Получихме по мейла този разказ на една майка, на която ѝ се е наложило да остане без педиатър за недоносеното си бебе заради изключително арогантното отношение на лекарите, забъркани в цялата история. Съобразяваме се с молбата на авторката да я публикуваме анонимно и без споменаване на имена на лекари и болнично заведение, защото в момента е заведена жалба и предстои случаят да се разследва.
Няма да споменавам болнично заведение, нито имена на лекари. Това ще го направя в писмена жалба за неетично отношение. Ще спомена само, че градът е Варна. За да стане ясно, че не е селска разпра. Наистина ми се иска същината да достигне до повече хора. Онези хора – малкото, които все още очакваме и се възмущаваме в тая държава.
Имам бебе на 9 месеца, което беше дълго време в кувьоз и изписването му се случва с 1 ден предизвестие. Така чакан, но така несигурен момент, че въобще не се замисляш да си правиш предварителни срещи и записвания при педиатри. А това се оказа по-трудно и от влизане в Сорбоната.
Моят личен лекар прие да бъде личен лекар на детето, при условие че изберем конкретен предложен педиатър от същата поликлиника. Тогава не се замислих много колко нелеп е ултиматумът. Дамата педиатър изначално създаде впечатление на работеща за престиж и социални контакти. Такъв лекар, който е с работно време до 17:00 часа и всеки път с голямо мрънкане записва час за 16:30.
Имаше доста моменти, в които липсата на професионализъм и адекватност блесваше, но ходехме и при неонатолог паралелно и не сме изказвали недоволство. Основно се нуждаехме от направления за детски кардиолог заради вроден дефект. Все по-често се случваше, когато идваме, тя да се гримира за след края на работното време и да ни подвиква по коридора на излизане, че то май трябвало изследвания за след 6-ти месец, профилактичен нефролог, ортопед... ама сега направления няма как, да дойдем след 2 седмици.
Мъжът ми отива след уговорено посещение да вземе поредното направление за кардиолог и вкъщи виждам, че е със задна дата – датата на прегледа ни преди 2 седмици. Датата за кардиолога е гранична и тя го знае. Разбира се, на място се установява, че не важи. Събота е. Плащаме си.
Минава време и сме отново на преглед, бивам попитана защо не нося амбулаторния лист от кардиолог. Присещаме се за случката и обясняваме, че сме платили и за в бъдеще молим да ни се издават веднага направленията. Дамата решава, че ще прави представление – вади портмонето си и връчва банкнота, понеже нали за това мрънкаме.
Аз я взех. От яд.
От желание да видя учудената ѝ физиономия. От силното чувство, че го е правила и преди с цел пациентите да се оправдават как не е за пари.
Ами за пари е.
На всяко дете под 18 години се полага безплатно лечение. А всеки родител знае колко е скъпо отглеждането на дете. Но най-важното: като сгафиш, извини се или поне се дръж културно. Оттам нататък чухме неща, които много ми се искаше да запиша. Как като се притесняваш силно за здравето на детето си, ходиш и си плащаш, а не чакаш направления. Това ми каза педиатърката ни. Право в очите.
Казахме, че ще говорим с личния ни лекар, който е и управител на болничното заведение, и че това е възмутително. Може би нямаше да е голяма работа, щяхме да я сменим, щяхме да се оплачем и дотам. Но 5 минути по-късно получавам обаждане от личния ми лекар и, нека не забравяме, управител на поликлиниката. Най-наивно си мисля, че звъни да чуе моята версия, какво се е случило.
Казва ми се, че ме МОЛИ да сменя възможно най-скоро личния лекар на детето и своя. Тоест, да не съм негов пациент. Тонът е арогантен, наставнически, старчески заядлив. Аз съм си позволила да кажа КОПЧЕ на лекар, на човек с връзки като корабни въжета. И трябва да си търпя наказанието.
Оставаме с детето без личен лекар. Защото сме нагли.
Казват ми се директно и други две неща, които са шокиращи като се има предвид постът, който заема.
"Всички пациенти искате да ви е безплатно. Е, няма."
И:
"Аз работя само с нея, ако не си с нея, не си и при мен."
Тоест, той няма да издаде направление за педиатър, щом няма да го ползваме при нея. Каза ми, че съм некултурна, защото прекъсвам по-възрастен човек и затвори.
Ами това е, драги читателю. Това е лекар, управител на болнично заведение, това е персоналът, това е лекарят за детето ти, това е държавата, това е соцът, който никога не си тръгна наистина.
Да живей!
