fbpx
В двойката

5 причини да имате (поне) още едно дете

23 август 2017

Един от най-големите уроци, които съм научила като родител*, е, че човек не може да планира всичко. Преди да стана майка си мислех, че ще имам две, може би три деца, и че ще разпределя ражданията точно през три години, за да съм приключила с бременеенето и ражданията до 33-та година – възраст, която ми се стори подходяща за тази цел.

Заради това изчетох всички възможни книги за родителстване, говорех с приятелите ми, които имаха деца, и прерових целия интернет за всичко, свързано с децата.

После станах майка и открих, че нищо от тази подготовка всъщност няма значение. Родителстването, както се оказа, налага да се учим в движение и параболата на научаване е адски крива.

Открих също и че не знам какво искам или кога го искам, което всъщност беше добре: след като едва преживях коликите на първото ми новородено бебе, само 21 месеца по-късно (изненада!) родих второто си дете.

Решението ни по-късно да имаме трето, а след това - и четвърто дете, бяха дълго дебатирани. Ако някой ми беше казал преди да имам деца, че ще се окажа с четири, щях да му кажа, че се е побъркал. И все пак, ето ни днес с четири деца. Не съм имала за цел лично да заселвам планетата, просто така се получи в моето семейство.

Била съм в позицията да решавам дали искам или не още едно бебе – това значи още един подрастващ, един тийнейджър и един ЧОВЕК с всичките му хубави черти и недостатъци и нужди, който завинаги ще е част от живота ти, което, знам от опит, може да е емоционално и психически изтощително.

Обаче ако приемем, че нямате някаква медицинска причина или сериозни финансови затруднения, които биха направили решението за „още едно“ неразумно, ето цели пет причини защо е добра идея да имате още едно дете:

Вече сте задобряла в това. Бебе 1 и 2 малко ни озориха и невинаги вървеше гладко, но виж, с бебе 3 и 4 нещата вече вървяха по мед и масло. Веднъж щом децата станат на възраст за училище, осъзнаваш колко лесно е да задоволиш бебешките нужди. Това, което казват за големите деца и големите грижи наистина е вярно. И все пак, понякога, когато се боря със сложността на навигацията в социалните мрежи, с подрастващия пубертет или изпитвам трудностите на социалната йерархия в четвърти клас, съм много щастлива, че имам възможност да се сгуша с 1-годишното да четем някоя бебешка книжка. Относителната простота на потребностите на бебетата може да се приеме като спасителна лодка за обрулената майчина душа.

Бебетата са миниатюрни посланици на добра воля. С последното си бебе се удивлявах как непознати бяха привлечени от нея само, защото е бебе. Оказва се, че повечето хора обичат (щастливи, неплачещи) бебета. Другите ми три деца обожават бебето. Тя е единственото нещо, за което всички винаги са съгласни и всъщност помага на цялата динамика в семейството. Възхищението на момчетата за сестричката им ги обединява, когато нищо друго не помага. Трудно е да се ядосвате, когато в стаята има бебе, което прави неустоимо очарователни неща и те наблюдава с големи, любопитни очи.

Бебетата разсейват от мрачни мисли. Ако не вярвате, заведете малко дете на лунапарк. Ще видите усмивка като на Жокера по лицето на детето, докато се люлее или язди пластмасов кон. И още нещо. За бебетата и малките деца всичко е изненада. Техният ентусиазъм и истинска радост да откриват света променя всеки от нас.

Последното бебе ще ви напомни, че всичките ви невероятно пораснали деца също някога са били бебета. Децата ми редовно ме наритват - не буквално, но фигуративно - и ме оставят емоционално и психически изчерпана. Когато лежа будна нощем и не мога да заспя, защото се измъчвам как съм постъпила като родител този ден, никога този яд не е насочен към бебето или причинен от него. Когато поведението на децата ме кара да ги погледна с мисълта: "Кой си ти и какво си направил с детето ми?!", бебето ми напомня какви са били само преди няколко години. Успявам да намеря последна резерва търпение, последни капки здрав разум, докато гледам сладкото ѝ личице, и си спомням времето, когато и големите са имали пухкави, кръгли бузки и са се побирали в скута ми, и когато повечето им проблеми е можело да бъдат решени с дрямка. Аз съм по-добра майка на големите ми деца, защото съм майка и на бебето.

Бебето може да ви научи на едно-две неща. Когато вече сте извървели пътя на родителството, може да станете горделива и наперена. Може да си мислите, че знаете какво да очаквате. Най-доброто нещо за бебетата #2, 3, и особено 4 според мен е това, което са ме научили за родителството (което никога нямаше да науча от първородното сама).
Научих, че някои бебета спят много добре в началото (а след това може би не толкова добре), че някои деца са лесни за приучаване на гърне, а други, пресвета майко, никак, ама никак не са.

При нас последното бебе беше първото и единствено момиченце и това, което тя научи всички ни, е как една сестра променя братята си.

Убедена съм, че да имат сестра е променило начина, по който някой ден ще се отнасят към жените в живота си - и как ще се отнасят към другите хора като цяло.

Момчетата ми стават малко по-прощаващи, малко по-търпеливи, малко по-нежни отпреди да се роди тя.

Аз също никога не съм очаквала, че да имат по-малка сестричка ще донесе толкова много радост на другите деца. Но когато хванах един от моите близнаци, седнал в детската стая, с малката си сестричка в скута му, да ѝ чете всяка бебешка книга и да ѝ пее песнички от Замръзналото кралство, вече знаех, че сме направили нещо добро, като сме създали още едно дете в семейството с други деца.

Разбирам напълно семействата, които се отказват предварително. Повече бебета означават и повече пари, повече пространство, повече лишаване от сън и повече товар за тялото и организма ви. Това означава повече задължения, повече стрес и повече рискове. Никой не разбира това по-добре от майка на много деца.

Въпреки това, често се хващам как сред хаоса, раздразнението, бъркотията и сметките, гледам миниатюрния шеф на семейството ми с чувство на благодарност, че скочихме в дълбокото и получихме нея за награда. Така че, ако сте на ръба и се чудите да скочите ли, както някога и аз се чудех, аз съм тук, за да ви кажа - може да е наистина невероятно. Може да е повече от страхотно.

*Превод със съкращения на публикацията на Allison Slater Tate

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross