Говорят специалистите

Типология на антиваксърството

22 февруари 2019

Днес в своята поредица Наръчник на (п)объркания пациент адвокат Мария Шаркова разглежда многообразието от хора, които стоят зад антивакс движенията, и подробно отговаря на опасните аргументи срещу безопасността на ваксините.

Мария Шаркова е управляващ съдружник на 
„Шаркова и партньори“
Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство. 
Нейни публикации по различни медицинскоправни теми може да следите и в професионалния ѝ блог mariasharkova.com

Не знам за вас, но аз си мисля, че в Световната здравна организация не са достатъчно информирани. Обявиха антиваксиналните движения за една от глобалните опасности за здравето, но всъщност от СЗО нямат представа за многообразието от хора, които стоят зад това понятие. Ние с „Майко мила“ обаче имаме и сега ще ви разкажем:

Световните конспиратори

Световните конспиратори са тази част от антиваксърите, които могат да се познаят по алуминиевите шапки на главите. Освен това те наблюдават с огромна доза притеснение всеки прелитащ самолет над страната. Следят изкъсо блогъра Боян Юруков и смятат, че председателите на надзорните съвети на всяка фармацевтична компания са най-малкото рептили. Разбира се, според тях ваксините не само причиняват аутизъм, кривогледство и гръдна жаба, но същите тези болести се разпространяват от злонамерени хора по различни начини, които със сигурност не включват прости обяснения като намаляване на колективния имунитет и висок контагиозен индекс.

Според тях морбили е заболяване, което дори е полезно да се преболедува, разбира се, само ако не се разболяват самите те или децата им.

В тайните групи, създадени в социалните мрежи, се коментира, че изчезването или намаляването на заразните болести след появата на ваксините се дължи на сапуна и канализацията, като, разбира се, нямат представа защо въпреки тях голяма част от ваксинопредотвратимите заболявания се разпространяват предимно сред неваксинирани, но иначе редовно къпещи се хора.

През 2011 г. Институтът по медицина в САЩ излиза с подробен доклад, доказващ, че 8 от най-разпространените ваксини за деца са напълно безопасни. През 2013 г. Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) публикува доклад, в който подробно разяснява липсата на причинна връзка между ваксините и разтройствата от аутистичния спектър. Всъщност, още между 1999 – 2001 г. е взето решение за премахване от съдържанието на ваксините веществото тиомерсал – съставката, която най-много притеснява родителите.

Противно на техните аргументи, че това е признание на властите за неговата вредност, премахването му се прави, за да се внесе спокойствие сред антиваксърите до приключване на проверките за безопасност и свързаните с тях проучвания. Разбира се, световните конспиратори не могат да обяснят защо след премахването му все още има деца, които са диагностицирани с разтройства от аутистичния спектър.

В случай, че някой човек, доверяващ се на медицината, базирана на доказателства, реши да изтъкне аргументите от горепосочените проучвания, рискува да привлече на стената си във фейсбук неизброимо количество хора (предимно с тролски произход), които накрая ще го възпеят в ода, подобна на тази, написана за инфекциониста д-р Валери Велев.

Притеснените

Между шегите и закачките обаче е редно да се обърне внимание на тези родители, чиито притеснения са провокирани от обстоятелството, че след поставяне на ваксина при детето им са наблюдавани нежелани реакции, както и на тези, които са изключително притеснени от евентуалното им възникване.

Много е важно медицинските специалисти да припознаят в тези страхове не съмняващият се, конспиративно настроен пациент, а родителят, който денонощно е облъчван с различна информация и няма способност да разпознае фалшивите от достоверните новини.

Тук е необходимо да се отбележи, че както всеки лекарствен продукт (дори най-баналният такъв, който приемаме редовно за главоболие, понижаване на температура, кашлица и хрема), така и ваксините имат нежелани реакции, които в редки случаи могат да се проявят. Най-често те са преходни и се изразяват в локално зачервяване, болка, температура, плач, но пораждат естествено притеснение сред родителите. Това е нормално.

Извън тези случаи периодично се разпространява информация за тежки постваксинални реакции, довели до необратими последици за здравето на детето. Последните наистина са плашещи. Нека обаче да изясним нещо.

Не винаги обстоятелството, че две събития се случват едно след друго по време, означава, че има причинно-следствена връзка между тях. Съществуват така наречените коинцидентни събития, които се съотнасят към ваксинацията погрешно, само защото са последвали след поставянето на ваксина. Те трябва да бъдат ясно отграничени от действителните сериозни нежелани реакции.

За да бъде регламентиран контролът и проследяването на нежеланите ваксинални реакции (НВР), Регионалните здравни инспекции издават методични ръководства за лекарите. НВР могат да бъдат съобщени на личния лекар, на съответната Регионална здравна инспекция и на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Наредба No 15/2005 г. за имунизациите в РБ определя кои са сериозните нежелани реакции, които подлежат на съобщаване и проучване. По данни на Националния център по заразни и паразитни болести сериозните нежелани реакции, които са съобщени за 2017 г. са 13 за територията на цялата страна и 22 за 2016 г.

Освен това в специално приложение към Наредбата са посочени противопоказания, които се вземат предвид от лекаря преди поставянето на ваксината. Затова е нужно родителите да съобщават своевременно и пълно всякаква информация, която би могла да е от значение (контакт с болни хора, фамилна обремененост и други).

Редно е да се отбележи, че макар да има нежелани реакции, дължащи се на поставянето на ваксина, те са с много по-малка честота от усложненията, които могат да възникнат при заразяване с ваксинопредотвратимо заболяване. СЗО представя следните сравнителни данни, отнасящи се до морбили: Няма нито един регистриран случай на смърт след ваксина против морбили, докато смъртността при инфектиране с това заболяване е 0.1 - 1 на 1000. Енцефалитът (тежко неврологично усложнения) е нежелана ваксинална реакция с честота 1 на 1000 000 случая при поставяне на ваксина и 0.5 на 1000 при заразяване с морбили.

Безопасността на ваксините се гарантира и чрез дълъг и стриктен процес, предхождащ разрешението им за употреба, когато преминават през няколко фази на клинични изпитвания, както за тяхната безопасност, така и за тяхната ефикасност. Повече можете да прочетете на страницата на СЗО, където на достъпен език са обяснени тези важни въпроси.

Много често като аргумент срещу безопасността на ваксините се изтъква фактът, че в някои държави съществуват фондове за обезщетение на хора, преживяли тежки нежелани реакции след поставяне на ваксина. Такива има например във Франция и САЩ. Тук е важно да се отбележи, че никой не отрича възможността от появата на тежка нежелана реакция след ваксинация, но както беше отбелязано, този риск е много пъти по-малък от рисковете при заразяване със съответното ваксинопредотвратимо заболяване.

Например, в САЩ е приет Националния закон за компенсация на пострадали от приложението на ваксини (National Vaccine Injury Compensation Act). Създаването на този механизъм за обезщетение e в следствие на нарастване на броя на съдебни дела срещу фармацевтични компании през 80-те години на XX век, което застрашава тяхната финансова стабилност и възможност да осигуряват адекватно ваксинално покритие и средства за нови проучвания в тази област. През 90-те години на XX век съдът буквално е засипан с искания за обезщетения от родители да деца с аутизъм, които са обединени за разглеждане и в последствие изцяло отхвърлени през 2010 г. (т.нар. Omnibus Autism Proceedings).

Привидните привърженици на ваксините

Все по-често сред противниците на ваксините можете да срещнете една особена група хора. Те твърдят, че нямат против поставянето на ваксини, но само след изрично заявено информирано съгласие от страна на законните представители на детето. Тези хора обикновено са въоръжени с цитати от конвенции, гарантиращи личната неприкосновеност и обясняват как в много държави в Европа поставянето на ваксини не е задължително, а е оставено на свободната преценка на родителите.

Действително, не във всички европейски държави поставянето на ваксини е задължително, така е и в различните щати в САЩ. Към момента в 11 европейски държави се поставят задължителни ваксини, една от които и България.

В последните години обаче се наблюдава спадане на ваксиналното покритие във всички държави, в които имунизациите са препоръчителни. Например, в Италия това води до спадане на общия имунитет и възникване на епидемия от морбили, в резултат на което през 2017 г. е приет нов закон, въвеждащ задължителното имунизиране на деца.

Световната здравна организация посочва, че различни фактори (най-вече фалшивите новини и нарастващото влияние на антивакс движенията, които ги разпространяват) сериозно намаляват общия имунитет и водят до възникване на епидемични взривове, с оглед на което „напълно разбира“ тенденцията в някои държави за преминаване от препоръчително към задължително имунизиране.

В много щати в САЩ поставянето на ваксини е препоръчително, но всъщност едно дете не може да бъде прието в училище, ако няма сертификат, доказващ поставянето на определен брой ваксини. Всъщност, това беше първият документ, който беше изискан за сина ми, при кандидатстване в училище преди 3 години.

Друг аргумент на тази група антиваксъри е чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: конвенция за правата на човека и биомедицината (Конвенцията).

Според привържениците на теорията за премахване на задължителните имунизации „Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице“.

Легитимно, нали? Сигурно много от тези хора, които са чели текстовете ми за информираното съгласие, сега доволно потриват ръце и казват: „Хванахме те!“.

Информираното съгласие има изключително важна роля при оказване на медицинска помощ и е пряко свързано не само с правото на пациента да взима решение за собственото си здраве, но и със защитата на медицинския персонал при възникване на нежелани събития в болниците. Европейският съд за правата на човека неведнъж се е произнасял по тези въпроси: „свободата да се приеме или откаже лечение или да се избере алтернативна форма на лечение е жизненоважна с оглед принципите на самоопределяне и автономия на личността. За да може да бъде отчетено значението на тази свобода, пациентите трябва да имат възможност да правят избор според своите лични виждания ценности, без значение колко ирационални, неразумни и неблагоразумни могат да изглеждат за останалите.“

Какво обаче е различното при имунизациите? При четенето на каквито и да било нормативни актове е много важно да не спираме тогава, когато сме намерили подходящата за нашия казус разпоредба, а да продължаваме да „скролваме“ до края. Защо ли?

Защото както в Конвенцията за правата на човека и биомедицината (чл. 26), така и в Европейската конвенция за правата на човека (чл. 8, т. 2) се съдържат конкретни ограничения на правото на лична неприкосновеност и свобода, включително на правото на информиран избор. Те се допускат в случаите, когато трябва да се осигури обществената сигурност и здравето на другите.

Съществуват конкретни примери за решения, които ние взимаме за себе си, но те пряко влияят върху здравето на околните. Поставянето на ваксини или лечението на дадено заразно заболяване са типичните примери в тази насока. Когато пациентът изразява информирано съгласие за преливане на кръв, подлагане на операция, гипсиране на крак, изборът засяга само и единствено него (и евентуално близките му, които са изключително загрижени за здравословното му състояние). Когато пациентът отказва да бъде лекуван от туберкулоза и не спазва предписания му режим, той създава сериозна опасност от разпространяване на заболяването и не може да се разчита на будната му гражданска съвест и разбирането на принципа за общото благо.

Когато някой изразява нежелание да бъде ваксинирано детето му, поставя в опасност тези деца, които не могат да бъда ваксинирани поради наличие на противопоказания, недостигане на определена възраст или неизграждане на имунитет. Последните нямат никакъв избор.

Колкото повече произволни откази от имунизация има, толкова повече намалява колективния имунитет и тези откази влияят върху здравето на околните. В тези случаи рискът от епидемии и последиците от тях нараства, а с това нараства и необходимостта от въвеждане на мерки, ограничаващи правото на лична неприкосновеност и информиран избор.

Нещо повече, в статия на група американски автори, публикувана в Journal of Law, Medicine and Ethics, се разисква възможността за иск на увредени от ваксинопредотвратими заболявания хора срещу такива, които произволно за отказали поставянето на ваксина и с това са допринесли за разпространяване на заболяването. Тази статия анализира възможността за изследване на причинно-следствена връзка между заразяването на две лица и сочи, че епидемиологични анализи могат да докажат с 95% степен на вероятност механизма на заразяване. Авторите приемат, че в този случай може да се говори за деликтната отговорност на родителите, които не са изпълнили задължението си да имунизират детето си, с което са допринесли за заразяването на други неимунизирани деца в конкретно училище.

Вместо заключение, бих искала да обърна внимание на следното. Когато готвих този текст, бях на ръба да включа още една група сред антиваксърите. Групата на медиите, даващи възможност за изразяване на „две гледни точки“ по темата.

Научните доказателства, съдържащи се в достоверни източници на медицински данни, сочат, че ваксините са безопасни и са единствената гаранция за предпазване от тежки и животозастрашаващи епидемии. Това е толкова ясно, колкото че презервативите предпазват от заразяване с HIV и че Земята е кръгла.

Надявам се, че никой няма да осигурява второ мнение в сутрешен или вечерен блок по темата. Разискването на алтернативи на ваксините като каляване, пиене на витамин А и лечение с хомеопатия създава сериозна опасност за общественото здраве.

Ролята на медиите не е да дават трибуна на всякакви теории под предлог, че осигуряват плурализъм на мненията, защото няма как да се разисква темата „за или против“ въртенето на Земята.

Разпространяването на фалшиви новини е една от опасностите, стоящи пред общественото здраве, а Етичният кодекс на българските медии ги задължава да предоставят вярна и проверена информация, както и ясно да различават фактите от личните мнения и предположенията.

По темата:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross