47% от учениците на 15-годишна възраст не разбират какво четат. Едва 9% от тях различават факт от мнение. 100% от нас са в ужас от тези данни. Но за да не изпадаме в излишна паника, решихме да потърсим хора, които врят и кипят в образователната сфера, за да ни обяснят какво означават тези резултати. Обърнахме се към сдружение "Образование България 2030" и техния координатор Златка Димитрова за един трезв и конкретен анализ встрани от сензациите.
Освен ако в последните дни не сте били в Пиза с изключен роуминг, сигурно сте чули за резултатите на българските ученици в новото издание на международно сравнително изследване PISA. Те са слаби, дори по-слаби от тези от предишни години. Очаквано, 47-те процента функционална неграмотност се превърнаха в сензация в медийното пространство. Нищо ново и стряскащо – сгрешеният въпрос на матурата предизвика къде-къде по-остра реакция.
Място за спокойствие обаче няма, резултатите от PISA са драматични и не чертаят нищо добро за бъдещето ни. Времето минава и функционално неграмотните поколения отдавна са се влели в икономиката и обществото ни. Тоталното изкривяване на важните теми в образованието обаче от години не позволява системните промени в образованието да се наложат и възприемат. PISA е един от начините да започнем да мислим именно за тези теми.
Какво всъщност е PISA? Защо е важна?
PISA е международно сравнително изследване на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), което се провежда на всеки три години. Тази година в него участват 79 държави и над 600 000 ученици на 15-годишна възраст. Резултатите се базират на извадка от разнообразни по профил училища във всяка страна. За разлика от националните външни оценявания и матурите, PISA тества учениците не толкова за предметни знания (т.е. информация, която може да се назубри), а за умения и готовност да приложат наученото в живота.
Скептиците, на които PISA им е крива, смятат, че тя не успява да измери “силните страни” на нашата образователна система. Може и да е така. Обаче капсулирането в границите на България е безсмислено, при положение че глобалното знание и глобалната икономика са факт и не можем да си позволим нашите млади хора да не са конкурентоспособни в тези условия. Освен ако не мислим, че на интервю за работа в глобална компания, ще ни карат да декламираме Ботев. (Ако бъркаме, моля, изпратете ни видео запис на подобно интервю и ще го публикуваме.)
Какви са последиците от функционалната неграмотност?
Да си функционално неграмотен значи, че не можеш да четеш, смяташ и пишеш на ниво достатъчно, за да се справяш в училище, във всекидневието и в работата си. Ако човек е функционално неграмотен, няма да може да прочете текст, да разбере информацията в него и да я приложи. Функционалната грамотност не е просто процент, с който измерваме (не)успеха на учениците. Хората, които са функционално неграмотни, е по-вероятно:
- Да имат по-нестабилно здраве;
- Да живеят по-кратко;
- Да са безработни;
- Да живеят в бедност;
- Да извършат престъпление.
И обикновено едното следва от другото.
Какво казва PISA за българските ученици и дали ще ги стигнем китайците?
Резултатите от PISA 2018 представят по-песимистична картина за образованието отпреди 3 години. България се нарежда на последно място в ЕС по функционална грамотност на 15-годишните ученици.
| Функционално неграмотни 15-годишни ученици в България | PISA 2015 | PISA 2018 |
| Четене | 41,5% | 47% |
| Математика | 42% | 44,4% |
| Природни науки | 37,9% | 46,6% |
Почти половината от 15-годишните ученици не могат да прочетат и приложат прочетеното в задача от реалния живот. Макар и с малко се увеличава делът на учениците, които не постигат базисна математическа грамотност в училище. Най-драстично се влошават резултатите по природни науки – с почти 10% за последните 3 години.
PISA може да ни даде и още един важен извод – качественото образование не достига до всички деца и това най-ясно се вижда през дела на т. нар. “устойчиви ученици”. Това са тези деца, които имат най-нисък социо-икономически статус, но постигат високи резултати. За България през 2018 г. той е 7%, почти двойно по-малък от 2015 г. (13,6 %).
Има още един показател, по който България се отличава от всички държави в изследването. “Пропастта” в резултатите на децата с по-привилегирован произход и на тези от непривилегирован такъв намалява – от 4 години разлика през 2015 г. до 3,5 години през 2018 г. Така например ако децата, родени в бедни семейства продължават да не покриват минималните нива на функционална грамотност, то в същото време децата от по-заможни семейства започват да се представят по-слабо от предишните години.
Какъв е проблемът?
Разбира се, не можем да разглеждаме тези резултати като “суха” статистика, извадена от контекст. Зад всички тези данни стоят безброй различни фактори и мотиви.
Време е да си признаем, че за голяма част от днешните деца и младежи училището вече не е привлекателно и смислено място за учене и развитие. Причината загатнахме горе – от тях все още се изисква да запаметяват и възпроизвеждат уроци с пламенен патос, да стоят мирно и послушно в продължение на часове и да посещават частни уроци поне две години преди “животоопределящи” държавни изпити. Светът вече не изглежда по този начин и е нелогично в училище да важат правила, различни от тези в живота.
Трябва да признаем, че тези резултати се публикуват на фона на редица важни реформи на Министерството на образованието и науката, които маркират пътя към положителна промяна в образованието. Вече имаме иновативни училища, нови учебни програми, по-високи заплати за учителите, електронни учебници, часове по роботика и предприемачество и повече свобода за учителите при провеждането на уроците. Всичко това обаче явно няма да може да завърти колелото на промяната, ако не се променят нагласите на учителите, че и на родителите.
Какво можем да направим?
Българското образование трябва да настигне реалностите на 21-ви век, въпреки че в момента изглежда, че иска да направи обратното. Резултатите от PISA показват, че щом става въпрос за реформа на образованието, ние, българите трябва да сме два пъти по-бързи и ефективни от останалите по-напреднали европейски (и не само) държави, ако искаме младите ни хора да са конкурентни на своите връстници по света. Все пак искаме децата ни да бъдат успешно реализирани и активни граждани, нали? Това естествено изисква общи усилия. Ето какво можем да направим:
- Да осъзнаем, че образованието трябва да развива умения като: критично мислене, работа в екип и дигитална компетентност, а не само знания. Логично е системата да мери именно тях на “изхода”. Това значи промяна на учебните програми, училищната среда и преподаване, но и на националните външни оценявания и матурите.
- Учителите да развият нагласи, които да им помогнат да подкрепят всяко дете да развие своя потенциал в 21-ви век, като например да учат през целия си живот и да са гъвкави и адаптивни към новите изисквания.
- Родителите да се вълнуват не от това кое литературно произведение ще отпадне от учебниците, а от това дали училището готви децата им да се справят с живота.
- Институциите да си признаят, че имат да работят още върху качеството на услуги, процеси и подкрепа за училищните общности;
Какво трябва да направим ние, родителите, за да помогнем на децата си да вземат максималното от училище? На първо място можем да осъзнаем, че частните уроци невинаги помагат на децата да получат по-добро бъдеще. Най-доброто, което можем да искаме за тях, е училището да им осигури подкрепяща среда, където могат да бъдат активни, да работят в екип, да експериментират, да излизат извън рамките на учебниците и тестовете.
И последно, има и друг момент: че сигурно не ни пука. Защото можем да прочетем този текст и да го осмислим. Защото нашите деца също могат да го направят (добра работа!). Защото си имаме достатъчно грижи, функционално неграмотните са някъде далеч, причини много. Обаче ако се замислим, резултатите от изборите (например) зависят от всички, независимо дали са функционално грамотни, или не. Пенсиите ни ще зависят от работоспособността на всички деца, които в момента са в училище. В този смисъл няма наши и чужди деца, въпреки че между тях може би има огромна пропаст от знания и възможности. Има смисъл обаче при следващия кух, битов образователен дебат (да речем, черно-бели ли да са учебниците), да се замислим за PISA. Най-добре трезво, без сензации.
