fbpx
И аз съм човек

Щастието е само част от уравнението

4 ноември 2019

За много хора отстрани това да си гледаш децата вкъщи изглежда като безметежна отпуска, като една безкрайна разходка в парка, като лелеяна почивка. И само да си се оплакал за нещо, веднага скачат насреща, за да ти обяснят, че няма от какво да си недоволен. Така се е случило и с авторката на текста, която иска да каже на всички възмутени само едно: това, че си си вкъщи, не значи, че не работиш, и то здраво.


Миналата седмица няколко души коментираха във фейсбук какъв “късмет” имам и колко “благословена” съм, че мога да си стоя вкъщи и да си гледам децата. Свикнала съм с такива коментари, но по някаква причина, докато се взирах в думите този път, осъзнах, че те провокират особени чувства в мен. “Ако имаш щастието да си стоиш вкъщи със сина си, трябва да си благодарна за това”, обясняваше един от коментаторите, едва ли не мъмрейки ме.

И макар че разбирах идеята му и действително съм щастлива да си гледам децата, също така мога да кажа, че коментари като този пропускат много от цялата картинка. А то е, че да гледаш децата си вкъщи не е неописуем късмет и манна небесна.
Оставяме настрани факта, че да се грижиш вкъщи за малки деца, е адски трудна работа, и то работа, която, ако трябва да съм напълно честна, не ми идва отръки. Истината е, че съм се постарала доста, за да намеря решение, което да става за нашето семейство, за да мога да съм с децата вкъщи през по-голямата част от времето.

Когато говорим за майките или бащите, които остават у дома, за да гледат децата, като “късметлии” или “привилегировани хора”, изпускаме някои важни факти.
Първо, повечето родители, които не работят и гледат децата, не са имали избор. Детските градини са толкова скъпи, че майка като мен с четири малки деца няма как да си ги позволи. И второ, обикновено родителите, които гледат децата вкъщи, вършат и друга работа: или работят от вкъщи, или ходят на работа с нетипично работно време, за да допринасят за прихода в семейството. Така че, ще ме прощавате, но късметът няма нищо общо.

Разбира се, това не важи за всички. Сигурна съм, че има и такива, които могат да си позволят да си останат вкъщи, защото партньорите им изкарват достатъчно пари и не е кой знае какво да се лишат от единия приход, но хайде да сме честни - това не е реалността за повечето родители.

Работя неуморно, за да мога хем да съм с децата, хем да изкарвам пари като на пълен работен ден, вършейки неща от вкъщи. Работя нощем и много рано сутрин, работя всеки уикенд, работя на всяка ваканция. Работех, дори когато започнаха контракциите ми с четвъртото дете, и така и никога не съм имала истински отпуск по майчинство. Не гледам телевизия и животът ми е доста скучен: работа, пране, пазаруване, деца, изплакни, повтори. Няма много свободно време и приключения и, честно казано, няма и много безкрайно забавни моменти. Правя всичко това, защото гледането на децата вкъщи е приоритет, а не защото съм “късметлийка” да се размотавам през живота просто като домакиня.

Не ме разбирайте погрешно, страшно съм благодарна за живота си. Благодарна съм, че членовете на семейството ми са здрави. Благодарна съм, че не ми се налага да оставя децата си в потенциално опасната среда на детската градина, защото съм принудена да работя традиционна работа. И съм благодарна, че работата на съпруга ми ни осигурява здравни осигуровки, за да може аз да работя като фриленсър. Давам си сметка за различните привилегии, които са се натрупали, за да може това да е реалността за нашето семейство.

Време е обаче да си дадем сметка, че всекидневието на родителите, които остават вкъщи, за да се грижат за децата, обикновено е пълно с трудни избори, компромиси, стриктни бюджети и обилно мислене извън рамките относно това как да се подрежда животът им. Съвременният родител, който се грижи за децата у дома, няма много общо с изградената обществена представа за това, и само ако сме достатъчно открити по темата, можем да помогнем на всички бъдещи родители да се справят по-добре с това, което ги очаква.
Така че, моля ви се, не ми обяснявайте каква щастливка съм, защото щастието е само част от уравнението.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross