Това е историята на Михаела, която живее в перманентен страх от баща си, а отскоро и от банката. Разказът ѝ е като филм на ужасите, който става все по-черен и все по-страшен. Михаела има нужда от нашата помощ, за да се опита поне да стъпи встрани от кръга на ада, в който живее. Как да помогнете, може да разберете тук, а ето и защо да ѝ помогнете:
Казвам се Михаела и съм на 20 години. Искам да ви разкажа за фаталната случка, която промени моя живот.
През юли 2013 година майка ми Мелиса изчезна безследно. Полицията я издирва цял месец, но нямаше и следа от нея. На 9 август сутринта, след като влязохме при разследващия полицай, разбрахме, че е намерен труп на жена с неустановена самоличност и в напреднал стадий на разложение. След ДНК анализа стана ясно, че този труп е на майка ми Мелиса – убита от баща ми Тодор в банята на апартамента и изхвърлена в река Русенски Лом.
Когато разбрах това, моето детство свърши. Пораснах.
Погребах майка си, без дори да я видя, защотото остатъците от нея бяха в един син чувал. Баща ми го осъдиха на доживотен затвор.
Настойник ми стана баба, която тогава беше на 74 години. Бях останала съвсем сама. Баба от собствените си мъки не можеше да утеши моите, чувствах се много самотна.
Тогава намерих утехата в бащата на моето момиченце, кръстено на майка ми – Мелиса.
На 16-годишна възраст родих дъщеря си, която сега е на 4 годинки. В началото всичко с бащата на дъщеря ми вървеше добре. Той ходеше на работа, изхранвахме се, гледахме малката Мелиса и така всичко продължи до януари тази година.
Баща ѝ спря да ходи на работа, нямахме пари за сметки, за храна и вкъщи започнаха караниците и разправиите.
Това беше всеки Божи ден, докато не решихме да ипотекираме апартамента, в който живеем. Искахме да си платим дълговете и да ни останат малко пари за мен и малката, а пък баща ѝ да замине на работа в чужбина и да започне да праща пари за вноската по кредита и за нас.
Така и направихме. Взехме решението, аз се доверих на баща ѝ и ипотекирах апартамента си. През април тази година подписахме договора за ипотека срещу паричен заем от 10 000 лева. Взехме парите, платихме си дълговете и след известно времe бащата на дъщеря ми замина за Дания на работа.
Със заминаването му обаче всичко свърши – спря да ни търси, да ни звъни, да пита и съответно не ми е пращал нито стотинка за вноските, които са по 620 лева на месец за 2 години. Досега със собствени усилия съм внесла пет вноски, но за моя жалост имам още 19.
Това е моята история, живот или съдба, както щете го наречете. Вече ми е много трудно, не успявам сама, а няма кой да ми помага.
Вноските до края са общо 11 780 лева. Тази сума е непосилна за мен, заради това се обръщам към вас, мили съграждани, майки, бащи и приятели. Моля ви, помогнете на една млада, неопитна, доверчива и в същото време глупава майка и нейното дете да не останат на улицата. Всяка протегната ръка е много важна за мен и дъщеря ми.
Сърдечно ви моля да ни подкрепите, за да може и ние да живеем нормален живот без притеснения и без повече сълзи.
Благодаря от сърце на всеки, който ще ни помогне!
