fbpx
Жените могат всичко

Първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица

22 март 2018

Наскоро в Майко Мила! и рубриката "Жените могат всичко" ви разказахме за Сабрина Гонзалес Пастерски, която е сред най-младите, успешни и известни физици в САЩ и неслучайно наречена от Харвард "Следващия Айнщайн".

Миналата седмица пък писахме за една българка - Мариана Тодорова, която работи в непопулярната в България, но свръх конкурентна и атрактивна област в световен план футурология, която, с помощта на научни методи, опитва да даде прогноза за очаквани събития в бъдещето.

Днес пък ви представяме една друга забележителна жена, която в живота си съчетава наука и изкуство така умело, че с размах отваря вратите на успеха пред себе си. Изключителната Фабиола Джаноти – първата жена начело на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – разказва пред Ню Йорк Таймс за пианото, физиката, ЦЕРН и равните възможности.

--------

Фабиола Джаноти е един от най-изтъкнатите физици в света, и, когато гледа небето след залез слънце, вижда повече от Луната, звездите и Млечния път.

За нея нощното небе е всекидневно напомняне за невежеството на човечеството относно произхода на Вселената.

Когато погледнете небето през нощта, виждате само 5 процента от това, което реално съществува“.

Не познаваме останалото, затова го наричаме тъмна енергия и тъмна материя. Нас, физиците, ни е малко срам, че разбираме само 5 процента от Вселената. Хайде де! Трябва да открием отговора на този въпрос, нали?“, казва тя.

Д-р Джаноти, на 57 години, не е нито арогантна, нито наивна. Тя е първата жена генерален директор на Европейската организация за ядрени изследвания – или ЦЕРН – където най-големият и най-мощен ускорител на частици се помещава дълбоко под земята, близо до Женева.

Тя ръководи един от двата гигантски експериментални екипа на ЦЕРН, които през 2012 г. стигат до откриването на Хигс бозона – частицата, която обяснява защо някои други елементарни частици имат маса.

Съществуването на Хигс бозона е прогнозирано през 1964 г. Питър Хигс и негови колеги, които предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада.

47 години по-късно - на 12 юли 2012 година, от ЦЕРН обявяват, че при експериментите ATLAS и CMS е наблюдавана експериментално частица с маса около 126 GeV (гигаелектронволта), т.е. с характеристиките на Хигс бозон, както са предсказани от Стандартния модел (теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици.), но е необходима още работа, за да се докаже, че това е именно търсената частица.

На 14 март 2013 ЦЕРН потвърждава, че откритата частица наистина е Хигс бозон - според някои, това е най-голямото научно откритие в областта на физиката от началото на 21-ви век. На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс е награден - заедно с Франсоа Англер, с Нобеловата награда за физика за това откритие.

Фабиола Джаноти и ръководителят на другия екип имат честта да обявят пред света откритието на известната като "Божествена частица".

 

4 юли, 2012 година. Моментът, в който в ЦЕРН обявяват, че експериментите им са довели до откритие на частица, съответстваща на дълго проучвания и търсен Хигс Бозон. Снимка: Максимилиен Брайс, Лорен Егли/ЦЕРН

Оттогава не е имало голямо откритие в ЦЕРН, което разочарова и дори потиска някои от физиците там. Но родената в Италия д-р Джаноти е известна като непоколебима оптимистка, която знае как да представя науката пред общата аудитория.

През януари тя бе част от изцяло женския състав ръководители на Световния икономически форум в Давос.

За първи път в историята на Давос ръководител на научна организация беше избран за съпредседател“, казва тя. „Това бе много добър знак. Моето послание гласеше, че науката няма паспорт, пол, раса, култура, политическа партия. Казах, че науката може да играе ключова роля както в създаването на връзки между хората, така и в изграждането на споделено бъдеще в разединения ни свят, защото е универсална и обединяваща“.

ЦЕРН има годишен бюджет от близо 1,2 млрд. долара, осигурен от държавите-членки, и работи с 15 000 учени от повече от 110 държави. Организацията има седалище в Женева и други лаборатории по света.

Тениските, продавани в магазина за сувенири на ЦЕРН, също свидетелстват за успеха и възможностите на организацията. Едната е с принт на уравнението, което обобщава настоящото разбиране за основните частици и сили, което бе потвърдено, благодарение на експериментите, провеждани в ЦЕРН.

Другата е в чест на научното откритие, което по-пряко засяга всекидневието на хората по света – това е първата страница на предложението за „Информационно управление, направено от физика Тим Бърнърс-Лий през 1989 г., което води до създаването на световната мрежа (World Wide Web).

Д-р Джаноти нарича научните експерименти двигатели на иновациите, като често цитира Ейбрахам Флекснър – основател на Института за съвременни изследвания в Принстън, Ню Джърси – който възхвалява „ползата от безполезни знания“.

Квантовата механика се е смятала за напълно безполезна информация“, казва тя. „Но днес нямаше да имаме съвременна електроника без нея. Нашият GPS няма да работи без познанията за относителността“.

Дъщеря на геолог от италианския регион Пиемонт, който я е научил на любов към природата, и на майка от Сицилия, която е имала страст към музиката и изкуството, като дете д-р Джаноти мечтае да стане прима балерина. Тя има високи цели – иска да танцува в Ла Скала в Милано или с Болшой в Москва.

Но не танците, а пианото се оказва неустоимо за нея. В Италия тя получава музикално образование в тази специалност и смята да стане класически пианист, докато не се премества и не получава докторска степен по физика от Университета в Милано. Започва кариерата си в ЦЕРН със стипендия за следдокторска специализация през 1994 г. и пише дисертацията си на базата на експериментите в ЦЕРН.

Трябваше да избирам“, казва тя. „Реших, че като хоби мога да запазя музиката, а не физиката“.

Биографията на Мария Кюри я вдъхновява за научни изследвания. „Страхотно е, че опитите са били неразделна част от всекидневието ѝ. Тя приготвя супата за вечеря, докато сменя радиоактивната проба в съседната стая.

Вярата на д-р Джаноти в необходимостта от събаряне на бариерите между изкуствата и науката произтича и от нейната страст към музиката. „Твърдостта, прецизността и творчеството, които научих в моето музикално образование, са също толкова важни, колкото и физичните изследвания, които провеждам в момента“, споделя тя. „Музиката е с мен всеки ден“.

Дори в доминирания от мъжете свят на науката, тя заявява, че никога не е била подложена на полова дискриминация.

„Не мога да кажа, че някога съм се чувствала дискриминирана. Може и да съм била, но не съм го осъзнала. Сега познавам много жени учени, които наистина са имали трудности в кариерата си. Очевидно все още има какво да се направи, за да предоставим еднакви възможности на всички.“

От всички служители на ЦЕРН - 2500 физици и инженери, едва 12% са жени. ЦЕРН стартира инициативи за насърчаване на многообразието, включващи и жените, с помощта на мониторинг на кариерното развитие и програми за мобилност.

В ЦЕРН д-р Джаноти е страстен популяризатор на движението „Отворена наука“, а в частност - на публикуването на научни разработки в списания със отворен достъп, както и разработването на хардуер и софтуер с отворен код.

„Това е начин за разпространяване на научни знания по света, особено в по-малко привилегированите страни“.

През годините д-р Джаноти неусетно се е превръща в пример за подражание сред жените, заради честността на своята позиция.

Аз съм много открита, предполагам че затова съм модел на подражание. Ползотворно е, когато момичетата имат пред себе си успешни жени и виждат възможности за изграждане на блестяща кариера. Разбира се, аз съм много, много, много щастлива, че мога да бъда полезна“.

Физиците, които работят с нея, възхваляват нейната човечност. Това, което понякога остава неизказано, е че работата ѝ – заедно с неизменното търсене на нови познания – винаги е доминирала в живота ѝ.

Тя е невероятна жена, посветила живота си на физиката“, казва Ренде Стийренберг, холандският физик, който ръководи дейностите в адронния колайдер в ЦЕРН. „Но със сигурност е жертвала много“.

Стивън Голдфарб – американски физик в ЦЕРН – си спомня времето, когато късно една вечер изпраща на доктор Джаноти статията, която току-що е написал. „Тя я погледна и коментира веднага. Жените, лидери в науката, не могат да заспят, докато не си свършат работата“.

Джоел Бътлър, физик от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, който ръководи друг екип детектори в ЦЕРН, я нарича „без никакво съмнение работохолик“. След което добавя: „Тя е воин – за толкова много добри неща. Живеем в свят, в който истината не винаги се цени. А тя винаги се застъпва за нея“.

Д-р Джаноти, която е неомъжена, живее в апартамент с изглед към Женевското езеро и Мон Блан. Тя свири любимите си композитори – Бах, Шуберт, Скарлати, Хайдн, Брамс – на пианото Ямаха, понякога със слушалки, за да не пречи на съседите си.

На въпроса дали е трябвало да пожертва личния си живот заради кариерата си, тя отговаря: "Не е била съзнателна и умишлена жертва. Професионалният ми път просто се разви по-бързо и по-добре от личния ми живот. Така става понякога“.

Тя никога не поглежда назад – нито в живота, нито в работата си. „Не съм човек, който съжалява. Имаме възможности в живота си. Трябва да се възползваме от тях и винаги да бъдем позитивни“.

Избрани цитати:

Относно съществуването на Бог:

Няма универсален отговор. Има хора, които казват: „О, това, което наблюдавам, води до нещо невидимо“, но има и хора, които казват: „Това, което виждам, е това, в което вярвам и спирам дотук“. Достатъчно е да се каже, че няма доказателства дали Бог съществува или не.

Защо има толкова много жени от италиански произход във физиката:

Има много теории за това защо има толкова много италианки във физиката, в сравнение с дами от други националности. Едната е, че физиката отваря пътя за преподаване в гимназията. Спомням си, че докато бях в училище, нямаше много учители по природни науки. Преподаването в гимназията се считаше за добра работа за жените.

За връзката между готварството и науката:

В кухнята трябва да сте стриктни и точни. В противен случай суфлето не заема правилна форма. Всичко е свързано с термодинамиката. В същото време трябва да сте изобретателни. Не е забавно просто математически да следвате рецептата. Мога да започна с проста карбонара, но да добавя гъби и артишок. Опитвам се отвреме навреме да се променям и да бъда експериментатор в кухнята, както правя и във физиката.

Относно необходимостта от насърчаване на разбирателството в световен мащаб:

Институции като ЦЕРН не могат да решат директно геополитическите конфликти. Те обаче могат да премахнат бариерите, като помагат на младото поколение да расте в уважителна и толерантна среда. ЦЕРН може да даде чудесен пример за това, което човечеството може да постигне, когато отстрани различията и се съсредоточи върху общото благо.

За бариерите между изкуствата и науката:

Наистина трябва да разрушим културните бариери. Твърде често хората разглеждат науката и изкуството като напълно отделни неща. За мен те са еднакви. И двете са най-висок израз на творчеството, любопитството и изобретателността на човечеството.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross