fbpx
Животът с деца

Тате

13 юни 2017

Помните ли Пътник О' Свиден - тази прекрасна душа от мъжки пол, която от време на време ни разтопява и разсмива с разкошните си прозрения от света на бащинството? Няма как да не го помните, но ако съвършено случайно никога не сте се сблъсквали с него, веднагически наваксвайте със следните текстове: За някои видове майкиЧетирима мъже в родилнотоБременността е като казармата – като минат години, става хубава и “Как се справяте със секса?”. Днес нашият Пътник О'Свиден е в Майко Мила! с един текст, който ще ви разсмее и умили, защото от него ще разберете какво му е на един мъж да разбере, че е татко. 

*********************************

- Пичове, ще ставам баща.

- Браво! Кога?

- Какво кога?

- Ще ставаш баща. Кога е терминът?

- Че терминът какво общо има?

Кога ставаш баща? Двете черти и безумната математика (кога ѝ е дошъл за последно, извади три дена, раздели на две тръби и един басейн, умножи по циклите на луната, вържи червен конец на дойна крава във вторник, добави мая, за да бухне добре, и накрая изчисли девет месеца след онази нощ, когато беше пиян и едно главоболие не успя да те спре) са едно добро начало.

Те дават доста бегла представа кога приблизително любимата ти ще стане майка. Нищо повече. Последващите хормонални вихрушки, търсенето на диня в три сутринта през октомври, спешното обаждане, което те вади от важна среща, за да чуеш “Скучно ми беше и излъгах секретарката”, онова незабравимо “яде ми се сладолед” в януарско утро, заради което ринеш два часа сняг от колата, разбиращите погледи на продавачките...

Всичко това те подготвя за времето, когато у дома ще имаш МАЙКА.

Във времето, когато природата пренамества чакри и хормони в тялото на любимата, тя цъфти и става все по-красива с всеки изминал ден, а кожата ѝ се опъва под напора на живота, целият свят се изрежда да ти обяснява колко е хубаво да станеш баща.

Но не ти казва най-важното. Кога.

Раждането, паниката, задължителните промени и неизбежният стрес са само една малка стъпка към превръщането ти в баща. Първо трябва да вземеш изпита за подържащ персонал. Да откриеш търпението. Да си там, когато се леят сълзите, да намираш успокоителни думи, които никога няма да помагат.

Да се запознаеш със следродилната депресия, с депресията след депресията и депресията, последваща тази депресия.

Да си там.

Вторият изпит е да откриеш разбирането. Да срещаш всекидневно нелогични ситуации, да изпълняваш абсолютно безмислени желания, да решаваш спешни казуси за след две години и да отговаряш мъдро на въпроси като: “Ама нали вече родих, ко прай това шкембе тука?” и “Кога пак ще стана 46 кила, две седмици минаха, докога трябва да чакам?”.

Да не се нервиш, когато ти обясняват как петкилограмова тонколона има “дълги пръстчета, ще стане пианист”, да слушаш с разбиране, че “има красивата структура на нашия род, само тез, големите уши и космите по гърба, са от теб”.

Да се научиш да не спориш, когато те заковат с “това синьо не му отива на очите” и “как можа да купиш червени бодита, ние нямаме пасващи панталони, с какво да го облека сега?”, дори и да си наясно, че “го” обличате, само за да го завиете в двеста и единадесет пелени, чаршафи и одеалца и да излезете за половин час с количката.

Да си наясно, че каквото и да правиш, както и да си скъсваш гъза, ще чуваш “лесно ти е на теб” и “никой не ми помага”. Да си там и да чакаш да мине.

И тогава идва един момент. Секунда. Ако си все още там да го преживееш, ако си минал през тестовете, ако си устоял на напора, ако си развил търпението и разбирането, ако, ако, ако.

Един поглед е. И една усмивка. Към теб. Онази секунда, в която “то” поглежда ТЕБ, усмихва се НА ТЕБ и се намирате. Един поглед, пълен с двупосочни обещания.

Разбираш, че вече не си сам. Разбираш, че с кеф ще гониш чудовища изпод леглото, смело ще влизаш в тъмната баня, за да светнеш, и с чутовна сила ще вдигаш целия кош с играчки. Моментът на осъзнаване, че битката не е само твоя.

Нетърпението да прочетеш с граничещ с оргазъм тон как вълкът изяжда майката на майката. Да крещиш “защо са ти толкова големи зъбите (ма, ТЪЩО, наум)?”.

И да знаеш, че вече въпросите на любимата “кога най-накрая ще пораснеш?” и “не ти ли омръзна да си такова дете?” губят смисъл и не трябва да стискаш зъби, за да премълчиш.

Започнеш ли да чакаш с нетърпение момента, когато леглото пак ще е кораб в буря, пространството под масата пак ще бъде палатката, пред която реват вълци и лъвове, а всяка дръжка на метла е магически меч за борба с дракони, ще знаеш. И ще го искаш.

Тате.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross