fbpx
Образование

5 спомена за училището

16 септември 2016


Вчера си говорихме за тези, които бяха тепърва ученици или са все още такива. Днес ще погледнем малко по-назад - какви са емоциите, останали у предните поколения.

Смешни, комични и дори трагични в повтарящия се мотив на училището като нещо, което повече мъчи, отколкото радва! Споделяме с вас няколко цитата, които хем ни разсмяха, хем ни натъжиха и припомниха защо и ние се радвахме толкова, когато приключихме с цялата галимация с училищното образование.

P.S. Абе, никой ли пък толкова не го е обичал това училище?

ГЕРИ ТУРИЙСКА

“Счупих си крака, баба ми си счупи крака, имам разстройство, повръща ми се, дойде ми, забравих, че е станало понеделник, срам ме е да ме изпитвате пред другите, може ли сама и друг път, много ми пречат всички и не мога да запомням, бях на олимпиада по литература, бях на погребение, бях на зъболекар, трябваше да гледам брат ми, будилникът е бил без батерия, маршрутката не дойде, автобусът не дойде, дойде ми за втори път тоя месец, изгубих си бележника, кучето го изяде, майка ми го изпра с дънките, паднал ми е от чантата, баба ми го взе за спомен, нямах пари за билет, нямах пари за тетрадка, нямах пари за учебник, нямах пари за зимно яке ... и затова не дойдох вчера, нямах домашно и извинителна бележка, госпожо.

В училище човек предимно се учи да лъже. Ще горя в Ада!”

Елина Дарк Ейнджъл

"НИКОГА не съм обичала 15ти септември, НИКОГА не съм обичала училището и учебния процес. Мразех институцията, мразех унифицирането, мразех зубрачеството, мразех натегачеството... В интерес на истината, едвам изкласих. Само в 9ти клас обиколих четири гимназии- от 7-мо, през 127-мо, до 121-во, та накрая чак в 79-то. Изключвана съм за всичко, за което човек може да се сети - неизвинени отсъствия, непристойно поведение, употреба на наркотици, побой на съученици, побой на учител, палеж, откраднати дневници, неприличен вид... Абе, беше нещо страшно! Горките ми родители, честно. Идвам от добро семейство, сериозни хора със сериозни професии, колко ли са се срамували от мен, не знам. Еле па по онова време... (И без това бяха в неизказана немилост, заради НЕчленуването им в Партията-Майка.) И нищо не помагаше- нито молби и увещания, нито заплахи, нито наказания. Мразех даскалото и туйто! Виж, като този яд приключи, всичко си дойде на място. И оттогава на всеки 15-ти септемрви празнувам и ликувам, че вече НЕ съм на училище. Честит Празник! Оле!"

КРИСТИНА ХРИСТОВА

"Равнис, мирно, ходом марш! Тишина! А сега поздравителен адрес от ..., а сега поздравителна реч от..." Аз седя и гледам маршируващите младежи с бели ризи и си викам "Забравили са си червените връзки!" Споделям на майката до мен, че от преди 30 години, когато аз бях ученичка в същото училище не е мръднало откриването на учебната година, а тя отвръща: "По-лошото е, че учебните програми не мърдат. Хората стъпиха на Марс, ние още си седим на "Под игото""....

ИВО ДЖОКОВ

"Като бях малък, мразех училището. Мразех е мека дума - ненавиждах го. Ставах в 6 сутринта, трябваше да седя с часове на едно място, обстановката беше супер скучна и потискаща. В училището единствено ми харесваше последния звънец - след него ме чакаше дивеене, часове на електронните игри и часове четене на любимите ми книги. Това не ми пречеше да съм отличник, просто не ме кефеше да уча. Всичко това приключи в 8-ми клас, когато един учител промени живота ми и благодарение на него открих математиката. Тя ме научи да мисля, да решавам проблеми и при това - да ги решавам по нестандартен начин. Това качество се оказа водещо в живота ми. Формира ме и като характер, и като специалист в областите, в които се занимавам. Сега обожавам да уча. Да намирам свободно време и да захвана поредната книга, която ще ме обогати, усъвършенства и развие. Да реша поредния проблем и да се поуча от него. Основното училище само по себе си не е нищо. Но то ви дава базова грамотност, научава ви на дисциплина, показва ви какви са вашите собствени интереси. Учете, мамка му, ако бяхме по-образовани и по-интелигентни като общество, едва ли щяхме да сме в днешната кочина, едва ли шоута като Биг Брадър щяха да имат небивал рейтинг и едва ли щяхме да подражаваме на всеки тъпоъгълник, появил се в медийното пространство. Карайте и децата си да учат, да четат, да се развиват, нека разберат, че знанието е най-голямата сила на света! Честит първи учебен ден!"

СТОЯН ГЕОРГИЕВ

"15 септември, първи клас. Майка ми ме е облякла в костюм и плаче от радост, че изпраща едно на мама. Аз се сбивам с Ивайло, костюмът е съдран, майка ми рязко си сменя настроението.

15 септември, втори клас. Либия. Лицей. Влизам в стаята. Разбира се, объркал съм класа и вместо в английската, се озовавам в италианската група. На третата седмица споделих с майка ми, че нещо не ми се струва наред.

15 септември, осми клас. С един съученик останахме след часовете да му демонстрирам как се прави димка от топче за тенис на маса. Прибрахме я в един шкаф. На 16-ти закъснях, вдигнах поглед към стаята и видях съучениците си да чистят сажди.

15 септември, десети клас. Предупреждение за изключване на втората минута, защото демостративно изхвърлих дневника през джама и се развиках: "ТОЯ СРОК БЕЗ ДНЕВНИИИИИИИИИК".

Никога не съм обичал 15 септември."

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross