fbpx
И аз съм човек

24 часа тишина – толкова много ли искам...

28 юни 2020

Българското Черноморие VS "гръцкото Черноморие". Последното не съществува, нали знаете, просто напоследък заседна като устойчива конструкция, която за пореден път иде да покаже, че не знаем къде се намираме. Та, да, България или Гърция за море?
Наша читателка ни изпрати кратък разказ за първите си 24 часа в любимото гръцко селце, където почиват от години. И се оказва, че май навсякъде може да ти е гадно, стига да има кой да се постарае за това.


Обичам тишината и спокойствието, добрата храна и чистата морска вода. Затова и от 2014 г. насам заедно със семейството ми се спираме на морска почивка в съседна Гърция, защото именно там, в едно малко селце на 300 км от София сме откривали всичко това. Досега. 

Правя едно кратко уточнение – притежаваме апартамент в голям град на българското Черноморие. Но от много години сме ужасно разочаровани, защото не можем да открием нито едно от гореизброените неща. Във водата плуват фекалии, водорасли и щипалки, цената на шезлонг и чадър за седмица се равняват на минималната заплата в България, а хранителното натравяне – гарантирано. Иначе сме обиколили цялото Черноморие – от Крапец до Резово и, уви, случаи като Алепу и бетонирането на всяка тревичка не са от вчера.

С трепет и вълнение чакахме да падне карантината (както Елисавета написа – „Искам НА Гърция“), за да отидем и да се отдадем на нашата морска тишина и покой. Забелязахме веднага, че в любимото ни селце има около 3 пъти по-малко хора в сравнение с предходните години и че много ни напомня за първите пъти, в които сме идвали. Бяхме убедени, че това е гаранция за тишина и покой. 

Пристигайки, без много-много да му мислим, взехме чантата, разположихме се на плажа, отпихме глътка фрапе и отидохме да се любуваме на рибките и морските звезди във водата. 

Но съдбата си знае своето и ни беше подготвила всичко друго, но не и тишина за следващите 24 часа.

А ето как протекоха те:

10:15 – Лежим кротко на плажа и слушаме шума на морските вълни. До нас се настанява солидна сръбска фамилия и вади USB колонка. От нея гръмва сръбска чалга. Леко разочаровани, скоро събираме хавлиите и се прибираме в стаята.

12:20 – След прохладен душ се отдаваме на почивка. С яростен трясък до главите ни гръмва къртач. Очакваме стената да падне. Собствениците на съседната сграда са решили да преустройват ресторанта в хотелски стаи. Оглушителният шум и яростно къртене продължават до 14:40, когато аз не издържам и моля управителя на хотела ни да направи нещо. Къртенето спира (но само до следващия ден).

17:45 – Обичаме да вечеряме по-рано. Настаняваме се в прекрасна таверна на брега на морето и скоро вкусваме свежа храна в големи порции. Уви, има-няма 25 минути по-късно столът на моя съпруг (който е нормален мъж около 85 кг) се разпада. Да, буквално се разпада, той се срива на земята и един пирон пробожда бедрото му зловещо. Оказваме първа помощ с подръчни средства. Едва след това забелязваме купчината вече счупени столове и констатираме, че това явно не се случва за първи път. 

22:00 – 02:30 – в селото, в което има около 1000 души живеещи целогодишно, а към настоящия момент – и толкова летуващи, гръмва музика от плажен бар. За петимата души там. Безмислената и некореспондираща с обстановката хаус музика звучи бясно до към 02:30, предизвикваща вибрации в стъклата и стените на стаята ни.

07:10 – пристига мини-комбайн, който започва с оглушителен шум да коси тревата пред хотела ни.

В този момент аз официално капитулирам и не ми остава друго освен да отбележа, че Гърция все повече започва да прилича на България. И че не знам къде ще летувам другото лято. Опитвам се да гледам на последните си дни от отпуската с оптимизъм и откъм веселата им страна (все още сме в Гърция).

Все пак пожелавам на всички читатели здраво, щастливо и безаварийно лято.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross