След като видяхме какви са предимствата на 30-те в „За какво да спре да ни пука, когато ударим трийсетака“, сега да минем и на четвъртия етаж. Там също е супер – има своите плюсове откъм увереност и близо нулев толеранс към глупости, но има и някои специални ефекти. Като замъглено зрение и леко завишено упорство например. За специалните придобивки на своите 40 години разказва Аники Съмървил.
----------
Няма да се оплаквам за възрастта си. На толкова съм, на колкото съм и нищо не мога да направя по въпроса. Истина е, че вече няма значение, че съм на четиридесет. И след четиридесетата също е ок. И всъщност има множество предимства – по-уверен си; по-нетолерантен към простотии; по-малко склонен да жертваш щастието си за други – такива работи. Въпреки всичко има някои недостатъци. Те са чисто лични, разбира се, и може и вие да сте нейде из четиридесетте и да срещате съвсем други затруднения (или да сте блажено щастливи и далеч от всякакви пречки – браво на вас!)
Та ето го и моя списък:
1. Технологиите
Това си е голяма работа. Расла съм във време, когато най-напредналото средство за комуникация беше телефонът, включен в стената. Имаше шайба и трябваше ръчно да я завъртиш, за да проведеш разговор. Отнемаше около три минути и, в случай че сбъркаш номера, трябваше да пробваш отново. Хората говореха по телефона! (лудост!) Сега съм в социалните медии, работя на лаптоп – харесва ми да мисля, че се справям. И всеки път, като сядам с по-млад колега или приятел, наблюдавам и осъзнавам, че всичко, което правя, е грешно. Също така не разбирам какво е ICloud или защо сякаш имам 15 години в снимки на телефона си и паметта е винаги пълна. Не би ли трябвало ICloud да помогне в тоя случай?
2. Очите
Не мога вече да чета инструкциите на опаковките. Имам очила, които уж бяха „за четене“, но сега ги използвам, за да не ме блъсне кола.
3. Търпение
Времето ми е ограничено. Трябва да действам. Ако искате с часове да говорим за ваканцията ви в Center Parks и как храната не е била така добра, както сте си представяли, и e имало лейкопласт в басейна... ще трябва да ви пришпоря. Вероятно ми остава малко време.
4. Скърцащи звуци
Преди бяха коленете. Сега раменете ми пукат сутрин, като ги вдигам към ушите си.
5. Усвояването на нови умения
Малко като с технологиите. Работя в няколко сфери, в които се изисква да придобивам нови способности. Проблемът е, че не мога да задържам новата информация и се разсейвам. Чуждите езици – нещо, в което бях добра – са ме напуснали и в главата ми се търкалят само оплетени остатъци от френско-холандско-испански. Наскоро дъщерята на моя приятелка се опита да ме научи на танца на „Single Ladies“, докато се размотавахме в кухнята (където стават всички яки танци). Нека просто кажем, че се радвам, че не записа видео (въпреки че можеше и да стане популярно).
6. Непреклонността
НЯМА ДА ОТСТЪПЯ, ЗАЩОТО ВИНАГИ СЪМ ПРАВА!
7. Музиката
Музикалният ми вкус е заседнал в 90-те. Като търся в Spotify, не разпознавам никой от артистите. Имам досег с нова музика само когато посещавам Big Bites – местното кафене – защото пускат MTv. Зная кой е Bruno Mars. Също зная и за Taylor Swift. Обаче „7 Days“ на Craig David беше заседнала в главата ми в продължение на месеци. Тичах и като „Kinky Afro“ на Happy Monday започна в слушалките, трябваше да спра сълзите си, понеже осъзнах, че е излязла преди двадесет и осем години.
Как? Е? Възможно?
8. Времето
Не съм привърженик на идеята, че трябва да носиш определено облекло, като си на 40. Харесва ми идеята да съм една от тия модни хипстър дами на 85 от Ню Йорк, с пищни златни пръстени, яркорозова коса и да обличам кимоно и каки панталони за разходка из магазините.
Въпреки това има цял етаж от Hennes, който е мъртъв за мен сега. Кроп топове, неонови неща, бели шорти, въобще каквото и да е бяло в долната част, смахнати обувки – тези са аут.
10. Говоренето на котките и дългите разговори в магазина
Винаги съм говорила на котките си, но сега разговорите са станали по-задълбочени. Понякога става дума и за политика. Също така започнах да водя дълги разговори с хората в магазина. Помня, че и майка ми го правеше. Хората назад на опашката за касата се изнервят. Не ми дреме.
Могат да изчакат (но АЗ не може да се бавя, защото нямам останало много време, ок?)
А вашите специални ефекти на четиридесетте какви са?
