fbpx
Животът с деца

20+ идеи за отдалечена връзка между възрастните ни близки и децата

27 март 2020

Безспорно едно от най-тежките неща в ситуацията с изолацията и коронавируса е липсата на контакт с баба и дядо. Всички засегнати страни страдат и тая мъка се увеличава от факта, че не знаем още колко ще е така. Ели Мантовска ни сподели начини за минимизиране на щетите, давайки ни цял куп идеи как, макар и дистанционно, деца и възрастни роднини да поддържат връзка.
Ели е майка на три деца и коуч за родители, така че имаме всички основания да ѝ вярваме, че тия работи ще сработят. Освен това ги е пробвала сама.


Да си останем вкъщи има много предизвикателства, особено с малки деца. В момента пиша, докато малкият спи, а момичетата слушат свекърва ми да чете приказка по телефона. От време на време тя спира и те допълват римата на стихчето или ги пита нещо във връзка с героите ("Kак очаквате да постъпи Франклин?"). Вече 20 минути работя...

Прочетох много полезни идеи за занимания с най-малките и вече изпробвахме доста от тях. Моите деца са близначки на 5 години и момче на година и половина. Спонтанно реших да споделя нашия опит как да въвлечем и възрастните ни близки, които са най-застрашени от коронавируса и от негативите на социалната изолация.

Разбира се, реалната помощ като пазаруване за възрастен роднина, съсед или познат е най-ценна, но на мен лично ми е много тъжно, че те са сами. На мен самата и на децата връзката с баба и дядо, леля и братовчедите ни липсва. Ние сме много разглезени, близките ни са в същия град, съвсем наблизо и досега не ни се е налагало да сме отдалечени за повече от седмица - две. Оценихме това и сме благодарни за всичко, което имаме.

А ето няколко решения на този проблем с раздялата:

1) Приказка по телефона: сигурно много от вас си спомнят как като деца набирахме номер и там се въртяха записи на аудио приказки. Това може да направите с помощта на дядо и баба. Може да е видео обаждане или старомодно чуване по телефона. Ако баба и дядо задават въпроси, става още по-интерактивно. Моите деца много се радваха да чуят баба си и да изслушат две приказки от любимата им книга, която винаги четат заедно като са на гости. Това беше една чудесна идея на моята майка. Ангажира и трите деца за десетина минути и беше удоволствие за всички;

2) Проверка на задача: за това вече трябват малко по-напреднали умения на баба и дядо - да ползват видео връзка, за да проверят дали детето изпълнява задачата (прости задачи за смятане, игри с букви и т.н);

3) „Четем“ или разказваме приказка на баба и дядо: моите деца не умеят да четат, но имат любими приказки, които доста добре разказват по картинки. Така четат на баба си и дядо си;

4) Шоу на талантите: вместо да пращам клип, директно набирам (може и без видео връзка) родителите си и ги забавлявам със стихчето, танците или песента;

5) Всички игри с резултат могат да се споделят: оцветената картинка, подредените по групи животни, направения пъзел и т.н. Детето може да обясни защо е избрало дадени цветове/подредило по даден признак животните, кои са героите/картинката на пъзела и т.н.;

6) Изложба: с видео (може и без, с повече описание и фантазия 😊) детето показва изложба на рисунките си;

7) Баба или дядо съдия на състезание на балкона/в коридора: всички игри със състезателен характер (между децата или детето и родител. При нас деца срещу родители е особено голям хит и забавление); 

8) Криеница: едното дете е с телефона в ръка и търси другото или родителя, а баба/дядо подсказва;

9) Оживялата играчка: баба или дядо говорят чрез оживяла кукла или играчка. После се сменят и децата говорят на роднините си;

10) Театър: с някакви фигурки или кукли баба и дядо правят сценка, после децата повтарят сценката или импровизират;

11) Сбит преразказ на деня: специално привечерно обаждане, за да се похвали детето на баба и дядо. Така хем обобщаваме деня, което е важно за усещането за нормален ритъм, хем детето се усеща поощрено;

12) Благодарност: събираме си поводи за благодарност към баба и дядо (може да е пано с рисунки по темата, писмо, разказ и т.н.) и се обаждаме, за да споделим;

13) Рисунка: какво е нарисувало детето, защо, какво най-много му харесва и т.н. Може всичко това да е под формата на въпроси от баба и дядо или просто детето да обясни. Може да се направи и като игра – баба/дядо рисуват по описание, без да виждат картината, и после сравняват. Последното е супер забавно и досега не сме имали особено съвпадение; 

14) Игра по урок: ние следваме Уча.се за предучилищна група и там имаше например урок за описание на предмет. После играхме с баба и дядо да познават предмет по описание. С по-малки деца е голямо предизвикатество, защото се включва много фантазия и много се смеем всички; 

15) Дама: правите си 12 големи точки или квадрати (например с хартиен скоч в коридора), големи колкото крачето на детето. Баба/дядо дават упътване по телефона (сега две квадратчета нагоре, едно вляво...);

16) Зайо-Байо, колко е часът?: баба/дядо са Зайо Байо и казват колко крачки да направи детето (великански, миши и т.н., сигурно я помните тази игра);

17) Виртуално “Не се сърди, човече” или шах, вероятно и с други настолни игри става;

18) Урок по чужд език: едната ни баба вече научи 5 нови думи на английски и едно стихче; 

19) Рецепта или готвене по телефона: това всички сме го правили на един етап, аз се сблъсках с него като студентка чак, а моите деца сега;

20) Урок: нашите възрастни близки имат много умения, нека ги споделят с най-малките;

21) Разговор с домашен любимец: ако близките ни имат такъв, може да го включат в разговора и да споделят нещо забавно или интересно. Например кучето може да отговаря на въпроси.

Тези идеи изпробвахме досега. Някои са просто импровизация, други може да изискват малко подготовка от страна на близките ни, но поне при нас това беше добре дошло за тях. Дейностите може да се видоизменят за по-големи или по-малки деца. За част от тях родител даже не е нужен и може да се възползваме от 5-10 минути почивка.

Дотук поне за мен и децата най-голямото предизвикателство беше новият ритъм (ние точно режим нямаме, но въведохме последователност). Въвличайки и още хора, макар и дистанционно, успях да се поразсея, да разнобразя децата и да усмихна неведнъж близките си, създавайки усещане за нормалност и щастие.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross