fbpx
И аз съм човек

Честита годишнина от ефективната присъда!

23 февруари 2020

Първите дни, седмици, месеци, година с новото бебе са шантав период. Хем си изтощен да краен предел, хем е толкова вълнуващо и запленяващо да ти гукат насреща и, разбира се, да сменяш памперси за норматив, че няма описание, което да побере тази картинка. В първата година разбираш и много неща – за себе си и за околните, които дори не си подозирал. Днес в Майко Мила! Катерина Пунзарова празнува своята първа година майчинство с няколко мисли какво ѝ се случи и какво не през нея.


Да, мина една година откакто родих и откакто съм в пълно информационно, емоционално и социално затъмнение! Мъжът е в странство, за да изкара прилични доходи за памперси и мокри кърпи, които свършват толкова бързо, сякаш имам не едно, а 15 деца.

Сексът е мираж, също като наспиването. Родителите ми, слава на Бога, са огромното ми рамо и помощ, но все пак и те за хляб работят, не е като да им хвърлиш детето и да избягаш, докато навърши 18.

Приятелите... Имах ги малко, сега останаха още по-малко. Може би неродилите смятат, че да сменяш памперси, да чистиш повръщано и крещиш след гологъзото дете с ръка, омазана с крем до лактите, и с памперс в другата, е някакво страхотно, ултра, мега забавление и не смеят да те откъснат от него. Родилите те посещават рядко по същата причина, но с точно обратното мислене: да не развалим режима, че иначе ни е известно как бебето се превръща в разярена триглава ламя, която реве, крещи и те дърпа за крачола. Благодаря на всички!

Може би най-смелата ми приятелка, която идва редовно, е тази, преборила се с нейната ламя, а тя – повярвайте ми – не беше триглава, а по-скоро с 20 глави. Но както и да е, живея си и с ламята, и със сладкото в дъщеричката ми, и с ината в нея. Също така съжителствам с цялата си вежда и мустаците, които са толкова големи, че може би хората в магазина ме мислят за мъж джудже.

И в цялата картинка никъде не попада родата на съпруга ми, защото те са друга работа, чакат специална покана, изваяна върху бивна на индийски слон албинос, но пак не съм сигурна, че и тогава ще се престрашат да навестят 50-те процента от гените си. Здраве да е...

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross