите бяха на ръба на силите си.
Д-р Маркам споделя: „Това, което ще ти кажа, вероятно няма да ти хареса. И на родителите също“. Бях изненадана и попитах какво има предвид. Тя предложи да опитат да дадат още внимание на детето.
Сериозно!? Как можеха да намерят сили за още?
Но тя продължи с интересна аналогия – нуждата от внимание при децата е като шкаф, който не се отваря с дръпване, а трябва да се натисне нежно.
Причините за такова поведение при децата са много. И, съответно, има и много решения, които семейството би могло да изобрети. Бих искала да ви предложа една концепция, която може да ви се стори любопитна. А именно да даряваме детето си с внимание на точно неговия основен езика на любовта.
И тук идва на помощ идеята за петте езика на любовта.
Давам ли достатъчно любов?
Всеки от нас притежава уникален език на любовта – свой собствен начин на даване и получаване на обич. И децата не правят изключение. Всяко дете има свой основен език на любовта, който му помага да разбере най-добре как е обичано.
Гари Чапмън и д-р Рос Кембъл създават съвместната си книга „Петте езика на любовта при децата“, за да помогнат на родителите да осъзнаят кой е основният език на любовта на техните деца. И да започнат да го използват активно.
Книгата предоставя инструменти, от които всеки родител се нуждае, за да разпознае и прилага езика на любовта на своето дете. Чрез тях се създава по-дълбока и смислена връзка родител – дете.
Кои са 5-те езика на любовта?
1. Физически допир
Какви прояви на този език се досещате? Гушкане, целувки, допир. Всички тези малки жестове дават на детето усещането за обич и сигурност. Важно е да избягваме безразличието и студенината, особено в моменти на конфликти.
2. Утвърдителни думи
Силата на думите е безгранична. Те могат да подхранят вътрешната увереност на детето. Нежните и похвални думи звучат като топъл дъжд, който напоява душата. Важно е да внимаваме какви думи избираме, защото децата запомнят всяка критика.
3. Качествено време
Качественото време е безценен подарък. Когато даваме своята безусловна обич, ние изпращаме послание: „Ти си важен!“. Най-важното е не какво правим, а фактът, че го правим заедно. Липсата на такова време може да накара детето да се съмнява в любовта ни.
4. Подаръци
Даването и получаването на подаръци е ярък знак за любов. Най-ценните подаръци стават символи на обич и внимание. Но те трябва да бъдат придружени от другите езици на любовта, за да се чувстват децата ни наистина значими.
5. Помагане
Помощта е искрен жест на любов. Когато детето ни поиска помощ, то всъщност иска да почувства нашата обич. Важно е да не отлагаме или пренебрегваме искането за подкрепа.
Тук можете да откриете преведен въпросник за определяне на езика на любовта при детето, както и примерни игри и занимания, за да говорите на неговия език.
