fbpx
Животът с деца

Хайде да не се хвалим с неща, които не са наша заслуга

2 февруари 2021

Струва ли ви се, че съвременният родител, и в частност майката – този свят човек, постоянно е въвлечен в някакви състезания: 

  • със себе си, защото е трудно човек да се превъзмогне и да спи общо три часа за цяла работна седмица; 
  • с майка си, която, разбира се, е била перфектният родител и нейните бебета “никога не са правили така”; 
  • с някои майки в градинката, които небрежно подхвърлят, че 10-месечното им бебе вече е стигнало до етапа на развитие на 3-годишно и може би е добре да се помисли за смяна на набора за детската градина, защото е “толкова добре развито за възрастта си”; 
  • с други майки в социалните мрежи, които имат перфектни снимки, къщи, деца, фигури, маникюри и малки кученца, които, можем да се закълнем, са еднакви във всички снимки (може би е едно и също и се наема?!), и чиито 3-месечни бебета спят сами по 12 часа през нощта, без “гък” да кажат.

Изтощително е. Може ли да си починем малко?

Явно подобна идея се е зародила и в главата на една майка от Reddit, която решава да сподели с останалите следната житейска мъдрост: “Родителите нямат никаква заслуга за голяма част от нещата, с които се хвалят, че правят техните бебета. Наскоро ми го каза терапевтът ми и мисля, че трябва да го изкрещя от върха на някоя планина”. 

Дамата си спомня, че като млада майка е била засипвана с редица въпроси и коментари от иначе доброжелателни приятели и колеги, които обаче са я карали да се чувства като “най-скапаната майка на света”, от една страна, а от друга, са я тревожили, че едва ли не на бебето ѝ му има нещо.

Хайде да си го кажем: нещата, с които някои родителите на съвсем малки деца обичат да се хвалят, винаги са едни и същи и винаги са съпроводени с реплики, които имат за цел да осведомят осведомят останалите колко са назад с "материала".

Ето няколко бързи варианта на диалози по пет евъргрийн теми, за които се сетихме, че са ни минали покрай ушите:

1
– Спи ли през нощта?
– Само на гърда или само ако го нося, или само ако е легнало върху мен с палци, насочени точно на югоизток.
– Ооо, моето на 3 седмици вече спеше през цялата нощ.
– Страхотно! Себе си ли да застрелям или бебето? (последното, разбира се, само си го мислим и не го казваме, защото ще оставим грешно впечатление)

2
– Суче ли?
– Трудна работа. За 40 минути изсуква по 5 мл от едната гърда, после заспива и след 7 минути се събужда, за да изсуче още 5 от другата, след което ги повръща, защото има рефлукс.
– Моето ядеше толкова много, че качваше по кило и половина за месец.
– Да ви приседне дано! (още един отговор, който никой никога не е изрекъл на глас)

3
– Държи ли си главичката изправена?

– Не, умира от ужас, когато го сложа по корем, защото не може да си държи гигантската глава нагоре и я забива в повивалника, което още повече го ужасява.
– Моето бебе си държеше главата само, още преди да ни изпишат от болницата, а на третата седмица започна да се обръща и едновременно да се опитва да се изправя и да танцува казачок.
– ?!?

4
– Не мислиш ли, че е време да спреш да бършеш наакани дупета и да го научиш вече на гърне?

– Ама то още не може да седи седнало.
– Ти си знаеш, аз само ти казвам, че е както ги научиш. Моето го слагам на гърне от третия месец и съм много доволна. Вече е на 8 месеца и сигурно скоро ще се научи да се бърше само.
– Да, защо не го пробваш направо на тоалетната, вече му е време.
– Знаеш, ли това не е лоша идея…

5
– Ох, милата, ако моето беше като твоето, не знам какво щях да правя…
– Какво искаш да кажеш?
– Ами виж го как плаче за щяло и нещяло горкото. 
– Ама то е на два месеца – реве и за “здрасти”…
– Не, не, моля ти се, аз имах страшен късмет с моето дете, никога не е плакало.

Това може да продължи до безкрай. Истината е, че за спящи/ ядящи/ тихи бебета на по няколко месеца няма как родителите да имат особена заслуга, защото това не е нещо, което можеш да възпиташ в новородено.

Може би няма да е лошо да оставим гордостта за моментите, в които се усещат сами да казват “добър ден” и “благодаря” и да решават задачи с две неизвестни, без да ни питат как точно да стане. 

Всичко останало преди това – сучене, спане, гърне и т.н., подхранва родителското съревнование, което е абсолютно безсмислено, защото наградата и за “първите”, и за “последните” е една и съща – здрави и щастливи деца.


Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross