fbpx
Бременност

Тест за бременност "Талятели с манатарки"

6 март 2017

 

Ася Асенова ни връща в безкрайната тема за бремеността със своята готина история, която започва с едни... талятели с манатарки, минава през дълги и протяжни месеци, прекарани вкъщи в компанията на некомуникативна котка, и завършва с разюздани посещения до кварталния супермаркет! Майко Мила! ѝ съчувства безкрайно, защото от опит знае колко е досадно да си бременна и да трябва да седиш вкъщи, за да не се пльоснеш като тюлен на леда... 

*********************

Разбрах, че съм бременна на рождения ми ден. Нещо тия талятели с манатарки много трудно влизаха. Оказа се после, че лесно и излизат, но това е друга история.

Мъжът ми специално ходи да ги взима тия манатарки от някакъв гъбар, та за миг си помислих, че са от ония гъби дето се ядат веднъж в живота... Оттогава мина още един рожден ден. За тая една година няколко пъти ми се е искало да са от специалните гъби, ама де тоя късмет!

И като се започна едно гадене и едно повръщане… все още не разбирам защо му викат сутрешно. По-правилно е да е ежедневно, ежеседмично, ежемесечно, но в никакъв случай сутрешно.

А обонянието, ох обонянието… Чували сте сигурно за професия „парфюмерист“ във френските фабрики за луксозни парфюми – парфюмерийните носове усещат ароматите и знаят коя комбинация от материали ще даде определен ароматен акорд. Е, и аз така усещах парфюмите и ароматите на де що мърдаше около мен. А този на мъжа ми го познавах, още докато паркираше колата пред блока.

Набързо го отказах да си прави експерименти кога точно да се пръсне – в колата ли, на път за работа ли, в асансьора ли, като излезе от нас ли, в работата ли… В интерес на истината, още не може да се отпусне и да си ползва спокойно парфюма, нищо че са минали почти 9 месеца от раждането на дъщеря ни.

Като изключим „сутрешното“ неразположение бременността ми беше безпроблемна и лека. Работата ми обаче не е такава и с настъпването на коледните празници и аз излязох в постоянна почивка. И ако по Коледа можех да мина за леко преяла, то в следващите месеци постепенно придобивах все по-кръгла форма. А колкото по-кръгла ставаше, толкова повече ми се налагаше вето на излизането от вкъщи. Въпреки че не съм част от националния ни отбор по фигурно пързаляне, свободната програма, която изпълнявах на леда, не беше за изпускане. Е, мъжът ми не беше на това мнение и трябваше едва ли не да искам разрешение да отида до магазина. И като се заточиха едни дълги студени месеци……

Не знам дали сте чували израза:

„В стаята лети муха. Това е едно от най-динамичните неща, които се случват.“

Е, при мен и тая динамика липсваше, защото котката веднага успяваше да елиминира натрапника, посмял да наруши спокойствието ѝ.

Казват, че безработицата в страната ни била голяма. Не им вярвайте! Нямаше с кого едно кафе, ох, извинете – кафето не е полезно за плода - чай да изпия. Всичко живо заето, работа, ангажименти, а аз по цял ден вкъщи.

Аз и котката, де. Със същата се чудехме коя къде да се излегне – аз на дивана, тя на леглото; аз на леглото, тя на дивана; и двете на леглото, но тя задължително върху моята възглавница. Някак 180 см. креват не ѝ стигаха, та искаше и моето пространство да вземе. Успяваше успешно да се намести, където поиска и много-много не се впечатляваше от огромната топка, в която се беше превърнала стопанката ѝ.

А и аз, да си призная, не един и два разговора проведох с нея в тия няколко месеца. Така де, другите като са на работа, аз все с някого трябваше да си общувам, а пък и добре ни се получаваше комуникацията.

Някъде към април-май изпълзях от пещерата. Мъжът ми вече не се страхуваше толкова да излизам навън, но пак не ми се получаваше. Сега проблемът беше в постоянното ходене до тоалетна. Отивам до магазина. Преди да вляза в магазина, минавам през тоалетната му. Пазарувам и излизам. Влизам с торбите пак в същата тоалетна. Прибирам се и пак в тоалетната. Не е нужно да казвам, че магазинът ми беше на 5 минути от вкъщи, нали? Аз повече от 5 минути без да отида до тоалетната не можех да изкарам - и денем, и нощем през 5 минути!

Мъжът ми някак си ме изтърпяваше и даже в един момент вече спря да ми обръща внимание, но котката не беше очарована от моите среднощни постоянни ставания.
Няколко месеца след прословутите талятели с манатарки и след милион ползвания на тоалетната дойде моментът на раждането, което си е за друг разказ – от тези с елементи на ужаси, фантазия и, разбира се, безброй ходения до тоалетната.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
Етикети
made by cog + weband
cross