По принцип България е една нормална европейска държава с установена социална система, създадена, за да подпомага и подкрепя. По принцип всичко това го имаме разписано на хартия (много е важно да подчертаем - НА ХАРТИЯ!, ще разберете по-късно защо), но на практика нещата изглеждат по съвсем различен начин.
Ето как всъщност изглеждат тези неща, когато си майка на дете с увреждане и имаш нужда тази социална система, създадена уж, за да те подпомага и подкрепя, да заработи за теб.
Текстът е на Мари Ан. Изпратен е и до министър Божидар Божанов, който се е ангажирал да наложи глоби по Закона за електронното управление, придружени с ясни инструкции как трябва да се случват нещата.
А сега вие ще видите как реално се случват. Стиснете зъби, но внимавайте, че ще има много да стискате.
Не съм вярвала, че ще мина през такъв сложен лабиринт от процедури, за да получа помощ от държавата. Нито съм вярвала, че някога ще ми се наложи да опра до такава. Но има и такива приказки, в които животът не се развива, както си го планирал. Не искам да навлизам в подробности какво е да чуеш тежка диагноза за детето си. Няма и да обяснявам как целият ти свят се преобръща. Този текст не е за това.
Да се върнем към помощта от държавата. Факт е, че не знаех какво да очаквам. Дъщеря ми получава прилична сума за 100% ТЕЛК всеки месец, назначена съм за неин личен асистент и така имам заплата и осигуровки. Тя има инвалиден син талон, който ми дава право да паркирам на Синя и Зелена зона безплатно на указаните за това места (те, разбира се, никога не са свободни). Имам безплатна годишна винетка за автомобила (ако е до 2000 куб. см, де, иначе не е редно явно). Държавата ми поема и посещение на детски терапевтичен център за деца с увреждания (случайно разбрах и си намерих такъв, никой не ми беше казал, че се полага). Дали това е достатъчно също няма да коментирам тук.
Сега ще ви запозная как се стига до тази подкрепа. Ще опиша стъпките, през които минава семейство като моето.
Моля, когато четете, имайте предвид, че съм на 38 години, със завършено висше образование. Живея в София и смея да твърдя, че ако не умна, поне влизам в графата "оправна". Свикнала съм да си търся правата. Имам личен автомобил, а благодарение на съпруга ми нямам финансови затруднения. Голям бонус са и бабите, които ми помагаха с детето по време на всичко, което ще разкажа сега.
Не всички майки на деца със сериозни здравословни проблеми имат моя късмет. Докато минавах през деветте кръга на ада в бюрократичния лабиринт, пред очите ми не спираше да изниква образът на самотните майки без автомобил, без помощ, водещи със себе си дете с увреждане, най-вероятно със сериозни интелектуални и двигателни дефицити. На всичкото отгоре в пандемията... Представихте ли си го?
Ако не успявате, аз ще пробвам да ви го обясня.
Стъпка 1:
Започваме при личния лекар за "Медицинско направление за ТЕЛК", в което се описва заболяване, проблеми и общо състояние.
Стъпка 2:
Окомплектоване на всички медицински документи, горното направление, епикризи и т.н. - подаване на документите в РЕГИОНАЛНА КАРТОТЕКА НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА (РКМЕ) на ул. "Димитър Греков" № 2.
Бях изрядна с документите (иначе връщат), но бях забравила да принтирам копие на акта за раждане. Ура, сещам се, че го имам в телефона! Попитах жената дали мога да ѝ го изпратя по мейла, за да го принтира и приложи към документите, но тя каза, че не се изисква такова. Окей.
Ще получа писмо (истинско) по пощата кога ще ми е комисията по ТЕЛК. Срок за това писмо - един месец.
Стъпка 3:
Писмо не идва. Никога. Звъня по телефона (трудно го намерих, не знам как) и разбирам коя ми е комисията, но не и коя ми е датата. Затова отивам дотам - ул. “Веслец” 55, стара сграда без асансьор, ТЕЛК-ът е на 2-ри и 3-ти етаж, тясно е.
Не приемат вътре, а хората седят на стълбищните площадки, където се побира един стол. Ако е зает - СОРИ. На вратата има бележка да НЕ СЕ ЧУКА, звънец няма. Всички чукаме.
Срещу ЕГН-то на детето и входящия номер получавам хвърчаща бележка с датата на комисията и липсващите документи, които трябва да донеса - акт за раждане (нали не трябваше!), пощенски плик и две пощенски марки.
Нали казах, че съм нахална, та затова питам това последното за какво е...
- За да ви изпратим писмо, госпожо!
Окееей, може да са им свършили пликовете и марките.
Стъпка 4:
Отивам до някаква поща, искам плик и две пощенски марки. Служителката ме поглежда с разбиране и пита: “За ТЕЛК ли?”. Значи не са им свършили, а за да получиш писмо от тях, трябва да им занесеш плик и марки. Точка.
Връщам се в уречената дата и получавам ТЕЛК решението за детето, за съжаление е 100% ТЕЛК с чужда помощ за 3 години. Взимам си го на ръка (писмото, както казах, не дойде - язък за марките!) и ми казват, че трябва да го заверя след две седмици в централата на "Димитър Греков" 2.
Стъпка 5:
Отивам отново в централата за заверка. Ако се чудите като мен каква е тази заверка - мокър печат! Туй то, за две седмици толкоз. Защо не ми го сложиха, като го даваха - не знам. И изобщо кой вече ползва мокър печат…
И тук може би си мислите, че всичко е в компютъра, нуждите на детето са сравнително ясни и то може да получи каквото му се полага… Хахаха, НЕ! Дотук беше лесното.
Стъпка 6:
Нова спирка: Агенция за социално подпомагане Красно село - бул. „Цар Борис III“ 124. Нося завереното, т.е. подпечатано, решение на ТЕЛК комисията, попълвам няколко заявления, в които описвам всички възможни мои и на детето данни, диагноза, ТЕЛК решение, номер, телефони и банкова сметка.
Стъпка 7:
На 15-о число всеки месец получавам съответната сума, но трябва да се върна до въпросната служба, за да си взема официално подпечатана заповед за тези пари.
Не знам за какво ми е, но се върнах и си пазя хартийката. Че кога са излишни? В същата сграда, но в друга стая попълвам документите за винетката - с едно ходене, две неща! I am a genius!
За да получиш годишна винетка, автомобилът трябва да е до 2000 куб. см, иначе не се полага. Не разбирам, но нищо.
Стъпка 8:
Подаване на документи за инвалиден талон за паркиране, пак към социалните служби, но на друг адрес, на друго място. Питах тези горе, те ме упътиха, но не ми казаха какво да нося.
Вече сме в ж.к. Лагера, блок 35. Отидох, питах какво ми трябва и се върнах, защото искаха снимка на детето. На хартия… Окей.
След два дни се върнах със снимка и копие на всички документи (разбира се, че ги няма в системата), за да попълня новите заявления с цялата информация за адрес, имена, лични карти, номер на ТЕЛК решение и т.н. Дадоха ми входящ номер (ново листче) и ми казаха да се върна след 30 работни дни, около 45 реални дни, за да взема талона и да започна да паркирам с детето безплатно.
45 дни за едно синьо листче, окей.
Имала съм право и на безплатна карта за градски транспорт за придружител на детето - при тях се подава.... ЙЕ, не знаех! Може ли да извадя на момичето, което ми помага вкъщи? Нямало проблем - да идем двете лично. Съгласявам се.
Стъпка 9:
Някъде по горните места попитах къде да отида, за да разбера как да стана личен асистент на детето си и да получавам заплата и осигуровки. Оказа се пак при социалните, но на друго място, реално трето различно от изброените досега - бул. “Гоце Делчев" № 24.
Там съм и попълвам сериозен въпросник за това какво може и не може детето, за да ми определят брой часове, в които го гледам. Подадох документи, казаха че ще ми се обадят.
Стъпка 10:
Обадиха ми се този път бързо наистина и пак отидох да си взема "Направление", с което вече мога да бъда назначена за личен асистент. Дадоха ми и индивидуална оценка на нуждите на детето, подписана от петима души комисия, сериозно изглежда.
Детето е със 100% ТЕЛК с чужда помощ и комисията е стигнала до този извод (брей!). С това направление трябва да отида на друго място (разбира се) за договор. Окей…
Стъпка 11:
Взимам въпросното направление и каквото още имах и се отправям към точка четири, която е пак на ново място - сградата на община Красно село, моят нов работодател. Там попълних адски много заявления и тръгнах да си подготвям документите за работа - медицинско, свидетелство за съдимост, знаете как е... Всичко.
Стъпка 12:
След няколко дни се върнах и подадох всички документи и заявления и копия в общината. Получих входящ номер. Вече спрях да броя листчетата.
Стъпка 13:
Обадиха ми се, че договорът ми е готов. Пак се върнах да го подпишем (йей!). Всеки месец ще подавам отчет за извършена работа с детето - формалност, но не може без нея.
Едно листче, на което пишеш, че този месец 60 часа си го обличал и хранил, още толкова си готвил, малко си го разхождал и така... Всеки месец лично в общината, с подпис. Не по мейл, лично. Има кутия на входа, за да не се редиш на опашка и да чакаш. Всеки месец, не по мейл - в кутия... на входа. Няма значение.
Подписах договор, заедно с него и декларация, че ДОБРОВОЛНО се отказвам от 380 лв. от ТЕЛК на детето, които отиват към заплатата ми. Така си е по закон, просто трябва да се откажа доброволно и с подпис - подписах. Реално детето плаща част от заплатата на личния асистент. Не разбирам защо, но нищо. Сигурно ще вземе да забогатее!
Стъпка 14:
Междувременно е станал готов инвалидният талон и отивам да го взема. Върнаха ми снимката, сканирали са я и са я принтирали на талона. Но трябваше да е на хартия при подаване, нищо….
Този път се сетих и свърших две неща: отидохме аз, детето и момичето, което ми помага - искам да ѝ извадя карта за градски транспорт. Попълнихме пак всичко НАНОВО, дадохме нови копия на същото място и двете лични карти.
Картата за градски транспорт ще е готова след 10 дни, но се взима на друго място - в Овча Купел, и се носи снимка на детето. Пак снимка и пак на хартия... Предложиха ми да занеса същата, която току-що ми върнаха. Не е запазена в компютър или система, сещайте се…
Вече съм намерила терапевтичен център с различни специалисти, подходящ за моето дете. Говорих с тях, исках да си платя. Оказа се, че ми се полага от държавата и можем да се възползваме, ако вземем направление от социално подпомагане с някой си номер. Супер! Не знаех, че ми се полага и това, и се зарадвах.
Стъпка 15:
Връщам се на бул. "Гоце Делчев” № 24. Вие сигурно сте забравили, но там ми дадоха направлението за личен асистент и - заклевам се - пишеше "Социално подпомагане". И понеже пак искам направление - айде при тях. Да, ама не - отидох и питах, не било там. Не знаели къде! Вдишвам мир и спокойствие. Издишвам.
Стъпка 16:
Обадих се в терапевтичния център пак, казаха ми да търся "Закрила на детето" към Социално подпомагане. То било друго. На вече пети адрес - "Ами Буе” 79. Отивам.
Там имах интервю и попълних много заявления и декларации и казаха, че ще направят индивидуална оценка на нуждите на детето. Помните ли оценката от стъпка 10, подписана от комисия и петима души? Тя не става, трябва нова! За същото дете, със същите нужди, със същата диагноза...
Окей, попълваме. Тези са други нужди, онези са за вкъщи. Тези са за центъра, туй то! Следва комисия по одобрение и после направление.
Стъпка 17:
Звънят от Закрила на детето, че ми е готова индивидуалната оценка и мога да отида да я взема. Речено - сторено! И каква изненада - детето е със 100% ТЕЛК с чужда помощ и има нужда от такава и вкъщи, и навън. Всички хиляди комисии достигат до същия извод.
Вече мога да посещавам центъра.
Стъпка 18:
Връщам ви обаче към стъпка 13 и месечния отчет в кутията. Намерих го онлайн и го попълних. Обадиха ми се, че не е правилен и трябва да се върна да го подпиша пак.
– Вие да не сте го извадили от Интернет? (Приложение 3 към чл. 10, ал. 1)
– Ами да, намерих го.
– Той е грешен, друг трябва.
Разкарвам се пак да подпиша правилния. После прегледах внимателно разликите. Имаше само една. В правилния беше написано „Кмет на район Красно село“. А този онлайн е общ и не може да се добавя на ръка. Ясно, вече ще знам да не търся нищо онлайн, само на място!
Стъпка 19:
Отново ще помоля да си спомните стъпка 13 и че се отказах доброволно от 380 лв. от ТЕЛК. С декларация, в социална служба някаква (забравям ги вече).
За месец септември получих по банка пълен размер на ТЕЛК. Тъкмо се зачудих защо не са извадили 380 лева и дойде обаждане:
– Защо не ни уведомихте, че сте станали личен асистент на детето?
– Ами, аз… такова, нали сте една служба или някакви там от социалните служби… Аз… такова, подписах една декларация, пък и никой не ми каза да ви предупреждавам…
– Абе вие сте подписали, ама пак трябва да ни кажете. Донесете договора.
Отново не може по мейл, явно не може да си го препратят вътрешно. Ще ходя да им го нося, вече е нормално…
Там съм на адрес: бул. „Цар Борис III“ 124. Те снимат копие!
Извиняват се, че ме разкарват, не им се било случвало, всички ги предупреждавали, ако ставали личен асистент. Нищо че са една служба. Аз съм тъпак, ясно е…
Освен това на някоя от декларациите аз съм се подписала, че ще ги предупредя, ако нещо се промени. Сигурно съм подписала дотук поне 600 неща, но това не прави ситуацията по-малко нелепа. Предупреждават ме, че пак ще ме викат, трябва да върна парите!!!
Стъпка 20:
Ето ме отново. Вече майка-бандитка, защото ме викат да попълня нещо, което се казва "Констативен протокол". Там е описан случаят как аз неправомерно съм получила 380 лв. и не съм уведомила Дирекция "Социално подпомагане" Красно село, че имам трудов договор със Столична община Красно село и съм допуснала двойно финансиране. Аз съм един лош човек. Официално е и на хартия дори. Сега чакам да ми приспаднат всичко.
Стъпка 21:
Изморихте ли се? И аз също, но ето че пак ме викат. Това, дето го подписах горе не е достатъчно, юристката не била доволна. Мен не ме питат дали съм доволна.
А помните ли самотната майка без кола с детенцето... Тя дали е доволна? Отивам отново и подписвам друго. Казва се "Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ". Е, сега вече ще ходя в затвора…
Май ще плащам и лихва, нямам идея. Защото социалните служби не се разбират помежду си и майките на деца с увреждания трябва да ги предупреждават какво правят, понеже са се подписали някъде измежду всички 600 документа. Ядосах се, после ми мина. Вече ми е все тая.
Този целият път отне точно 9 месеца без 10 дни. Знам, че детето ми има право и на балнеолечение и разни помощни средства като инвалидна количка и т.н. Ще се занимая и с това, но сега не мога повече.
Нито един път не чух за електронна поща. Нито една служба не знае кое е детето и коя съм аз, като си подам личната карта. Навсякъде попълвам всичко наново. Над 20 човека дотук се занимаваха с моето дете.
Средствата, с които разполагам, са:
ТЕЛК за детето – 930 лв. (от които обаче туй богато дете плаща 380 на мен, за да му стана личен асистент), и ТЕЛК става 550 лв.
Заплата личен асистент 583 лв. чисто
Тотал 550 лв. + 583 лв. = 1133 лв.
Детето не ходи на градина и детски център – това е една друга мнооооооооооооого дълга тема, по която пак ще пиша. Нищо че има нови открити центрове през 2021 – мисля, че поне 6-7 в София. Празни са, няма деца, няма специалисти. Друга тема. Нищо, че детето имало право на образование, друга тема.
