fbpx
Жените могат всичко

21 туита за дъщерите

24 май 2018

Хич не обичаме стереотипите от сорта „розово за момиченце, синьо за момченце“, но не можем да отречем, че макар децата да са си деца, е различно да имаш дъщеря и да имаш син. И двата варианта вървят с много пот, сълзи и смях, но имат и своите особености. Хората от блога Scary Mommy правят представителна извадка и споделят някои забавни публикации на родители в социалната мрежа Twitter, които описват какво е да имаш дъщеря. Вижте ги, посмейте се и ни кажете как е при вас.

------

Да имаш дъщеря е прекрасно нещо, но понякога имам чувството, че отглеждам миниатюрна версия на мен самата. Знае какво харесва и какво иска. Не я е страх да се защити или да се застъпи за друг. Тя е смела, пряма, уверена и обича да се смее.

Има и някои неща относно дъщерите, които са универсални. Като например, че наистина, ама НАИСТИНА обичат да говорят. И се запознаваш с проклятието на посипания навсякъде брокат. Също така, вероятно на пода ви се търкаля не един ластик за коса.

Не казвам, че да имаш дъщеря е по-лесно или по-трудно от това да имаш син. Просто е различно. За щастие забавните родители в Twitter също разбират момичешките специфики.

Например, искаме да станат уверени жени, но и да оцелеем през това време:

„Някой ден ще бъда благодарна, че дъщеря ми е независим човек с желязна воля и непреклонен глас, но не и днес, не в този магазин.“

И понякога ни се иска да вземем думата:

„Казват, че жените изговарят по 20 000 думи на ден, но аз имам 5-годишно, което ги е навъртяло, докато дойде време за закуска.“

... евентуално:

„– Тате, може ли да ти разкажа една история?
– Разбира се.
47 безсюжетни минути по-късно
– Добре, дай по-накратко.
След 15 минути
– Миличка...
И още 24 минути
– Стигаааааа“

... някога:

„Случвало ли ви се е дъщеря ви да говори толкова дълго, че очните ви ябълки да започнат да жужат, но да осъзнаете, че тя е едва на три години и да не сте особено сигурни, че ще оцелеете до момента, в който ще стане тийнейджър и ще спре да ви говори.“

Харесва ни колко приличат на нас:

„5-годишната ми дъщеря и нейната приятелка току-що приключиха спора си, като решиха да хапнат сирене и да се успокоят.

Та, да, без съмнение е мое дете.“

И никак не ни харесва колко приличат на нас:

„Подрастващо – плаче, защото не е нейният ред с короната на принцесата.

Аз: Миличка, трябва да споделяш.

Съпругът ми: Скъпа, дай ѝ короната, на 35 си.“

Искаме да сме сигурни, че са готови за живота с подходящите умения:

„Подготвям дъщеря си за пубертета, като я уча да яде глазурата за сладкиша право от кутията, когато е тъжна.“

И ги учим какво е баланс:

„Искам дъщеря ми да е всеотдайна, но и да знае, че може да раздава шамари, ако е необходимо.“

Искаме нашите моменти на близост да са пълноценни:

„С дъщеря ми имахме много сладък момент на близост. Тя искаше да ми помогне да сготвим вечеря, затова я държах във въздуха, за да може да натиска бутоните на микровълновата.“

И играем заедно колкото можем повече:

„Дъщеря ми игра е на „Можеш ли да ме намериш, мамо?“... Аз играя на „Не се и опитвам, глупаче.“

Момичетата са невероятно умни:

„Неща, които учителят може да подобри:
Да не използва групови наказания, тъй като не е честно за повечето хора, които нищо не са направили, а също така, според Женевската конвенция от 1949 г., това се счита за военно престъпление.“

Дъщеря ми действително е дала тази обратна връзка в училище. Не съм сигурен дали трябва да я накажа, или да ѝ купя сладолед...“

И са напредничави:

„Може ли петгодишните да са тийнейджъри, защото моето търчи бясно наоколо и реве без причина, затова предполагам, че е възможно.“

Много напредничави:

„5-годишната ми дъщеря: Момичетата се уморяват по-рано от момчетата.

Аз: Защо?

Тя: Защото използваме мозъците си по цял ден.“

Дъщерите обичат да командват:

„Махнах кората на хляба от сандвича на дъщеря си и, заклевам се, чух как прошепна, че вече съм нейният роб.“

Знаят какво харесват:

„Преди да имате дете, най важният въпрос, който трябва да си зададете е: „Готов ли съм да гледам едно и също детско анимационно филмче отново и отново в следващите 4 години?

Понякога трудно се разделят с нещата, които харесват:

„Моля те, не изхвърляй това миниатюрно парче боклук, толкова е специално.
– Всяко малко момиче на света“

Също така са много смели:

„2-годишната ми дъщеря каза, че е голяма. Обясних, че още не е и че е мъничка, а тя отговори: „Не, аз съм голяма. Ще пипам ножове.

И, наистина, понякога може да са леко емоционални:

„В случай че искате да имате дете, имайте предвид, че дъщеря ми току-що направи скандал, че не ѝ разрешавам да ме гледа как акам.“

Но пък кой не е:

„Приятелски съвет: Радвай се, че имаш момче. Момичетата са толкова драматични.

А аз си мисля, че реално няма женски еквивалент на Хитлер или Сталин. Да, в драмата е проблемът.“

И имат летящ старт:

„На дъщеря ми може би ѝ растат зъби. Или може би се превръща във върколак и се готви да преобърне цяло село. Наистина, не съм сигурна.“

Но наистина всичко това си заслужава:

„В продължение на един час приготвях хубава вечеря за семейството си, а двете деца се разреваха, защото няма пилешки хапки.

Родителството е толкова възнаграждаващо!“

Да отглеждаш дъщери е неповторимо и забележително преживяване. Толкова много съм научила от малкото ми момиче. И се опитвам да я окуражавам за всяко едно нещо (да, и за говоренето също). Защото светът ще се опита да ѝ каже, че е твърде властна или че се смее твърде силно. Но се надявам, че тя винаги ще знае коя е и ще продължава да отстоява това, което е правилно.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross