fbpx
Истории с dm

Чудото, наречено "Моята майка"

2 март 2021

Този текст е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на email konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г. 


Моята майка се казва Ани.

Никога не съм гледала на нея като на обикновен човек, роден по обикновен начин.

Ако очаквате да чуете как ми е готвила най-вкусните яденета, винаги е била усмихната и е ставала в пет часа сутринта, за да ми намаже филия с лютеница, ще останете разочаровани.

Още от съвсем малка съзнавах, че туй, което ме буди с трясък в седем сутринта, провиквайки се от кухнята „Елисавета, ставай!!!“, е нещо съвсем различно от обществените очаквания.

Първите ми спомени за нея са от детската ми градина. Висока и царствена, тя ме хващаше за ръката, излизаше на улицата и беше най-красивата сред всички майки. Извисяваше се със своите метър и 73, вървеше плавно с балетната си походка и докато аз унило се тътрех до нея, колите бибиткаха, за да я поздравят, мъже я спираха, за да я заговорят, а тя просто вървеше нататък, защото бързаше.

Бързаше да ми обърне внимание, да ми разкаже всичко, което я вълнува, да ми сподели абзац от книга, да ме вземе от детска градина, веднъж седмично да хапнем в някой ресторант и да се смеем до припадък. Нищо, че беше на 30, а аз само на 5.

Моята майка беше балерина. Още помня как изглеждаше, докато се мотаех из съблекалнята на Националната опера – дълги крака, опънати върху тоалетката, изкуствени мигли, сценичен грим, цигара.

Съблекалнята на балерините беше място, което никак не приличаше на останалата част от детството ми. Западнало по един декадентски начин, миришещо на дърво и пълно с горски създания. Облечени в  костюми или голи, колежките на мама играеха карти, плетяха, разказваха си вицове и ежедневието им бе като сцена от „Ах, този джаз“. И досега съм благодарна, че имах шанс да израсна зад кулисите на един магичен свят благодарение на мама.

Когато бях малка, децата ми казваха „Е, то щом майка ти е балерина, значи по цял ден нищо не прави освен да танцува из къщата по пеньоар и да се пудри с огромно пухче“.

Милата ми майка… Както често ми е казвала, „Ели, трудно е човек да бъхта по цял ден и после вечер да иде да прави изкуство“.  Защото мама работеше постоянно, а после чистеше, гладеше, готвеше, пазаруваше и понякога се връщаше след спектакъл в 11 вечерта смъртно уморена.

Не знам как успяваше винаги да е елегантна, с маникюр и парфюм. Цял живот се опитваше да ме направи човек, който поне да започне да се сресва и да се поглежда в огледалото, но, когато станах на 20, се отказа.

Мама ме научи да обичам свободата.  Постоянно ми повтаряше: „Важното е да можеш сама да се издържаш. Да си имаш нещо свое. Да бъдеш сама себе си. Да можеш да си тръгнеш, когато поискаш“.

Научи ме да не се изгърбвам. „Не се изгърбвай“, ми казваше. „Няма нищо по-грозно от гърбава жена.“

От нея получих най-добрите съвети за мъжете. „Свестният мъж е щедър. Но не гледай на теб какво дава, защото може да е временно. Гледай дали дава на всички около него. Най-важно е да е добър, но не сантиментален. Сантименталните хора са най-жестоки.

Мама никога не е чакала внуци. Надяваше се да стана велика личност, вместо да бременея, и когато я попитах дали ще ми помага с децата, ми каза: „Който си има деца, да си ги гледа“. После отгледа и тримата си внуци с цялата любов на сърцето си, за да може нейната дъщеря да има кариера и свобода.

Научи ме да чета навсякъде. Да вървя по тротоара и да чета, без да се блъскам в стълбовете. Да ям и да чета. Когато обядвахме заедно, и двете вадехме книги, подпирахме ги на една солница и четяхме.

Тя ме научи, че майката е самостоятелна личност, която не принадлежи на децата си. Понякога знаех, че просто трябва да я оставя на мира в най-добрата компания – нейната собствена. 

Моята майка никога не се скандализира. Не я възмущава нито каруцарската реч, с която се сдобих с времето, нито житейските абсурди, които натворих с годините, нито това, че винаги бъркам в тенджерата, преди да е станало яденето.

Моята майка ме обича така, както никога не съм се надявала някой да ме обича. Без капка колебание. И ме научи на най-важните правила в живота ми, валидни и до днес:

Не флиртувай там, където си вадиш хляба.

Легендата, че красивите жени са глупави, не е вярна.

На каквото си се присмял, това ти се е случило.

Но най-вече ме научи на почтеност и състрадание. Научи ме да обичам животните, да бъда силна и да взимам решения, колкото и тежки да са.

Никога не разбрах защо има такова скромно мнение за себе си. Все казваше: „Ели, колко по-добре пееш/ рисуваш/ пишеш от мен“ или „Колко по-добре ги разбираш тези неща, маме“. За мен тя е най-добрият литературен експерт и преди да видя какво ще ми кажат великите критици за някоя книга, давам я на мама.

Тя ми показа как се гледа изкуство. Когато е добро – с аплодисменти. „Най-голямата награда за артиста са аплодисментите. В края на краищата, това е, за което сме се трепали толкова време.

Когато обаче, е лошо – с напускане. Макар сама да беше балерина, ме учеше, че не трябва да толерирам лошото изкуство, а да го порицавам високо, ясно и недвусмислено.

Мама преживя житейски предизвикателства, достойни за цял отряд ветерани от Първата световна война, и все още главата ѝ е изправена.

Научи ме да се надсмивам на носталгията, да вярвам, че всяко поколение е по-добро от предишното. За разлика от много хора на нейната възраст, никога не я чух да казва, че по нейно време е било по-добре. 

Винаги гледай напред, но работи сега, защото не знаеш какво може да ти донесе животът, а няма да си вечно млада.

Един ден седяхме край морето и си говорехме. Мама обожава морето. След 5 минути взиране ми каза: „Не ме е страх да умра. Просто не искам. Докато съм жива, ще мога да виждам. Когато умра, вече няма да мога, а то ще е още тук все така красиво и това много ме измъчва“.

Мама е голямото ми вдъхновение. Човекът, който ме научи, че да си свестен и почтен, в края на краищата, е най-добрият вариант. Да работиш е най-сигурният начин да се научиш да правиш нещата както трябва. Да имаш време за себе си е изключително важно. Да казваш истината на децата си е това, което ще ги свърже най-силно с теб. Само не успя да ме научи да се сресвам, но дори майка ми не успя да се справи с всичко. 

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross