Понякога като родители казваме на децата си неща, които ги нараняват, и го правим, без да си даваме сметка за това. Не го искаме, но се случва.
Когато сме уморени, а децата си игра ят с търпението ни. Когато сме изнервени от това, че се налага за 600-тен път да им казваме едно и също.
Може и несъзнателно да повтаряме неща, които сме чували в детството си от нашите родители, без да осъзнаваме, че това нанася реални психологически щети.
Като родители обикновено се опитваме да дадем най-доброто от себе си, но невинаги се получава. Затова HuffPost събира някои от най-често казваните от родителите неща, които може да наранят децата, разговаряйки с експерти как да реагираме, когато ни идва да кажем нещо неподходящо.
1. “Еее, голяма работа”
Децата често плачат или започват да се тръшкат за безумни неща. Този рев наистина може да ви изкара извън равновесие, особено ако е за нещо, с което сте сигурни, че могат да се справят. Въпреки това е добре да не отричате начина, по който се чувстват, като им казвате да се стегнат или че няма за какво да се плаче.
На вас техните “проблеми” може и да ви се струват незначителни, обаче за децата са си голяма работа. И ако пренебрегвате случващото се с някаква фраза от типа на “Еее, голяма работа”, казана дори с цел да ги успокоите, това може да отекне в тях като “Изобщо не е важно как се чувстваш” или дори “Глупаво е да си уплашен или разстроен”.
Вместо това:
Опитайте да видите нещата от тяхната гледна точка. “Изглеждаш наистина уплашен/ изнервен/ разстроен. Искаш ли да поговорим и да видим как да се справим с това?” В края на краищата по този начин им помагате да идентифицират емоциите си и им засвидетелствате, че могат да разчитат на вас, когато не се чувстват добре.
2. “Винаги правиш…" или “Никога не правиш…”
Децата имат модели на поведение, при които повтарят едно или друго, но да казвате, че детето ви “винаги” или “никога” прави нещо, просто не е вярно. Използването на обобщаващи твърдения е червен флаг, че сте спрели да сте любопитни какво се случва в конкретния момент с вашето дете.
Вместо това:
Останете любопитни защо детето ви има едно или друго поведение в конкретен момент. Помага, ако проявите физическа близост с него, за да не му подвиквате от другия край на жилището. Ако сте близо, ще сте сигурни, че не се разсейва с друго, когато му говорите.
3. “Натъжавам се, когато правиш така.”
Със сигурност се натоварвате, когато детето ви не слуша, но е много важно да поставите и да задържите някакви граници, без да хвърляте собствените си емоции в играта. Тези чувства са си ваши, не на детето. Освен това създавате прецедент, като му осигурявате възможност за негативно влияние над вас.
Когато детето види, че то може да определя дали да сте щастливи, тъжни или ядосани, може съвсем спокойно да реши, че иска да продължи да ви “действа” през цялото време, казват специалистите.
И дори когато порасне, подобен мироглед може да продължи да влияе негативно в бъдещите му връзки и да го кара да манипулира останалите, за да получи каквото иска.
Вместо това:
Установете някаква граница за каквото и да е: “Не е хубаво да скачаш по дивана”. А след това дайте някакъв избор: “Не е ли по-добре да си поиграеш спокойно тук, или да отидем навън?”
4. “Вече трябва да ги знаеш тези работи”/ “Вече трябва да се усещаш за някои неща”
Когато кажете нещо подобно, единственото, което искате да направите, е да накарате детето да се промени чрез вина или срам. Но това поставя децата в защитна позиция, което ги кара да са още по-непослушни.
Освен това подкопава увереността им. Ако им казваме “Вече трябва да ги знаеш тези работи” - а те очевидно “не ги знаят” - изпращаме следното съобщение: “Прекалено си тъп/малък, за да вземеш адекватно решение”. Нямахте предвид точно това, нали?
Вместо това:
“Изглежда имаме ситуация. Какво да направим, за да оправим нещата?” Целта е да се фокусирате върху решенията на даден проблем, а не върху самия проблем. Така децата ще се научат да решават проблеми и да поправят сами собствените си грешки, но и да мислят как може да постъпят по-добре следващия път.
5. “Дай аз”
Когато бързате или чакате детето да свърши нещо, което очевидно му отнема цяла вечност, инстинктът ви обикновено ще ви подскаже да поемете нещата в свои ръце. Опитайте се да не правите така, ако е възможно.
В противен случай така казвате на детето, че то не е способно да се справи с тази задача само, което е едновременно обезкуражаващо и изнервящо за него.
Спомнете си как като малки сте били съвсем близо до това сами да си закопчаете ципа, но изведнъж някой от родителите ви се намесва и спира опитите ви.
Вместо това:
Дайте на детето колкото време му трябва, за да свърши задачата. Или ако това не е възможно, бъдете много ясни защо бързате. “Ще ти помогна само този път, защото много закъсняваме, а после ще се упражняваме заедно”.
6. “Ти си (добавете определение по избор).”
Едно от най-хубавите неща, които родителите могат да направят за децата си, е просто да не им дават най-различни определения. “Етикетирането” разваля връзката дете-родител, защото определенията пречат на родителите да видят, че детето се затруднява и има нужда от помощ.
Родителите започват да свързват дадено поведение на детето с конкретно определение, което са им дали, вместо да помислят по-задълбочено какво точно се случва от гледна точка на развитието му. Определенията ни отнемат възможността да състрадаваме и да сме любопитни към децата си.
Понякога определенията имат силата да се “самосбъдват”. Ако детето постоянно слуша, че е еди си какво, нищо чудно накрая да стане точно такова.
Дори определения, които звучат позитивно като “Ти си умен”, може да са вредни.
Когато казваме на децата, че са “умни” или че са “спортни натури”, едва ли не им съобщаваме: “Справи се добре на това контролно, защото си роден умен” или “Нямаше да вкараш този гол, ако не ти беше вродено”.
Нещо повече, ако детето не се справи на следващото контролно, ще е объркано и обезкуражено, подлагайки на съмнение собствените си възможности. Щом съм толкова умен, защо се провалих?
Вместо това:
Обръщайте внимание и хвалете усилието, не изхода. И се опитвайте да бягате от определенията - било то добри или лоши.
