Зорница Колевски докара много смях у нас двете в Майко Мила и няма как да не ви го причиним и на вас. Това е разказ от серията кратки, но наситени – в него има и бременна, и зима, и минус 18, и майка на бременната, и доктор, и, разбира се, ЕДИН МЪЖ, който говори неадекватни неща. Приятно четене!
*********************
Бременна съм. Отново. И пак е -18 градуса, пак зимно бебе, пак никой не може да стигне никъде…а утре ми е терминът. Въобще не разбрах кога се случи втория път - тъкмо се бях върнала на работа и бях добила човешки образ.
Дъщеря ни е на почти 3 години. Днес ходих на тонове. Нищо.
Няма да е скоро, каза докторът.
Мъжът ми предложи да идем на ресторант. Дотъркаляхме се в снега, натъпках се с пица и кола. Абе, нещо не е окей, май имам контракции. И му казвам: “Май ще раждам“.
„Спокойно, сигурно са газове. Докторът каза, че няма да е днес”, отвръща компетентно той.
Добре, явно съм забравила. Донатъпкахме се, прибрахме се и мъжът ми изчезна на среща.
20 минути по-късно съм със зверски контракции през пет минути. Звъня на мъжа ми - изключен телефон.
Звъня на доктора (обичам ви, д-р Георгиев) и той, знаейки колко съм луда, започва да ме успокоява, но ми казва да не се мотая.
На финала решавам да се обадя на мама, за подкрепа:
“Няма ли го мъжа ти? Ще родиш у вас!! Идвам бързо, ама в тоя лед... НАЙ-МНОГО ПАК ДА СЧУПЯ КРАК... Боже Господи!“
Страхотна подкрепа!
Затварям и… не мога да се добера до банята от болка! Опитвам се да се изкъпя и приготвя. Смея се, рева...
В този момент ТОЙ се завръща. Стои в коридора, изправен, в цялата си прелест, с палто и шапка, гледа ме и пита загрижено: "Какво става? Да тръгваме ли?"
Казвам му - ДА!
Вече плача. Ходя напред, назад, клякам, не мога да се облека. А той... ТОЙ продължава да стои в коридора. И, забележете, обявява:“Да се съблека ли? Ще тръгваме ли скоро?
ЩЕ СЕ ИЗПОТЯ!!!“
Много ясно помня този момент - дано той го е забравил. Защото какво ли не изрекох! Моля се да е забравил. Той е най-добрият ми приятел, най-грижовният татко, най всичко, но в този момент... щял да се изпоти!
Стигаме до болницата, приемат ме бързо - пълно разкритие!
50 минути по късно се роди нашият син. Имах късмет да имам мечтаното бързо раждане със страхотен екип.
А ТОЙ… стоеше изпотен в коридора.
