Любимата ни многодетна майка Маша Павлова разказва каква е колекционерската стойност на цифром и словом три (3) броя деца, всяко със свой собствен план и траектория. Не се оплаква. За щастие говорим. По три.
Падам си колекционер. През годините съм колекционирала какво ли не – картинки от дъвки „Турбо”, миришещи листчета, паднали зъби, салфетки, фонокарти. Сред по-оригиналните ми колекции беше тази от първи неща: първата шестица на диктовка по английски, първата валентинка, първо стихотворение за конкурс, първи таен дневник с прилежащия му ключ за разшифроване, първи сутиен, първи път в ресторант под формата на пластмасова чинийка от торта с останала неостъргана сметана, грижливо увита в найлоново пликче, за да не изцапа съседните реликви.
После мащабите се мениха, минавах на обувки, аксесоари, грамоти, тапии за завършено това и онова, работни места, жилища, градове, държави… Докато един ден не се стигна и до това да колекционирам деца.
От колекционерска гледна точка, едно дете е несериозно, две деца са начало, три са поредица и оттам нататък – докъдето ти стигне албумчето. В момента съм на етап „три” и така като гледам, тая колекция с децата май съм я подценила. Не че се оплаквам, но нека картографирам многодетния живот в няколко простички заключения, за по-прегледно.
Да имаш три деца означава повече вещи и все необходими, оттам – нужда от по-голямо пространство, където да ги складираш, а и по-голям автомобил.
Да имаш три деца е три пъти повече умора, нерви, бързане и стрес, но и три пъти повече усмивки, прегръдки, нежност и боричкане по дивана.
Да имаш три деца е постоянен домашен лазарет, дойде ли есенно-зимният сезон. Сополи след сополи, кашлица след кашлица, един лекар след друг лекар. Ако имаш късмет, оцеляваш и те подминава, ако нямаш – ставаш, както си с вируса и действаш някак, по инерция. Да не говорим, че рискът от завъждане на въшки, глисти и други всякакви паразити скача познайте колко пъти.
Няма какво да се лъжем, три деца са и три стомаха повече за хранене и три пъти седмично разходка до хипермаркета, а хладилникът е вечно празен. Да не забравя и гигантските посуди, с които неминуемо се снабдяваш, а после се чудиш как да побереш в мивката.
Три родителски срещи, за бога! А ваканциите са дебело бюджетно перо. Довиждане, самолети – здравейте, къмпинги!
Три пъти повече "мамо, мамо, мамо, мамо..."
Разбира се, имаш и повече поводи за гордост, но и повече разочарования.
Това са трима различни човека, с които да се налага да комуникираш всеки ден. Да де, ти си ги отглеждаш и възпитаваш, но те си имат свои собствени проблеми, потребности, зависимости и желания. Което е добре, но само понякога. Например, не е гот да се карат за едно и също място в цирка, при положение че целият ред е празен. Но пък, ако си направил шопска салата и едното не обича лук, второто мрази домати, а третото не понася краставици, салатата в крайна сметка пак се изяжда.
Трите деца няма да те направят по-добър човек, но ще те направят по-нормален и земен. И те самите ще са по-нормални и земни, нали от малки знаят, че ако има парче шоколад на масата, трябва да го изядеш моментално и да изхвърлиш опаковката, преди да са го видели и останалите! Знаят и че ако си пръднал и отричаш, другите двама няма как да знаят дали е истина или лъжа. Ще знаят и че си имат поне двама доживотни приятели, с които да споделят статуетки и калчища. И че още с появата си в парка при другите деца, са вече банда.
Като всеки уважаващ себе си колекционер, и аз обичам да си ги вадя някой път и да ги разглеждам. Понякога ги строявам до стената, наредени по ръст, и ги снимам. Вече имам колекция от такива снимки. Мисля, че ми е провървяло и, въпреки че може би те не са уцелили най-старателния и уравновесен колекционер, аз поне съм случила на ценни екземпляри. Мда, това ще да е най-отговорната ми колекция до момента. Три за щастие.
