Днес ще четем и третия награден разказ в конкурса ни, който провеждаме съвместно с партньорите ни от Топ Форма. Ако сте пропуснали втория разказ, наваксайте веднага - Когато си 45 кг, а гаджето твърди, че не си във форма, а тук е първият - 10 извода след 11 свалени килограма. Моника Иванова е авторката на днешния ни текст, и тя ще ни разкаже, че в процеса на отслабване има една много важна подробност и тя е - да се отървем и от стреса, който ни трови живота, както и от бързането и някои вредни навици. Може да се окаже, че почти неусетно това ще ни е лишило от няколко килограма, което, в съчетание с правилен режим, е една доста удачна формула за постигане на нормално тегло. Ето историята и на Моника, както и няколко снимки за онагледяване на постигнатото.
************************
Привет, майки и други дами! Аз съм от онези 90 и кусур процента от женското население, които никога не сме доволни от фигурата си и определено има защо.
От дете (и то отново вследствие на лакомия - заливане с тава с вряло ядене и рани до кокал, последвано от лежане 3 месеца с вдигнати изгорени крака и качени 10+ килограма, които после нямах воля да сваля) все съм вървяла по-пълна, отколкото ми се е искало.
Никога не съм била истински дебела и страшно тежка, но определено е имало моменти, в които трудно си намирах дрехи и бях убедена, че по магазините пускат само детски размери. Имам приятелки, които за 60 кг биха мрънкали безкрайно много, а на мен те ми се виждат повече от супер. Все пак, жените не трябва да бъдат подвижни кокали, облечени в кожа и модерни дрехи.
След като родих първото си дете, кантарът показваше 70 кг.
За жалост обаче, бебето беше зимно, бабите бяха много и освен че нямах грам движение, ме убеждаваха, че трябват тонове ядене, за да имам кърма.
Така за 2-3 месеца си лепнах още 5 кг отгоре и добре си ги котках 2 години и малко, докато не забременях отново.
През всичкото това време, покрай нервите с детето, дребни всекидневни спорове с близките, търсене на наш дом (живеехме по няколко месеца при родителите на съпруга ми и няколко - при моите родители, и тези, които са в подобно съжителство, знаят за какво иде реч), след което - стягане и постоянни ремонти, безпаричие, бързане и работа, и след работата - пак работа, определено не се замислях какво ям, а по-скоро важното беше да има нещо наготвено и да се натъпчем подобаващо.
Когато забременях с второто си дете, погледнах на нещата от съвсем друг ъгъл. Толкова много исках още едно детенце, че седнах и се замислих колко щастливи трябва да бъдем - здрави сме, имаме едно здраво, красиво и умно дете, собствена къща, работим това, което искаме, и вече и с второ детенце напът разбрах, че засега нямам от какво да се оплаквам и усмивката трябва да си е нон-стоп с мен.
Седнах с чаша кафе и книга в ръка на двора и се заслушах в тишината и птичките наоколо. Обещах си спокойствие и време само за мен. Колкото и да лъскаш прозорците, рядко някой ще забележи - а колко по-добре можеш да си уплътниш времето, вместо да миеш прозорци!
Така и стана - нервите си ги имаше и на работа, и след това, но се научих да не им обръщам внимание и да си казвам, че това не са никакви проблеми, когато сме здрави и живеем, така че да бъдем здрави по-дълго време.
Бременността ми мина леко и дори първите месеци аз отслабвах, а пък детето си растеше и се хранеше явно добре. До края качих само 7 кг, а след родилното излязох по-лека, отколкото съм била през последните 3-4 години.
Макар че беше тежко - вече с две малки деца, сами, без бабите, но в нашия си дом, вече всичко беше в нашите ръце и аз се чувствах 100 пъти по-щастлива. Дори само заради факта, че никой не ходи по теб и не ти казва какво и как трябва и не трябва да правиш!
Щастлива, че така или иначе вече съм се видяла шестицата на кантара (макар и точно преди седмицата – беше се закотвил на 69 кг ), си казах, че ще опитам да променя нещо и в начина си на хранене. Четох диети и режими, гледах таблици, мнения, снимки ...опитвах 20 дни от 90-дневната, след което стомахът ми, явно вече научен да разгражда по един вид храна, при смесване на два или повече ми докарваше болки, почти съизмерими с контракциите.
Може би ако ви се налага и имате да сваляте 50+ кг, този метод ще е ефективен, но аз определено не искам цял живот да ям мусаката без месото или заливката, яйцата без сирене и т.н. Хубавото, което научих от тази диета, е да не пия нищо по време на ядене. Половин час преди хранене и 1 час след това и задължително през целия ден много вода, но не и докато се храните.
Освен това се научавате да ядете много плодове и салати – толкова много обаче, че вече ви се гади от тях и си искате мусаката. Шапка свалям на тези, които избират разделното хранене доживот - за мен това е равно на безкрайни мъки.
Някъде по това време, докато четях и се чудех коя диета ще ме нахрани и отслаби едновременно, се научих да пия кафето без мляко и захар. Никога не съм обичала сладките неща и все се чудех защо дебелея, докато не се замислих, че пия по 3-4 кафета всеки ден, с по 3-4 лъжички захар всяко – а те не са необходими по никакъв начин на организма ми.
Газирано също не обичам, но пустият навик „кока кола с кафето“ ме преследваше отдавна и когато реших да го пия чисто, изхвърлих и кока-колата от хладилника.
Хлябът почти никога не ме изкушава (изключвам топли домашни питки, но това обикновено е с повод, а празниците не са всеки ден, така че тогава трябва да се глезим и да бъдем щастливи).
Е, как може да сте щастливи, ако сте на диета и трябва да консумирате онзи хляб тип тухличка, коѝто отхапвате и се рони като тебешир в устата ви? Много по-засищащо всичките ми сетива е да мина покрай местната фурна и да вляза, прикоткана от аромата на топъл хляб. Намерих си тъмно и многозърнесто, плътно и отново полезно хлебче, което обаче е меко, вкусно и засищащо.
Когато детето стана на 1 година аз, щастлива, усмихната и доколкото може – спокойна с две малки, палави дивачета у дома, осъзнах, че само без захарта, кока-колата, с големи количества салати и плодове, и с малко от любимото хлебче, вместо 4-5 сандвича бял хляб след работа, и без други ограничения, съм докарала нещата неусетно до 65 кг.
Направих си редовните тестове на хормони, защото от училище още имам проблеми с щитовидната жлеза, и се оказа, че не само загубата на килограми е бонус за новото ми тяло, но хормоните са ми в идеални граници.
Тогава някъде, по форуми и дискусии, попаднах на жени, говорещи не за диета, а за начин на хранене, който не изключва никакви продукти, само ги ограничава като грамаж. И се зачетох в ЗОНАТА!
Това е и нещото, което в момента харесвам и по което отскоро се водя. Не съм супер строга в спазването, но когато се храниш по Зоната, приемаш храна 5 пъти на ден, с разпределени порции за деня, като всяко хранене задължително се състои от протеини, мазнини и въглехидрати.
Какво по-хубаво от това да имаш всичко, което искаш, в една чиния, през няколко часа? Целта на този вид хранене е да не усещаш глад. Две седмици се мъчих да прочета и разбера, защото децата не ми даваха възможност, а тези таблици, блокове, грамажи ми се виждаха непостижими за изчисление. Сега обаче, почти месец, след като се зачетох в Зоната, се научих на много неща и то на много полезни неща. И определено през повечето време дори и несъзнателно аз съм в ЗОНАТА.
Като сумирам всичко - спокойствие, почивка, усмивки, вода, кафе без подобрители и хапване на това което искам, и спорт - предимно покрай децата - резултатът е 62 кг, което е с 13 по-малко от тези, които поддържах с години след раждането на дъщеря ми.
С всичко написано по-горе не искам да се хваля, че съм кой знае колко слаба. По стандартите на много жени съм далеч от приемливите килограми, но аз се чувствам супер и вече влизам в дрехите си от преди 10 години, а това няма как да не ми е стимул.
Просто искам да кажа, че ключът е в това да се харесвате, да сте спокойни, да се наслаждавате на живота и храната.
Правете си спомени и не изпускайте хубавите мигове с децата, близките и приятелите ви.
Това са само положителни емоции, които, съчетани с малко старание, ще се отблагодарят подобаващо на тялото ви.
Работа винаги ще има и никога няма да свърши ...и пари никога няма да имате достатъчно, така че нека те не бъдат най-важното в живота ви. Не е нужно да купувате тонове безполезна, вредна и евтина храна, когато можете да купите много по-малко количество, но вкусна и истинска, която ще нахрани не само тялото, но и съзнанието ви.
Ще завърша, като кажа, че за момента съм щастлива, защото отслабвам постепенно и мисля, че отслабвам, защото съм щастлива и уважавам себе си, угаждам си и дори се поглезвам в рамките на приличното. Не смятам, че е важно да си перфектна в очите на другите, а вкъщи да се гърчиш от глад и ограничения.
Бъдете добри, милосърдни, не завиждайте, не се тормозете и си живейте живота. Както се казва, така или иначе живи от него няма да излезем, но е важно как ще го изживеем, а той си минава... и то бързо.
Положителни емоции и вкусна, питателна храна ви пожелавам!
