„Много е трудно“,„Хормоните им бушуват“…. Чували сме много оплаквания от родители на тийнейджъри. И е нормално, все пак от невинно дете тийнейджърът внезапно се трансформира в ходеща буря от противоречия. За родителите това е време, в което всичките усилия за правилно възпитание и любов изглеждат сякаш напразни. Но кои са положителните страни на този етап от развитието ни? Споделяме ви гледната точка на една майка в статия за Motherly.
Отглеждането на тийнейджъри е трудно. Това смятат самите родители на тийнейджъри и родителите, минали вече през този период. И са прави, отглеждането на тийнейджър наистина е трудно. Но има много неща, които не се обсъждат често. Какво е да имаш тийнейджър вкъщи, извън клишетата за хормоните и противоречията.
Като родител на юноша бих споделила седем неща, които никой не ви казва за тийнейджърите.
Искате да прекарвате време с тях
Това, което често остава премълчано, е, че е истински приятно да си родител на тийнейджър. Трудно ли е? Разбира се. Но нима цялото родителство не е трудно! Ставането през нощта с бебе с колики е трудно. Да тичаш по малки деца цял ден е трудно. И да, отглеждането на тийнейджъри също е трудно. Но е толкова приятно, че започвате да пренареждате графика си само за да можете да прекарвате повече време с тийнейджъра.
Тийнейджърите могат да са остри и саркастични, но също така мили и сладки
Никога не престава да ме учудва и едновременно с това да ми стопля сърцето, когато синът ми ми каже „Обичам те“. Тийнейджърите може да изглеждат твърдоглави, може да въртят очи и да наричат всеки над 23-годишна възраст „бумър“ (поколението, родено през 50-те и 60-те). Но те също така са чувствителни, грижовни и мили. И искат да направят правилното нещо (дори и да не изглежда точно така). Грижа ги е за чувствата ни, дори понякога да ни нараняват. Чувствителни са и се страхуват да не ни разочароват. И дават най-добрите прегръдки.
В много отношения е по-лесно
Разбира се, отглеждането на тийнейджъри може да бъде стресиращо (особено ако ги учите как да шофират!). Но в много отношения е по-спокойно от родителството от по-ранните детски години. И с двете ми деца около 11-та и 12-та година беше най-трудно. Сякаш бях постоянно на влакче в увеселителен парк – нагоре, надолу.
Приспособяването от началното училище към прогимназията е трудно, а хормоните са необуздани. Но те са още толкова малки и невинни. В един момент виждаш сладкото малко дете, а в следващият момент ти затръшва вратата и крещи по брат си или сестра си. Живееш във вечно състояние на объркване, чудейки се какво става за бога! Никога не знаеш какво да очакваш.
След това нещо се променя. Спират да са толкова непостоянни. Стават малко по-спокойни. По-независими и комуникативни. Не ме разбирайте погрешно, не е като да натиснеш един бутон и хоп – промяната е налице. Промените са много фини. Но те правят голямата разлика. Тийнейджърските години ще бъдат трудни – защото всеки родителски период е труден. Но те също имат своя чар.
Не е натоварващо
Отглеждането на тийнейджъри не е толкова натоварващо физически, в сравнение с това да се грижиш за бебе или тодлър, но е емоционално изтощително. Ще бъда честна, да имаш тийнейджър бе за мен емоционално изтощително по начин, който не очаквах. Чувствам се уязвима и под прицел през цялото време. Може да не ставате на всеки два часа, за да храните новородено, но не спите, тревожейки се за други проблеми.
Иска ви се да плачете с момчето ви, когато не е влязъл в баскетболния отбор, но преглъщате буцата в гърлото, за да можете да се съсредоточите върху възможността да го утешите. Водите разговори за самоубийство и хранителни разстройства и учите детето какво да прави, ако има нужда от помощ, за да се прибере от парти.
Темите са толкова ужасяващи, че ви се повдига от притеснение. Всичко това може да ви накара да се чувствате емоционално изтощени.
Тийнейджърите са забавни
И все пак, колкото и труден да е, това, което най-много ме изненада в този период, е колко е забавно. Защото тийнейджърите са остроумно забавни. Смеете се на едни и същи вицове. Харесвате едни и същи филми. Аз лично научавам най-новия жаргон и ги обучавам за действителния произход на най-новата песен в TikTok. И няма нищо по-удовлетворяващо от това да се смеете заедно с детето.
Още не сме свършили, скрол надолу
Прекрасно е да гледаш как детето ти става възрастен
Очарователно е да видиш как детето ти става възрастен, преди цялата му невинност да бъде изтръгната от жестокостта на света. Понякога виждам как сина ми си приготвя обяда или го чувам да се смее на някоя от собствените си шеги, и направо ми спира дъха. Въпреки че децата ми обичат да ме провокират по дадени теми и много пъти усещам, че влизам в обяснителен режим, е очарователно да слушам възгледите за религията или взаимоотношенията. Ставате свидетели как се превръщат в големи хора и сърцето ви експлодира от радост.
Родителите на тийнейджъри понякога се страхуват да говорят за позитивната страна на периода
Клишетата по темата са толкова разпространени, че дълго време се страхувах да призная, че всъщност ми харесва да имам тийнейджър. Долавям истинска вътрешна борба в другите родители, докато говорят за този етап. Това ме кара да се чувствам виновна, че се наслаждавам на факта, че имам тийнейджър вкъщи. Така че плахо крия тези чувства.
Дали не пропускам нещо!? Трябва ли да мразя повече тийнейджърския период? Дали съм просто невежа? От страх се колебаех се да призная тази истина дори пред себе си. Ако призная, че всъщност ми харесва да отглеждам тийнейджър, дали не си насилвам късмета? И да ми дойде до главата една от онези разтърсващи случки, които ви напомнят, че си нямате и понятие какво да правите като родител?
Това, което разбрах за тийнейджърските години, е, че както във всички етапи на родителството (както и на живота) – трупаш опит. Тези години са хубави. И трудни, и забавни. И предизвикателство, и награда.
Тийнейджърските години ще бъдат трудни – защото всеки родителски период е такъв. Важно е да признаете положителните страни, както и да споделите трудните. Ако не можем да се насладим на хубавите моменти, как ще преминем през трудните? Да бъдем радикално честни по отношение на родителството не означава да споделяме само трудностите си. Това означава и да признаем и щастливите моменти.
