fbpx
И аз съм човек

Защо тотално не ме интересува „какво мислят хората“ за мен като майка

31 октомври 2017

Адски лесно е да се поддадеш на хорското мнение и да повярваш на това какво някой друг мисли за дейността ти като майка, докато през това време се опитваш да правиш най-доброто, на което си способна.

Разнищвали сме няколко пъти темата за досадните съвети и консултации, идващи непоискани от устите на чужди хора - “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати и „Как да си гледаме децата“ – наръчник със съвети от хора без деца.

И все пак, чуждото мнение не секва, а лошото е, че дори и най-незначителният коментар от някой напълно непознат на опашката в магазина може ни накара да се почувстваме като мъничка трохичка, смачкана под тежестта на съмнението и неувереността.

„Дали ВЕЧЕ не трябва да го отуча от биберона?“

„Наистина ли не е нормално да не може самичко да каже, че е на 3 години?"

„Може би наистина навън е адски студ и, както казва тази жена, поставям детето си в риск като не му обличам шал, шапка и ръкавици, нищо че е септември?“

"Първо сме майки, а после хора" ли беше или обратното?

При всяко положение има нещо човешко у нас, а, както всички знаем, да се греши е човешко. А да си родител е възможно най-човешкото нещо на света.

И е твърде вероятно фактът, че синът ти ходи на ясла с биберон в уста, да НЕ му съсипе живота, нито пък това, че е без шал през октомври. А това, че 3-годишното не желае да отговори на някаква досадна бабичка на колко години е, просто ще го подминем!

И въобще (по принцип, както се казва) - какво мисли тълпата за нашето родителстване не би трябвало да има никакво значение. Обаче наистина боли, когато някой реши, че е важно да ни уведоми как, според него, НЕ се справяме като майка.

В такива моменти си припомняме, че освен ако не отговаряте на условията, вписани по-долу тук, то какво мислите за думите и действията ми като майка има НУЛЕВА стойност:

  • Вие не сте моят партньор.
  • Не сте майка ми.
  • Не сте моят лекар.
  • Не сте лекар и на децата ми.
  • Изобщо не сте лекар.
  • Вашият съвет е бил непоискан.
  • Не познавате моите деца.
  • Вие не ме познавате.
  • Вашата ситуация е напълно различна от моята.
  • Вашето "решение" е било изпитано и е доказано неуспешно.
  • Вашето "решение" звучи скучно.
  • Вашето "решение" звучи така, сякаш отнема много усилия и не искам да го правя.
  • Вие сте много смели с клавиатурата, не толкова на живо.
  • Всъщност не сте разбрали какво казах, а вместо това сте се хванали за една дума и циклите на съвсем различна тема.
  • Изразявате се толкова лошо и неясно, че не мога да разбера какво сте написали или искате да кажете.
  • Разбирам какво сте казали, но просто не мога да спра да се смея.
  • Изразихте мнението си, като ме нарекохте с грозен епитет.
  • Тонът ви е излишно снизходителен.

Има, разбира се, изключения от горните правила. Ако детето е в опасност, кажете моментално. Ако забележите, че детето е закопчано с колана по неправилен или опасен начин, кажете незабавно. Ако видите детето да яде боклук, вдигнат от земята, кажете веднага.

Но ако сте просто непознат човек, който на детската площадка коментира шокирано, че синът ми е с „прекалено дълга за момче“ коса, или сметнете за нужно да коментирате под снимката как кърмя, че това е „интимен акт, който не трябва да се демонстрира на публични места“, трябва да знаете, че мнението ви е абсолютно непоискано, нежелано, безмислено и като цяло – не струва и стотинка.

Запазете енергията си за вашите собствени деца.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross