Адаптацията на детето в училище невинаги върви по план. Понякога учениците не се чувстват добре приети сред останалите, не виждат благоприятна среда, сложно им е да намерят приятели. За подобни трудности и как да съдействаме на децата да се справят в такива ситуации споделя Боб Маккинън за Parents.
Когато бях на 12 години, се преместих от Бостън в Йорк, Пенсилвания, с майка ми и братята и сестрите ми. Смених училището в средата на учебната година. Изглеждах и звучах различно от другите деца.
Спомням си, че се чувствах все едно не ми е там мястото – проблем, който засяга много ученици в цялата страна.
Един мил и подкрепящ учител на име г-н Даунс, на когото е базиран героят от детската ми книга America’s Dreaming, помогна преходът ми да стане малко по-плавен. Осланях се и на книгите в класната стая. Спомням си, че се идентифицирах с Любопитния Джордж, тъй като и той се премести на странно непознато място.
Необходимо е да се повиши осведомеността за децата, които не се чувстват вписани в училище, и за факта колко силно може да им влияе това. За щастие, има начини да им помогнем да се справят.
Защо децата понякога не се чувстват добре дошли в училище
Проучване от 2020 г. установява, че до 29% от учениците в гимназията и до 27% от учениците в прогимназията казват, че не чувстват принадлежност към училището си. В същото време едно проучване от 2022 г., проведено сред 1000 гимназисти, показва, че почти половината от тях не се чувстват като част от общността.
Децата може да не се чувстват желани по различни причини. Една от тях е, че са нови в даденото училище. Изследванията показват, че 70% от децата ще сменят училището си преди гимназията. А около 13% ще посещават четири или повече училища по време на гимназиалния курс (данните са за САЩ, бел. ред.).
Всяха промяна често се посреща с притеснение, с чувство за неуспех или с усещането, че не се вписваш в новата среда. Това може да доведе до безпокойство, тъга или усещане за загуба.
В скорошен уебинар Ребека Слаби от AmazeWorks и Ребека Криста от Raising a Reader заявяват, че при влизането си в класната стая децата често се питат дали приличат на останалите или дали околните споделят техните симпатии, ценности и култура.
Липсата на принадлежност води до по-ниски образователни постижения, по-малка социална ангажираност и лошо психическо и физическо здраве.
Когато не се чувстват желани, учениците са склонни да седят в задната част на класната стая и не искат да бъдат активни в час. В резултат на това често изостават в училище – модел, който може да продължи и с напредването на възрастта.
Признаци, че детето ви не се адаптира в училище
Според Алисън Тейлър, докторка по психология и клинична психоложка от Ню Йорк, която работи с деца и юноши, има няколко потенциални признака, че детето не се адаптира в училище. Те включват:
- Липса на ентусиазъм:
Детето не се вълнува от ходенето на училище и това може да прерасне в избягване или отказ от училището.
- Не говори за училището:
Възможно е, когато се прибере вкъщи, да не споделя много за деня си, дори когато му задавате въпроси.
- Соматични симптоми:
Необясними болки в стомаха и/или чести посещения на медицинското лице в училище.
- Промени в настроението:
Проявява на тревожност и/или тъга.
Как да помогнем
- Говорете с детето си
За да получите по-добра представа дали се чувства добре прието, задайте му отворени въпроси. Като например: какво е правило със съучениците си, с кого е обядвало, как е прекарвало междучасието.
Други въпроси: вдига ли ръка, изпитват ли го... Те ни помагат да разберем дали детето се чувства видяно, чуто и оценено в новата си среда.
- Купете им подходяща книги
Книгите могат да помогнат на детето да се идентифицира и след началната дистанцираност да се превърне в част от общността. Започва се с утвърждаване на чувството за идентичност и създаване на пространства, в които децата се чувстват сигурни и забелязани.
Още не сме свършили, скрол надолу
Особено за малките деца книгите действат като „огледала, прозорци и плъзгащи се врати“ – термин, въведен от Рудин Симс Бишъп, почетен професор на Държавния университет в Охайо.
„Литературата трансформира човешкия опит и го отразява обратно към нас, а в това отражение можем да видим собствения си живот и опит като част от колективния човешки опит“, пише д-р Бишъп.
Д-р Тейлър е съгласна, че книгите играят голяма роля в подпомагането на децата и тийнейджърите.
„Да видят себе си в героите може да им осигури спокойствие, че не са сами в своите борби“, казва тя. „Използването на героите в книгите като символ за преодоляването на личните трудности позволява на децата да изследват и да получат разбиране, без да рискуват да бъдат емоционално претоварени.“
- Споделяне на подобен опит
Все по-често учителите са насърчавани да показват собствената си уязвимост, като споделят истории как са били „новото дете“ в клас или как са били първите в семейството си, които са отишли в колеж.
Учениците често отбелязват колко полезни са споделените от преподавателите лични истории.
Родителите могат да направят същото у дома. Разкажете за подобно преживяване, което сте имали, когато сте се чувствали сякаш не се вписвате, и как сте преодолели трудностите.
Д-р Тейлър смята, че може да бъде „много полезно за децата и тийнейджърите, когато се прави по начин, който е утвърждаващ и емпатичен. Този вид споделяне е мощен способ да им се помогне да се чувстват по-малко самотни, да усещат, че са по-свързани и също да знаят, че техните чувства и преживявания са разбрани“.
- Свържете се с училищните педагози
Ако преценят, родителите може да се свържат с учителя на детето, за да научат повече за класа и за нещата, които се обсъждат в училище.
Като родители можем да се поинтересуваме с кого обядва детето или с кого си партнира за групови проекти, изглежда ли, че се вписва в групата и т.н.
- Търсете помощ, когато е необходимо
Всички родители искат децата им да се чувстват добре приети. Точно както всички деца искат да се чувстват част от другите. Но понякога се случва и да не можем да помогнем на децата.
Затова, ако се притеснявате, че детето ви има проблеми с психичното здраве, например проявява по-продължителна тъга, която може да е свързана с липсата на чувство за принадлежност, е добре да потърсите професионална помощ.
Източник: Parents.com
