fbpx
Ние и детето

“Ще ти плесна един шамар, да знам поне за какво ревеш”

13 май 2019

След текстовете си Аз съм майка-интроверт и не ме е срам от това, Децата не заслужават "етикети" - спестете им ги! и Защо се обаждате, като не е ваша работа, Надежда Илчева отново е тук - този път по темата за шамарите вкъщи.


Ако сте родени между 70-те и 90-те години, със сигурност помните репликата "Ще ти плесна един шамар, да знам поне за какво ревеш", изречена с тежък назидателен тон и чувство за превъзходство.

В “златната ера” на “шамарената фабрика“ (представях си я като поточна линия, върху която минаваха деца, а механични ръце им пляскаха шамари) тази възпитателна реплика имаше за цел да “успокои” ревящото дете. Или по-скоро да го накара да млъкне.

Заклинателната фраза се употребяваше не само в семейството, но и на улицата, в детските градини и училищата. Оставям настрана колко често се прибягваше физически до шамарения метод на възпитание, но репликата “ще те напердаша/набия, ако…” имаше завиден успех.

За жалост нашите родители, баби и дядовци не са чели много детска психология (да, онези дебели книги, в които пише, че детето е чувствителна човешка единица и силовите методи не са най-доброто средство за възпитание).

Сега ще кажете "Никой не е умрял от един шамар". Е, не е, ама това си е вид насилие. Има редица изследвания, според които децата помнят невербалните закани повече от физическите. Да крещиш/посягаш на дете не е проява на зрялост, а на безсилие!

Така се ражда наранено его, повишена чувствителност, поражда се агресия, желание за доминиране над другите (“ще им го върна, като порасна”).

Замислете се колко хора от това поколение имате в обкръжението си, които използват заплахи за физическа саморазправа или прибягват до последната?

"Абе, тоя/тая май не са яли достатъчно бой навремето...”; “Плѐсни му/ѝ един, да си знае мястото." и т.н.

Най-много ме вбесява репликата "Е, аз колко шамари съм изял/а навремето, пък нищо ми няма, стана човек от мен!" Какъв точно човек е станал, щом толерираш такъв вид поведение или най-малкото не го намираш за нередно?!

Умението за решаване на конфликти няма как да се придобие с викане, заплахи и шамари. Всяка форма на насилие, било то вербално или физическо, е всъщност проява на дебилизъм и нечовечност.

И не, няма да засягам прословутата Стратегия за детето, дето повечето хора дори не си направиха труда да прочетат, но се уплашиха, че даже я заклеймиха.

Животът често не е черно-бял, но насилието е. Там има само две гледни точки - на насилника и на насиления. И винаги повече от една жертва, особено, ако е намесено дете.


По темата:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross