Всички сме виждали 40-годишните жени от рекламите за крем за лице. Те изглеждат силни, самоуверени и някак си над нещата, особено над кухненските битовизми на майчинството. Изглеждат, все едно с лекота с носят, реят се из брака си, приятелството, МОЛ-а и офиса.
По повод скорошния рожден ден на 50-те процента от Майко Мила!, ви поднасяме кратък очерк-размишления за остар...помъдряването и израстването.
Може би вече сте родила и знаете, а може би тепърва предстои да разберете, но след като станете майка, някак си забравяте собствената си възраст. В ума ви цифрите ще са спрели някъде на възрастта, на която сте родили и даже е възможно, когато се зачудите за секунда на колко ставате тази година, да пресметнете първо възрастта на детето или децата си и така да калкулирате своята.
Допускаме, че и Елисавета може би още седи заключена в тоалетната и с молив в ръка се опитва да калкулира сборната възраст на петстотинте си деца, за да разбере надхвърли ли 25 или още е някъде под пенсионна възраст, или вече клони към безкрайност.
За да ѝ помогнем, както и на всички вас, които в момента се чудите навършихте ли 37 или карате 37-ма година, искаме да кажем с този текст, че ви разбираме. Блогърът Ребека Грюбер, един от авторите на сайта Big city moms, ни помага да видим 40-те под друг ъгъл.
Разбираме какво е да навършш 40. Да станеш на 40 означава:
- Най-накрая да си признаеш, че няколкото бели косъма са по-скоро около 50 и вече е време да вземете някакви мерки.
- Никога преди в живота си не сте била толкова силна и толкова здрава, и в толкова добро физическо състояние. Сега, да, сега на 40 можете да пробягате маратон – нещо, което на 20 може и да не успеете да завършите.
- Към вас се обръщат като към „майката на еди кой си“ повече пъти, отколкото с истинското ви име.
- Пред очите ви твърде много приятели са погребали родители и близки или се борят с ужасни заболявания.
- Чувствате благодарност за живота, който сте изживели досега, и за наученото какво е да си родител от баба, майка, леля, които са предали мъдростта си на вас.
- Много по-самоуверена сте и вярвате в способностите си повече отвсякога.
- Вие сте част от „старите кучета“ в офиса, които трябва да „надзирават“ и „да показват“ на младоците.
- Осъзнавате, че по някакъв начин всички се преструваме малко или много – няма как някой наистина да се смее всеки ден на всичко и да е винаги позитивен.
- Крещите на децата си: „Веднага да намалиш тоя шум, защото това не е музика!!!!“ (защото знаете, че сте права и това е звук от ъглошлайф, как може някой да го нарича „поп хит“?!?!?!)
- Осъзнавате (и приемате), че не съществува „перфектното“ детство, но важното е да правите най-доброто, на което сте способна и това е достатъчно.
- Изпитвате физическа болка, когато детето ви страда емоционално, защото се отъждествявате с болката и преживяването му.
- Изпитвате искрена радост и вълнение от предстояща вечеря насаме с партньора ви, без деца, без приятели, само вие двамата – вие и вашият помощник пилот и бутилка хубаво вино.
- Мамографии. Всяка година оттук насетне.
- Гледате как децата ви постигат нови цели и знаете, че вие сте поставили основите за това.
- Полудявате на тема слънцезащитна козметика, защото вече знаете какви са последствията от необезопасеното излагане на слънце и не искате децата ви да пострадат.
- Гледате отново с удоволствие предаванията от собственото ви детство днес с вашите деца.
- Водите смислени и интересни разговори с децата си, които понякога ви изумяват със зрелостта и правилната си преценка.
- Когато видите бебета, усещате лек гъдел в корема и порив да имате бебе отново, но цените сънят и почивката си повече, както и изградената семейна динамика достатъчно, за да не хванете по този път сега отново.
- Вече знаете кои са истинските ви верни приятели – онези, които без да ги молите, предлагат да изведат децата ви следобеда, защото виждат, че изнемогвате; онези, които сядат с вас на пейка в парка и споделят с вас ядовете си около собствените им деца; онези, които нямат никаква представа какво ги молите да направят, но обличат работен гащеризон и хващат работните инструменти редом с вас в единствения си почивен ден от седмици; онези, които живеят на другия край на Вселената, но ще седят на телефона с вас до полунощ (и ще ви прозвъняват отново на всеки кръгъл час, когато операторът прекъсне връзката), защото това е единственото време в денонощието, когато имате малко спокойствие да говорите.
40-годишните жени от рекламите ни показват колко хубаво е, че всъщност най-хубавото предстои. Отметнали сте тегавата част на майчинството, финансово сте осигурени, доколкото това е възможно в България, и вече можете просто да започнете да се наслаждавате на живота си.
Прекарали сте 30-те си години (в повечето случаи) в тичане след децата, сега следва десетилетие на завръщането към вас самата. Да чукнеш четирийсетака означава най-накрая да признаеш, че си пораснала, но не си умряла – изобщо да си на 40 е жестоко!
Чу ли, Елисавета?
