fbpx
И аз съм човек

Съжалявам и благодаря

23 април 2020

Сред първите думи, на които учим децата си, са "съжалявам" и "благодаря". Обаче изглежда, че май точно възрастните ги забравят най-много. Особено напоследък. Нина Стефанова е тук, за да ни припомни, че днес, повече от всякога, има за какво да съжаляваме и за какво да благодарим.


"Съжалявам, че това се случва. Благодаря, че си стоите вкъщи и ще се справим."

Миналата седмица в понеделник баща ми имаше рожден ден и стана на цели 70 години. Обадих му се и след като му изпях по телефона "Честит рожден ден на теб", го попитах: "Aко я нямаше пандемията с коронавирусa, как би прекарал днешния си юбилей?" 

A той ми отвърна: "Бих поканил теб с мъжа ти и децата да отпразнуваме заедно, а майка ти да направи торта." Попитах го: "Няма да ли поканиш приятели на тази кръгла годишнина?" На което той отговори: "Не, този празник искам да прекарам със семейството." Толкова простичко желание. 

И ми стана тъжно, че то няма как да се сбъдне, защото съм на 100 км от него. И на няколко пъти ми капят сълзи, защото много бих искала да прегърна баща ми, да му отделя половин ден и заедно с мама да му приготвим любимата торта, онази, съвсем обикновената, с трите блата, единия с какао по средата, със сироп с вода и захар и крем отгоре, с толкова любим вкус.

И се замислих, че може би на много други хора им е тъжно днес. И им е тъжно по много по-сериозни причини от моето желание да споделя семейния празник с баща ми. Например на работника, когото са повикали утре с трудовата книжка, защото не могат да му плащат заплатата и трябва да го освободят. Или на малкото 4-годишно дете, което много иска също да покани приятелите си на гости. Или на дядото, който иска да отиде на погребението на жена си, но заради коронавируса не успява да я изпрати на последното ѝ пътуване и да си вземе последно сбогом. 

И някак си отвътре ми идва да кажа "Съжалявам". Не ме разбирайте погрешно, световната пандемия е далеч извън сферата ми на контрол, но сякаш аз самата искам да чуя тези думи и понеже никъде не ги срещнах, реших аз да ги кажа, ей така, първо да валидирам собствените си чувства, а пък може и някои друг да се разпознае в тях и мъничко да се почувства по-добре.

Съжалявам за всички, които им предстоеше сватба, бяха разпратили поканите, капарирали ресторанта и организирали това голямо прекрасно събитие дълго време с трепет и вълнение, но сега е отложено за неопределено време. За всички, които им е предстоял меден месец, дълго са разглеждали и спестявали, но сега няма да се случи скоро.

На всички, които са бременни и им предстои раждането на бебе, и няма да могат да разчитат на помощта на бабите си. За всички, които вече имат бебе и не могат да му организират така чаканите 40 дни, или погача, или прощъпалник, или първи рожден ден.

За всички музиканти, които се страхуват за концертите си, защото струпването на много хора на едно място ще е мярката, която ще отпадне най-отдалечено във времето. За всички, които отдавна са планували своята екскурзия в чужбина, но тя е пропаднала.

За всички, които имат годишнина от сватбата или пък обичат да ходят на ресторант понякога, ей така, на среща с половинката, със или без повод, за вкусно ястие и чаша вино. За всички, които искат да отидат на дискотека и да потанцуват и да отпуснат душата.

За всички, за които да отпуснат душата значи да отидат на театър, на опера, на концерт или на кино. За всички, които нямат възможност да работят онлайн и са в неплатен отпуск, а имат да плащат кредити и ипотеки и са притеснени финансово.

За всички абитуриенти, които се надяват всичко това да свърши и евентуално лятото все пак да отидат на бала си, за които повечето вече са си купили рокли и костюми. 

За всички майки, които за една вечер се сдобиха и с нова роля - учителки на децата си от яслата до 12 клас. На които вече им се налага да пишат домашни, да решават задачи и да бъдат същевременно и приятелите, които липсват на малките деца.

За всички, които не могат да разчитат на детска кухня и трябва да приготвят минимум четири яденета на ден за цялото семейство вкъщи, да организират домакинството, и пазаруването, и чистенето, и прането, и подреждането, и да намерят мила дума, и да работят от вкъщи, поддържайки семейния уют.

За бащите, които също се опитват да работят от вкъщи, и да балансират с поддържането на дома функциониращ и отделянето на време за игра с децата, защото, макар тати в момента да работи, както той може да носи на конче, никой друг не може

За всички стари и не толкова възрастни хора, които по принцип живеят сами и сега им още по-самотно, защото сега са загубили и малкото контакти, които са имали – малките разговори с магазинерката в кварталното магазинче и чая с приятелка веднъж седмично или онази мила съседка, на която от време на време ходеха на гости. Сега тези разговори или ги няма, или са много набързо от два метра разстояние. 

И за теб, мило дете, съжалявам, че на твоя рожден ден нямаше деца тази година. Съжалявам, че не можеш да се катериш на площадката пред блока. Съжалявам, че детската градина не работи, че училището е затворено и ти се налага да учиш онлайн. Съжалявам, че ти липсват приятелите и особено двама-трима, онези най-добрите.

Съжалявам, че нищо не работи и не може да отидеш в зоопарка или в музея, или в библиотеката, или на театър, или на цирк, на който искаше да те заведе мама толкова пъти. Съжалявам, че не можеш да тичаш в парка и не можеш да караш колелото си по алеите. 

Съжалявам и за всички спортове, които не се провеждат, и всички мачове, които чакахте с нетърпение. И за всички аматьорски мачове и други спортове, които тренирахте за удоволствие. За всички професионални спортисти и за Олимпийските игри, за Евровизия, за пропуснатите концерти. За всички пропуснати танци и нови рокли. За всички неосъществени срещи с потенциално гадже, с което отдавна си пишете. 

Съжалявам и за всички, които отложиха покръстването на детето си и имените дни, и събирането за пенсионирането, и много други поводи за празнуване. За бабите и дядовците, които не могат да прегърнат внучетата, и за внучетата, които не могат да опитат от козунаците на баба и да премерят своя борец с дядо.

За всички, които живеят сами и самотата вече трудно се издържа. За всички семейства, които се учат как да прекарват това време вкъщи, всички заедно наведнъж, споделяйки общото пространство и опитвайки се да измъкнат и малко лично време.

Съжалявам за хората, които са под абсолютна карантина и изобщо не могат да напускат дома си, дори и до магазина. Съжалявам и за тези, които са болни в момента от тази коварна болест и са в болница. Дръжте се! Вярвам, че можете да го победите. Съжалявам и за хората, които са загубили битката с вируса, и искам да изкажа съболезнованията си на техните близки.

Този коронавирус обърна всичко с главата надолу. Показа ни, че хората в света са едно голямо семейство и че за вируса няма значение дали си известна личност като Пинк, или Том Ханкс, или Принц Чарлз и може да се заразиш с него. Но всъщност много от хората, които ще го срещнат, няма да имат финансовите възможности за лечение на известните личности.  

Съчувствам ви. Съжалявам, че всичко това се случва. Нормално е всички да се страхувате и да сте уплашени. 

И искрено ви благодаря, че си стоите вкъщи. Благодаря ви, че не виждате близките си и не контактувате на живо с тях, за да ги предпазите. Благодаря ви, че спасявате животи с постъпката си. Благодаря ви, че пазарувате за седмицата и не се излагате на опасност излишно.

Благодаря ви за креативността, с която пренасяте част от услугите и продуктите си онлайн и продължавате да творите и да работите. Благодаря ви за търпението, благодаря ви за това, че се държите физически, психически и емоционално, колкото и да е трудно понякога. Благодаря ви, че помагате на съседа си и не сте забравили самотната възрастна жена от третия етаж, която не може да си напазарува, затова редовно ѝ оставяте покупки пред вратата.

Благодаря на жените за спокойствието в дома и погалването на косата на децата вечер, а на мъжете за опората и мъжкото рамо. Благодаря за приказката, която четете за заспиване и за прошепнатото "лека нощ". И благодаря за всяка усмивка, която днес давате на някои приятел или близък, макар и по телефона.

Благодаря, че се грижите и че ви пука. Благодаря, че търсите начини да се справите и този период на социална изолация да премине една идея по-леко. Благодаря, че се обаждате на близките си всеки ден и намирате добра дума за тях. Благодаря, че слушате докрая онази семейна история, която (пра)баба и (пра)дядо ви разказват за 567 пореден път.

Благодаря, че се усмихвате, когато минете пред огледалото. Благодаря, че намирате време да попеете и да поиграете с децата. Благодаря, че никога не ви свършват прегръдките и винаги имате още да раздавате. Благодаря, че казвате на важните на сърцето ви хора, че ги обичате всеки ден. 

И особено благодаря на всички лекари, медици и медицински сестри, на всички хора, които работят в болниците, на личните лекари и хората в линейките, и тези в инфекциозните отделения. Поклон за многото усилия, които полагате ежедневно, за отзивчивостта, за човечността и за милата дума, за куража, и за подкрепата, за професионализма и за самоотвержеността. Благодаря ви за всичко, което правите всеки ден, всяка минута. 

Благодаря и на доброволците, които неуморно търсиха респиратори, защитни облекла, и шлемове, и маски, и ръкавици, и ги предадоха на болниците. Благодаря на хората, които шиха маски, и на тези, които даряваха време, труд и пари. Благодаря и за големите дарения, и за малките такива. 

Благодаря и на аптекарите, и на магазините, които останаха да работят с маски и ръкавици. Благодаря и на оперативния щаб за свършената работа.

И знаете ли някак си ми поолекна и не ми е толкова тъжно вече. Благодарна съм. За живота ми и за здравето на мен и моите близки, за това, че засега мога да прекарам тази пандемия в уюта на собствения си дом и затова, че всъщност имам дом и покрив над главата си и храна в хладилника си. Че имам интернет и мога да виждам близките си чрез него. Че имам семейство, което е с мен. 

И ще празнувам 71-годишнината ти, тати. Господ да те пази и дано имам шанс да празнувам следващия ти юбилей, когато станеш на 80. Тогава ще ти направя любимата торта и ще се съберем цялото семейство да го отпразнуваме заедно. А днес съм благодарна, че те има, че си жив, и че мога да ти кажа "Христос Воскресе". Макар и по телефона. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross