Красимира Карагинева е поредната изстрадала майка с три деца, която е отделила от скъпоценното си време, за да ни напише за приключенията си. Ние я прегръщаме с разбиране и обещаваме следващата седмица отново ще ви представим многодетна майка и нейните проблеми.
Какво е да имаш три деца? Интересно. Всеки ден чакаш с нетърпение да дойде онзи вълшебен момент, в който вечерта всички ще са заспали, а ти ще се отпуснеш на леглото и ще откъртиш на момента. Ама това, че не си взела душ, че си с мазна коса и петна от повърнато, манджи и какво ли още не - няма значение. Че даже има дни, в които дори не можеш да ги изчакаш да заспят. Ами, който завит – завит, другите да му мислят!
След като дете номер 1 беше гледано по строг режим под час (защото така трябва), с гладене на дрешките, стерилизиране на всичко до годинката, занимателно хранене (все пак трябва да се ядат определени неща и то в определени количества), а да не говорим за петната по дрехите и търчането подире му по площадките (ама как ще допусна да съм като онези блеещи майкиq дето децата им все падат и се удрят???), с второто дете реших, че ще бъда различна. Реших, че ще я гледам по усет. Усещам, че детето е гладно - храня, спи се – приспивам. Е, понеже с нея се изцеждах, то и всекидневието ми беше едно непрестанно цедене и през цялото време клатене с крак на шезлонга, защото иначе не спеше.
Всичко вървеше супер, и ... в един момент разбирам, че пак съм бременна! Ама как и кога - въобще не разбрах! Голям шок изживях - как ще се справя с три, при положение, че номер 2 и номер 3 ще са само с 1 година и 3 месеца разлика? Ами, справих се. То докато не се сблъскаш с нещо и не ти се наложи да го изживееш, няма как да разбереш. Карам по течението. Третото суче, ама наддава малко?! Педиатри и баби ми се карат, но аз твърдо казвам – втори път да се изцеждам, няма да стане! Когато му се яде - давам. Яде колкото иска, когато иска, ама то как да наддава детето, като ака по 6 пъти на ден и започна да се върти по корем на 3 месеца???
Кърмя където ми падне – нека посмеят да ме изгонят отнякъде! През това време, другите две търчат край мен и само гледам да не се отдалечат на повече от 5 метра... Тук е мястото да спомена, че обличах дрехи само като излизах на разходка, по цял ден по нощница (на петна, да не си помислите друго). И-и-и... на 5 месеца пропълзя. Ами... супер! Докато едногодишната ми дъщеря се учи да яде, малкият пълзи под стола и обира всичко паднало от земята. Че за какво ми е прахосмукачка? Даже и захранване направихме. А, ами първото дете? Какво става с него? Ами не знам. То е някъде, в някоя стая, прави нещо.
Естествено, след това ще трябва да се оправя след него, ама какво от това. Нали през това време съм оправила другите две?! На големия му се яде – ами ето виж колко остана от другите, дояж го. Не че го правеше, той просто е филиеният човек и може да яде само хляб, или пък ще ме издебне докато кърмя, ще си придърпа стола, ще отвори сладкия шкаф и ще изяде наличното сладко. Малката да не види от батко си – и тя качена там. Добре, че е ниска и не стига до сладкото, а пък той нали си е свидльо и просто не ѝ дава...
Леле, ами като проходи и дребното?! Е, тогава стана страшно! Отиваш някъде, и винаги някой ти липсва. Все пак, имаш само две очи. Третото дете е някъде.... Най-куриозният ни случай беше на рождения ден на най-големия. Бебето, проходило преди месец, изчезна. Тръгваме да го търсим из заведението – няма го. Включваме и персонала в търсенето, претърсваме дори кухнята. А нашето момче къде било в това време. Влязъл в помещението към тоалетните, затворил си вратата, седнал под мивката и рови в коша за боклук...
Какво повече да ви кажа? Когато остана вкъщи с едно от децата (случва се много рядко) и си викам – брей, колко лесно било с едно дете! И работата успяваш да си свършиш, и на детето успяваш да му обърнеш внимание... Обаче, като се приберат другите и като ги видиш как се радват едно на друго, как се усмихват и играят – ами душата ти се изпълва, защото колкото и да е трудно, това са твоите слънца!
