fbpx
Жените могат всичко

500 дни сама в пещера – експериментът на Беа

4 декември 2023
Беатрис Фламини 500 дни в пещера

С идването на сивите студени дни за доста хора, обитаващи тази територия, идеята да се свият в някоя топла и суха бърлога и да хибернират до идването на пролетта, рязко се превръща в много привлекателна. Героинята в следващите редове е пример, че това може да бъде осъществено. Не, не е някоя кафява мечка, чийто естествен хабитат е някъде из Стара планина, а съвсем реална жена от топла Испания. Която живее като отшелник в пещера по собствено желание година и половина.


Приключението на Беатрис Фламини започва преди две години в края на ноември. И тя изкарва в пещера следващите 509 дни. „Все още помня всеки човек, който ме подкрепи смело и с желание. Тези хора, с които заедно направихме отбор, осъществил „благословената лудост““, написа тя половин година, след като излезе от пещерата.

Да посрещнеш юбилея в пещерата

Беатрис влиза вътре на 48 години и излиза на 50. Всеки от нас би намерил по-добър начин да отпразнува юбилея си от този на Беа – сама в тъмното на 12 метра под повърхността на Земята. Не и тя обаче – ултраатлет и планинар, Фламини си пада по самостоятелните акции. А и повечето нейни снимки в Инстаграм профила ѝ са маркирани със sola y en autosuficiencia (сама и самодостатъчна).

Беатрис влиза в подземното си леговище край Гранада на 20 ноември 2021 г. – три месеца преди Русия да нахлуе в Украйна. Тя иска да научи повече за това как човешкият ум и тяло могат да се справят с екстремна самота и лишения. И не иска да ѝ се казва какво се случва навън, дори и да включва загубата на любим човек. „Хората, които ме познават и обичат, уважават това. Няма проблем“, казва Беатрис.

Атлетката е наблюдавана от екип учени от университетите в Алмерия, Гранада и Мурсия. Те поддържат връзка с нея чрез специална технология за съобщения. Но не ѝ казват нищо от случващото се навън. Нито колко дни са минали.  

Беатрис Фламини 500 дни в пещера

Какво правиш 500 дни под земята

„Загубих представа за времето след 65-ия ден. Но в нито един момент не загубих здравия си разум. Имам богат опит и психическа подготовка. А и се разбирам много добре със себе си“, обясни тя, след като излезе от пещерата. Разбира се, нашата идея за здрав разум не се припокрива с нейната. Но тя наистина излиза от подземния свят във великолепно състояние на тялото и духа. „Дали си говорих сама – естествено. Но никога на глас. В края на краищата това не беше моята къща и тишината на пещерата трябваше да се уважава“, добавя Беатрис. 

Според нея ключът е последователността. „Като елитна екстремна спортистка трябваше да съм много последователна по отношение на това, което мисля, чувствам и казвам. Вярно е, че имаше някои трудни моменти, но имаше и много красиви. И изпълних предизвикателството да живея в пещера в продължение на 500 дни“, обяснява Фламини.

Тя разказва, че е прекарвала времето си в четене, писане, рисуване и плетене. „Бях там, където исках да бъда, и затова се посветих на живота тук и сега. Но не е толкова лесно, колкото звучи. През цялото време трябваше да съм концентрирана. Ако се разсея, ще си изкривя глезена, ще се нараня и ще трябва да ме измъкнат. А аз не исках това“, обясни Беатрис.

Е, имала е и две звукови халюцинации. Много ясни при това. Едната е мяукаща котка, другата е момче, което вика кучето си на име Лус (светлина от исп., б.а.).

Мухите! Мухите!

От думите ѝ звучи почти като дълга почивка – все пак е прочела 60 книги. Комбинирани с 1000 литра вода. Но със сигурност е имало някои неприятни моменти. „Мухите! Мухите! Имаше нашествие на мухи. Те влязоха, изсипаха ларвите си и си тръгнаха. Не си дадох сметка, че трябва да контролирам какво се случва и изведнъж се озовах обгърната от мухи. Не беше толкова сложно, но не беше здравословно“, спомня си тя.

Има и още – силното желание за печено пиле с картофи. Толкова силно, че заглушава всички други проблеми. 

Най-големият проблем обаче се появява след 300 дни в пещерата. „Чувах шума на рутера в мозъка си и трябваше да направя нещо“, казва тя. Въпросното нещо е, че излиза от пещерата и шест денонощия живее до входа ѝ. Дори и през това време обаче е сама. Въпросният рутер, заедно с един лаптоп, ѝ осигурява възможност да изпраща съобщения до външния свят и позволява на екипа да следи здравословното ѝ състояние. Любопитно е, че компютърът е лишен от опцията да показва време и дата. Така единствената възможност за Беа да следи някаква календарна дата е собственият ѝ менструален цикъл. Не че има значение. „Когато няма как да следиш времето, то се превръща в бреме. Всичко беше просто. Яде ти се – ядеш. Жаден си – пиеш. Уморен си – спиш. И мозъкът свиква.“

Беатрис Фламини 500 дни в пещера

А банята и тоалетната?

Фламини разказва, че дори е била недоволна, когато са слезли да я извадят от леговището ѝ. „Спях – или поне дремех – когато дойдоха. Помислих, че нещо се е случило. Казах: „Вече? Няма начин. Не съм довършила книгата си“, обясни испанката.

„Не почувствах нищо, когато видях светлината, защото ми се стори, че току-що бях влязла там, така че нямах онова усещане, че ми липсват светлината, слънцето и всичко, което е навън“, добавя тя.

Що се отнася до банята и тоалетната – те също не са тайна. Беатрис не се къпе нито веднъж за тези 500 дни. „Аз съм екстремна спортистка. Мога да изкарам още 500 дни“, категорична е тя.

Обяснението за тоалетната е също толкова просто и ясно: „На всеки пет изпражнения ги оставях за вземане в събирателния пункт. Нямаше друг начин. Оставях приноса си там, сякаш на боговете, а боговете ми оставяха храна.“

„Боговете“ са членове на спелеоложкия клуб Motril. Те са тези, които я зареждат с храна, батерии и крушки. Те осигуряват и соларен панел отгоре, чрез който тя зарежда камерите за документалния филм. Освен Motril ѝ помагат още две компании от Мадрид. Едната осигурява ИТ услугите, другата – следенето на жизнените ѝ функции. Последната съставка е екип от продуцентската къща Dokumalia. Именно Dokumalia чрез сериала си Rescate („Спасяване“) вдъхновява Фламини.

Беатрис Фламини 500 дни в пещера

Травмата да излезеш от пещерата

„Беше много зле. Бях забравила да говоря, а ме чакаха куп журналисти. Беше толкова травмиращо, че не помня нищо от този момент“, разказва Беатрис пред BBC месец, след като излезе. „Странно е, защото не съм пещернячка и не мога да кажа, че вътре ми беше комфортно. От друга страна ми хареса и сега ми е малко тъжно, че свърши. Но навън ми е по-любопитно, отколкото вътре. Дори и заради това, че мога да се огледам в огледалото или че има въобще концепция за време“, казва тя. 

А дали би препоръчала на някой друг да пробва 500 дни в пещера? „Убедена съм, че много хора биха се справили. Но чак да го препоръчвам – не. Ако някой много иска, ще намери начин.“ 

Както самата нея. Като атлет тя е близо до това да стане част от олимпийския отбор на Испания. Но се отказва, защото иска да си докаже, че може да се справя сама в планината. 

Не че това е най-лудата ѝ идея. Като малка си записва всяка щуротия, която ѝ хрумне в един тефтер. „На осем съм си записала, че искам да живея в пещера. Също така съм написала, че искам да стана космонавт. Не помня всички подробности, но помня, че хората постоянно ми обясняваха, че това няма как да се случи. Родителите ми търпяха, докато не станеше наистина сложно. И тогава казваха, че докато те се грижат за мен, нищо от това няма да стане. А когато навърша 18, да правя каквото искам.“ 

Сред другите ѝ луди идеи са, че иска да живее на Марс или в снежна планина. При положение, че в Мадрид, където живее тогава, снегът е истинска рядкост. Сега обитава най-често караваната си, с която обикаля напред-назад.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross