След текста на Александър Миланов “Децата трябва да си знаят мястото!” е мотото на родителите-насилници решихме да покажем и какво е да растеш като емоционално пренебрегвано дете. Много деца растат в обстановка, в която никой не обръща внимание на нуждите, копнежите, емоциите им. Това ги ощетява чудовищно и им причинява страдания през целия им живот като възрастни, тъй като те са научили грешните уроци за това как да бъдеш емоционално здрав и пълноценен човек.
Да пораснеш в дом, в който властва емоционално пренебрежение, взима своя дан. Когато си дете и никой не забелязва как се чувстваш или от какво имаш нужда, всъщност се учиш от скритите послания, които никой никога не казва директно, но които неминуемо ще ръководят живота ти в бъдеще.
Мълчаливи, ненарочни, обикновено невидими, тези послания пускат дълбоки корени. Докато минаваш през юношеството, те подкопават самочувствието и самопознанието, което би трябвало да изграждаш. Вече възрастен, те ти пречат да вземаш правилните решения. Когато създаваш отношения и се влюбиш, те ти пречат да се цениш високо. Когато имаш деца, тези послания ти тежат и оставят в теб объркване какво пропускаш и защо.
Единственият начин да намалиш въздействието на такива послания върху себе си е да осъзнаеш, че те са факт, да разбереш как са се вкоренили в съзнанието ти, да направиш съзнателен избор да спреш да им позволяваш да те спират и съсипват самочувствието и самооценката ти.
Не всички научени уроци са правилни. Емоционално пренебрегваните деца знаят това.
- Не е хубаво да си твърде щастлив или твърде тъжен.
В природата на децата е да изживяват дълбоко всичко. Възторжени в един момент, изнервени в следващия – имали сте нужда някой да ви научи как да разбирате и овладявате емоциите си. Вместо това обаче сте научили скритото послание, че сте твърде емоционални. Погрешният урок, който сте научили, е да потискате и подценявате чувствата си, а не как да се справяте с тях.
- Твърде чувствителни сте.
Децата се разстройват по всякакви причини. Нормално и естествено е да сте се чувствали ядосани, когато сте наранени. Имали сте нужда гневът ви да бъде успокоен от любящ родител по начин, който да ви научи как да се успокоявате сами в бъдеще. Посланието, което сте получили, обаче, е че чувствата са слабост. Погрешният урок, който сте научили, е да съдите себе си за това, че изпитвате такива чувства.
- Чувствата и желанията ти са незначителни и маловажни.
Когато сте били дете, сте имали нужди, също като всички деца. Изпитвали сте неща, които за вас са били важни, смятали сте някои неща за хубави, а други - за лоши. Трябвало е някой да забележи това, да ви попита от какво имате нужда или какво искате, за да знаете, че имате значение, че сте човек и личност. Когато никой не ви е попитал, погрешният урок, който сте научили, е че сте маловажен и незначителен човек.
- Да се обсъжда даден проблем ще натовари другите хора.
Всеки расте и се сблъсква с проблеми в училище, роднини и приятели. Имали сте нужда да знаете, че можете да говорите за това с родител, но вместо това сте разбрали, че по някаква причина те не искат или не могат да се занимават с вашите проблеми. Погрешният урок, който се е вкоренил в съзнанието ви, е че другите хора не могат да се занимават с вашите проблеми и че е най-добре да се оправяте сами.
- Плачът е слабост.
Всички хора плачат, понякога и без причина. Плачът е начин човек да се освободи и да обработи емоциите си. Като дете сигурно сте плакали, може би по-често от сега. Имали сте нужда да знаете, че това е ОК. Вместо това, обаче, семейството ви не е знаело, че има причина да се плаче и са игнорирали сълзите ви или са ви засрамили за това, че плачете. Вероятно те самите никога не пускат сълза. Погрешният урок, който сте научили е, че плаченето е отрицателно и трябва да се избягва, а когато е невъзможно – да се случва насаме и тайно.
- Другите ще ви се смеят и ще ви съдят, ако показвате чувствата си.
Подигравали ли са ви се като малки, защото сте показвали чувствата си? Такова отношение се вдълбава много дълбоко, особено в съзнанието на момчетата – "момчетата не плачат!, „крий си чувствата от другите“, „не показвай какво ти е“, „хората няма да те харесват, ако си толкова емоционален/на“. Всичко това са погрешни уроци, които научаваме, наред със страха, че ако покажем чувствата си, някой ще се „възползва“ от тях.
- Гневът е негативна емоция и трябва да се избягва.
Всяко дете се гневи и ядосва, и това е част от естественият ход на нещата. Децата имат нужда някой да им помогне да назоват, разберат и овладеят яда си. Вместо това може би вашия детски гняв е бил смачкан и потиснат от раздразнението на друг човек. Може би дори са ви наказали заради това, че сте се ядосали. Погрешният урок, който сте научили е, че гневът е лошо чувство и трябва да се потиска.
- Да разчиташ на някой друг означава да се разочароваш.
Децата имат нужда от помощ и това е факт. Както и възрастните. Детето има нужда от напътствия, подкрепа, съвети и помощ. Но като дете сте виждали, че на родителите ви не им е до това. Нямали са време, или най-често търпение, или са смятали, че ги занимавате с глупости. Това, което сте запомнили, е погрешният урок, че човек най-добре да не търси помощ, защото сам ще се оправи най-добре и няма да го разочароват.
- На другите не им пука какво мислите.
Като дете сигурно сте имали милиони въпроси за света около вас. Докато сте порастнали, сигурно е имало безкрайно много неща, които сте искали да попитате или да споделите. Да се говори обаче на абстрактни теми извън злободневието и битовите теми от всекидневието от членовете на семейството е считано за „загубено време“ и никой не ви е слушал. Научили сте погрешния урок, че въпросите и мнението ви са тъпи и най-добре да си ги пазите за себе си.
- Сам-самички сте на света.
Детето има нужда да усеща, че зад гърба му има възрастен, който го подкрепя без значение какво се случва – просто този човек винаги ще е източник на помощ, подкрепа и съвет. Вместо това, когато ви е трябвало нещо, сте открили, че възрастните са заети, претрупани с работа, изнервени от работа, заети с „важни“ неща или не знаят. Лошият и грешен урок, който сте научили е, че сте самички на този свят и няма никой до вас.
Всички тези научени уроци изглеждат съвсем в реда на нещата, като нещо обичайно и съвсем нормално, когато едно дете расте. Не забравяйте, обаче, че това не са истини, а уроците и традициите на вашето собствено семейство. Фактът, че сте ги научили по трудния начин, не ги оправдава и не ги прави правилни и верни.
Истината е, че силните емоции ни свързват един с друг и умението да изпитваме чувства и емоции е знак за здраве и сила.
Както и умението да познаваме собствените си нужди и желания, и да ги изразяваме, е ключът към щастливия, пълноценен живот. Обсъждането на проблемите е за да помогне за разрешаването им. Плачът е здравословният метод да се справим. Това да позволиш на другите да видят емоциите ти им помага да те опознаят по-добре. Гневът е важно послание от тялото ти, което ти дава сила и мощ. Взаимовръзката и това да разчитате един на друг е форма на екипна рабта и заздравява връзката ви. Мнението, мислите ти са важни и е задължително да ги казваш.
И накрая, но не по важност – не забравяйте, че сте човешко същество. Всички сме свързани и всички сме важни и по никакъв, ама никакъв начин, никога и в нищо не сте сам-самички.
.......
Автор Йонис Уебб, доцент по клинична психология и автор на книгата „На празен ход: Преодоляване на емоционалното пренегребване в детството.“ Вестник Chicago Tribune често цитира нейни думи като експерт по клинична психология. Тя е автор и на онлайн програмата за възстановяване от емоционално пренебрегване от детстовото emotionalneglect.com. Можете да попълните въпросника за емоционално пренебрегнати деца Emotional Neglect Questionnaire.
