fbpx
Животът с деца

Три неща, които всеки баща трябва да се опита да прави

11 октомври 2020

От всички интервюта с мъже на високи мениджърски позиции, които е направил в кариерата си Роб Роузман, той успява да събере три неща, обединяващи тези супер успешни изпълнителни директори като бащи.

Обобщава ги в този текст, а бащите, които вкъщи са просто “татко”, а на работа управители на компании за стотици милиони долари, са в подкаста му Dad the Best I Can.


Помнете, че децата следят всяка ваша стъпка

Винаги казваме на децата си какво да правят.

Изяж си броколито.
Подреди си стаята.
Спри с тези видео игри!

Случвало ли ви се е обаче някога да казвате на детето си “да остави малко този таблет”, когато вие в същото време сте залепени за телефона си, докато скролвате през Инстаграма си, проверявате си мейла с безразличие или гледате поредното видео в YouTube?

Една от причините това толкова да ме фрустрира е, защото знам, че съм лицемер.

Марк Бромли, генерален мениджър на хотел и баща на три деца (на 9, 7 и 3 години) казва: “Моментите, в които най-много се дразня на децата си, са, когато се опитват да свърша нещо на телефона си, а те се опитват да ми отвлекат вниманието от това, което всъщност е ужасно, нали?”

Казват, че проектираме собствените си проблеми върху другите хора.

Кой да ми каже, че това важи и при общуването ми с 6-годишното ми дете? Знам, че прекарвам много време с телефон в ръка, защото е лесно и успокоително отвличане на вниманието от реалността, така че има смисъл в това, че се ядосвам, когато шестгодишният ми син отказва да остави конзолата, защото има “още едно ниво” на Fortnite.

Кен Райдаут, финансов съветник и баща на четири деца (на 8, 7, 5 и 3 години), казва: “Децата ви гледат всичко, което правите. Ако се развикам на някое от тях, неизбежно след ден-два жена ми ще ми каже, че най-големият ми син е казал или направил същото”.

Трябва да напомням на децата си през цялото време, че не са те бащата. И макар че е лесно да се каже “прави каквото казвам, не каквото правя”, това влиза от едното ухо и излиза от другото.

Спрете да бъдете коравия мъж и истински се свържете с децата си

Повечето от мъжете сме възпитани да ценим мъжките, стоически качества.

Но това ли са основните качества, които искаме да възприемат децата ни от нас, докато порастват?

По-важно е да помогнем на децата си в това да се чувстват удобно, когато са емоционални и имат нужда да изразят себе си.

Д-р Джон Дъфи, психолог и баща на едно дете (на 24 години), казва: “Моето схващане е, че колкото по-нежни са бащите с децата си, толкова по-голямо въздействие имат в живота, като по този начин моделират нещо важно.

А то е, че е напълно в реда на нещата да си емоционален.

Съвсем ок е да чувстваш това, което чувстваш.

Можеш да си мъжко момче и да нямаш търпение за мача довечера и в същото време да бъдеш мил, благ, нежен човек.

Тези неща имат място в обща вселена.

Такова мислене окуражавам в бащите – да вкарат малко по-нежен подход. Дори баща ви да е бил човек с железен юмрук, не се налага вие да сте същият и нещата ще ви се получат доста по-добре, ако изберете да не бъдете такъв родител”.

Като мъже обикновено се чувстваме най-удобно, когато поправяме някакви неща и решаваме проблеми, но това невинаги е най-доброто за децата.

Когато детето ми падне от тротинетката, обикновено ми идва да му кажа “Изтупай се, добре си”. Но се уча, че може би е по-добре да кажа: “Човече, това сигурно боли. Добре ли си?” За да му покажа, че няма проблеми да плачеш и да показваш емоция, когато те боли.

Джеф Хилимайър, изпълнителен директор на Dragon Army и баща на пет деца (на 15, 13, 10, 9 и 7 години) споделя: “Мисля си, че понякога като мъже или като бащи винаги се опитваме да оправим всичко. Жена ми ме научи на силата на слушането и разбирането, вместо да се опитваш да решиш всичко.

Когато говоря на сина си, се опитвам да го провокирам да излее чувствата си, и ако е разстроен, нека бъде разстроен. За да разбере, че е окей да има чувства и емоции.”

Не гледайте отстрани, правете нещата, които искате детето ви да прави

Треньор съм на отбора по баскетбол на 7-годишиния ми син и много ми харесва (през по-голямата част от времето), но онзи ден като минахме покрай тенис корта, синът ми ме попита: “Татко, кога ти остава време да играеш тенис и баскетбол?”

Помислих си: “Прав си. Всеки ден те водя на тренировка, но трябва да намеря време да тренирам и аз."

Страшно лесно е да изпаднеш в ритуната на родителството - водиш децата на училище, на тренировка, на гости при приятели.

Накрая загубваме поглед върху собствените си животи.

Д-р Дъфи казва: “Мисля, че сме толкова превзети от всичко, че забравяме колко важно е да бъдем модели за децата си.

Да правим нещото, вместо само да говорим за него или дори да го преподаваме, защото за децата е важно да видят, че животът като възрастен е достатъчно деен и енергичен.

Докато работя с деца и чувам, че за тях най-ужасното нещо е да станат възрастни.

Частична вина за това имат родителските модели на не особено щастливи възрастни, които виждат вкъщи.

Трябва да станем по-добри в демонстрирането на жив, енергичен и деен живот, точно както децата ни имат нужда да ни видят в публиката по време на мача си”.

Да си баща в наши дни е трудно. Сигурен съм, че всяко поколение казва същото, но днес си съперничим със смартфони в джобовете, денонощни новини и прекрасно подредени фийдове в социалните мрежи.

В историята на човечеството имало ли е изобщо поколение бащи, което да е толкова заинтересувано от живота на децата си? Докато се опитват да са подкрепящи съпрузи, да градят кариера, да се забавляват с приятели и да намерят спокойна минутка и за себе си.

Като 40 и няколко годишен баща, се хващам, че понякога плувам в непознати води. Бащите ни никога не са споделяли с нас. А дядовците ни със сигурност пък не са споделяли с тях. А днес свръхсподелянето е едва ли не олимпийски спорт.

Защо тогава не можем да имаме открит и честен разговор какво е да си баща в наши дни?

Надявам се този текст да помогне да подхванете такъв разговор с приятели, колеги и други бащи в живота ви. Може и да се окажете приятно изненадан.


Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross